Големият писател Георги Мишев: Науката ме спаси от смърт

Жалко, че за невежеството няма ваксина

Кой е той

Роден е на 3 ноември 1935 г. в ловешкото село Йоглав, което в книгите и филмите си прекръщава на Югла. Завършва ветеринарен техникум и Факултета по журналистика в Софийския университет. 10 години е кореспондент на в. "Септемврийче" за Ловешки окръг. През 1958 г. става редактор в издателство "Народна младеж". Депутат във ВНС от СДС. Автор е на книгите: "Осъмски разкази", "Адамити", "Добре облечени мъже", "Есенен панаир", "Отдалечаване", "Произведено в провинцията", "Бозайници" и др. Сценарист на едни от най-качествените български филми: "Момчето си отива", "Преброяване на дивите зайци", "Селянинът с колелото", "Вилна зона", "Не си отивай", "Самодивско хоро", "Матриархат", "Дами канят", сериалите "Дунав мост", "Сламеното сираче", "Патриархат" и други.

- Г-н Мишев, отново сме на прага на 10 ноември, датата, след която България пое в друга политическа посока. Къде ви завари 10 ноември 1989 г.?

- Завари ме в Ловеч. Чух, че има пленум на БКП. И казах на шега на приятелите: "Айде, последният ден на Тодор Живков", а то излезе истина. Те след това ми викаха: "Ти си знаел", което, разбира се, не е истина. Никога не съм се занимавал с конспирации, но очаквах, че вече трябва да стане промяната, преврата сякаш предвидих. Той си беше под натиска на Москва. Аз не очаквах веднага да се променят нещата, дори още не очаквам промяна. Знаех, че 50 години у нас нямаше никаква политическа опозиция, всичко беше унищожено, нямаше елит. Каквото и да станеше на 10 ноември, нямахме подготвени хора да вземат властта и да управляват. Тази работа не става със самодейци, както се видя. Да не говорим в средите на СДС какви хора бяха внедрени и как го разбиха.

- Съжалявате ли, че и сега СДС е разбито?

- Ама, разбира се, как? Надявахме се, че нещо ще дойде наистина добро. Да си отиде най-сетне този комунизъм. А то какво дойде, пак комунизъм. Още поне 50 години ни трябват след няколко поколения, за да се създаде една управляваща прослойка, елит, ама управленски елит. Така вървят държавите напред, другото е смяна на едни с други.

- Българите все чакат месията, сега припознаха Кирил Петков като такъв.

- Трябваше още веднага да се извини за гражданството. Ако първата му дума беше такава: "Извинявайте, не очаквах, че така ще стане", работата щеше да приключи. А той почна да се обяснява, и ето го резултата - недоверие.

- Ще гласувате ли на тези избори?

- Труден въпрос. Моят глас е безсмислен вече на тази възраст, а и няма за кого.

- Е, как няма за кого, 20 партии има?

- Така е на хартия, но какво стои зад тях, кой знае?

- Вие сте сред първите демократи в България - как оценявате ситуацията в синята коалиция днес?

- Ами...от тия неизживени страсти кой да води бащината дружина дружината се разпръсна, разкапа се. Всички генерали останаха без армии. Това започна още навремето, 1991-1992 година, когато се появиха първите нетърпеливи и жадни за власт хора, така наречените "39-те", от които започна разпадът на СДС - и ето го резултата. Още тогава ние, "старците", които не бяхме съвсем старци, но бяхме по-стари, им казахме, че с това разцепление водят до обезличаване. Някои си имаха чисто прагматични цели - да влязат в правителството, да си възвърнат някакви стари собствености и дотам - нищо друго.

- А сегашните политици различават ли се от предишните?

- Псевдополитици, какви политици са те?Онова, което се промени през тези години, е в резултат от натиска на Европа и на съпротивата на стара България, старото мислене. Всичко това стана под влияние на Запада. А тук, за съжаление, не намери достатъчна почва, че да се развие нормално - както стана в Чехия, в Полша, Унгария дори. Когато 90 години не е имало никаква опозиция, инстинктът за опозиция на една нация е напълно притъпен и трябва да мине време, за да се събудят у новите поколения първични инстинкти за съпротива срещу всяка тирания.

- Вие бяхте председател на комисията към съюза на писателите след 10 ноември 1989 г., когато трябваше да извадите на бял свят забранени и спрени от властта авторски ръкописи. Такива ръкописи обаче не се появиха. Защо?

- От материална и духовна нестабилност. И от страх. Единственият професионален писател все още е Дядо Вазов, всичко останало разчита на чиновническа заплата, на добронамереността на властта - властта е нашият меценат, благодетел и покровител. Навремето властта знаеше за какво дава пари. Сегашните правителства на прехода изобщо не знаят какво е книга, кой я пише тази книга, все им е едно дали ще има книги и писатели.

- Четох, че на това събрание след 10 ноември първи искате оставката на Левчев. Последва ли нещо за вас?

- Не. Бедният съюз всъщност беше богат, имаше имоти, имаше доходи, раздаваше награди, командировки, съюзното ръководство отбелязваше юбилеите според календара.

- На митинга от 18 ноември 1989 г. пред "Св. Ал. Невски", първия след падането на Живков, вие се обърнахте към хората със "Здравейте, граждани!" Тогава никой не говореше така. Имаме ли гражданско общество днес?

- Като пожелание е добро, но не става с приказки. Трябва да има класи, съсловия, групи с мисленето на граждани, за да се получи обществото.

- Бяхте и депутат във ВНС - какво си спомняте от това време?

- Влизането в пленарната зала ми даваше възможност да разглеждам отблизо представителите на различни пластове на народа. Но истината е, че вярвах в кауза. Постепенно започнах да осъзнавам, че от мен нямаше голяма полза, затова гледах да не нанасям поне вреди.

- А с Тодор Живков виждали ли сте се?

- Да, имал съм 2-3 срещи по най-различни поводи с него. Документирал съм ги в спомени. Тогава не смеех всичко да запиша, така ме посъветва един политзатворник, да не оставям никакви писмени следи за това какво съм видял и чул, защото това може да се обърне срещу мен. Казваше се Петко Чолаков от Лясковец и лежа 10 години, защото си подчертавал думи в книгата на Сталин "Икономически проблеми на социализма". Понякога си записвах абстрактни неща, които само аз можех да си ги разшифровам. В онези времена трябваше да си доста разумен. Глупост е да излезеш на площада и да викаш "долу султана". Иван Вазов е описал такъв герой - Мунчо.

- А изкуството как се отразява на политиката?

- Политиците ни разбраха, че изкуството не се отразява на политиката. Навремето примитивните комунисти мислеха, че ако се напише един разказ срещу комунизма, ще го свалиш. Въобразяваха си, че изкуството действа директно. То въздейства, но постепенно, в продължение на десетилетия. Сегашните политици осъзнаха, че изкуството е безопасно, то не може да се отрази на тяхната кариера, на плановете им, то не може да сваля правителства. И затова го оставиха без контрол, без помощ, без никакво чувство за отговорност пред нацията. Ти, като лишиш една нация от изкуство, литература, слизаш на едно примитивно ниво на държавност и започваш да управляваш едни полуграмотни хора, които лесно се управляват. Защо хората по цял свят се борят за висока култура? Защото високата култура спомага и за просперитета на нацията. А ние живеем без култура, не ни трябва. Неграмотни сме.

- Все още пишете книги. Похвалете се.

- За съжаление, днес не се четат книги. Има ли смисъл да ги пишем? А иначе саморекламата е най-обидната форма на реклама.

- А как се предпазвате от вируса, ваксиниран ли сте?

- Разбира се. Семейството ми е от първите, които го направиха. Джипито ми д-р Стефанова веднага ни сложи ваксина. Смятам, че това е най-разумното. Всичко дължим на науката. Аз дължа живота си на науката. Като бях студент и имаше заболявания, бях излекуван с новите антибиотици, които се появиха тогава, а тези, които не ги пиха, починаха. Така че аз съм го виждал този резултат как науката побеждава смъртта. И как сега да не вярвам на науката? Ама за невежеството няма ваксина, няма цяр.