Рупда, специалист по личностно развитие: Българките са много силни

Рупда е НЛП специалист, практикува презаписване на невронните връзки към Института за лечение на травми. Тя е също терапевт по хипноза и е завършила ненасилствена комуникация при Дорсет Кембъл-Рос. Рупда е придобила и много сертификати за работа с хора, израснала е в близост до Ошо и неговите учения за човешка психология и осъзнатост. Рупда идва за четвърти път в България по покана на Наталия Кобилкина. Тя ще открие уъркшоп „Духът на жената" в помощ на всички, които искат да открият какво означава да бъдеш жена.

- Що се отнася до вашия опит и контактите ви, какъв тип жена е българката? Самоуверена ли е?

- Била съм 3-4 пъти в България и мисля, че жените там са отдадени на това, което правят, което означава, че те са заинтересувани да откриват още и още за себе си, да научават нови начини и техники. Те са склонни да напускат зоната си на комфорт и те са много любопитни. Те имат открит ум, което означава, че те склонни да посещават уъркшопове и да се учат.

От моя гледна точка българките са много леки и закачливи, но също така мислят трезво и са много силни. И тези, които идват на уъркшоповете са най-различни: от жени със собствен бизнес, до домакини, съпруги, майки, работещи жени и аз усещам, че всяка една от тях идва с желание и решимост да научи нови неща за себе си. Много високо ценя българките и се радвам всеки път, когато съм там.

- Къде е мястото на жената в съвременния свят?

- Моята история не е обикновена и моята перспектива за мястото на жената в съвременния свят може да бъде различна от тази на някого, отгледан по традиционния начин. Моята перспектива за мястото на жената в съвременния свят е там, където тя може да стои, навсякъде, където е готова да отиде, навсякъде, където може да открива нови приключения. Единственото нещо, което ни спира е вярването или мисленето, че не може да направим дадено нещо или че не ни е позволено да го направим. Така че за мен мястото на жената в съвременния свят зависи само от нея. Единствените пречки, пред които се изправяме са тези, които сами си създаваме. А ограниченията от външния свят, трябва да намираме начини да ги преодоляваме, да им се противопоставяме, да се движим над тях. Тъй че модерната жена има голям потенциал. Наистина всичко зависи само от нас.

- Забравила ли е модерната жена да бъде жена?

- Отново, тъй като моята история не е обикновено, моята перспектива е много различна. Моят фокус е върху това какво означава да бъдеш жена днес. Аз съм повече заинтересована да знам как да оказвам подкрепа на жените, как да им помагам да станат по-силни, как можем да показваме по-често нашата женственост, да сме във връзка с чувствата си, да бъде свързани със себе си. За мен това има много малко общо с традициите. Това има повече общо с начина, по който се чувстваме вътре в себе си.

- Разкажи ни повече за себе си! Кога започна твоето пътуване към откриването на себе си, към свързването със себе си?

- Това е много дълга история, но ще ви я разкажа накратко. Когато бях на 7 години, трябваше да се запиша на училище и имах големия късмет да отида в Тбяха много грижовни към мен и много ме обичаха. Това беше страхотно преживяване за момиче, което току-що тръгваше на училище, невероятното чувство да бъдеш обичана и да се грижат за теб.

И когато те медитираха всяка сутрин, аз се присъединявах към тях и тяхното пеене, въпреки че тогава нямах представя какви са мантрите им. Помня, че се чувствах като у дома си, чувствах се, че принадлежа към това място. Медитацията беше част от мен и исках още от нея. Така започна пътуването ми!

- Какво би казала на хората, които ще дойдат на уъркшоп за първи път?

- Хората, които идват на уъркшоп за първи път, много често се страхуват. Те могат да се страхуват или да се чувстват несигурни, защото не знаят какво ще се случи. Един от най-големите страхове, който излиза на повърхността е страхът от това, какво би могло да им се случи, ако започнат да разкриват себе си. Те може би се страхуват от това, че животът им ще се промени и какви биха били последиците от това.

Точно заради това хората остават в своята зона на комфорт, защото там се чувстват сигурни, но оставането в тази зона означава, че ние оставаме с каквато психологична или емоционална обремененост имаме. За повечето хора това означава депресия. Списъкът със страхове е дълъг, затова аз винаги окуражавам хората да направят следващата крачка, да имат волята да посетят един уъркшоп и да видят как биха се почувствали. Често те са напълно изненадани от това, че не е толкова страшно, колкото са си мислели. И точно това виждате същите хора и на следващия уъркшоп.

- Твоят път е бил повлиян от духовния учител Ошо. Ти казваш, че когато той е починал, си изпитвала самота и депресия. Как се върна към щастието? Как намери отново себе си?

- Когато Ошо почина, аз бях до него в Индия, бях на погребението му. Всъщност това беше кремация – индийският вариант. Аз стоях будна до него цяла нощ. Това беше силно преживяване, никога няма да го забравя. Бях в началото на 20-те си години и напуснах Индия, без да знам какво да правя с живота си. Чувствах се много объркана и несигурна. Някак си се озовах в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Учих усилено и по цял ден четях, а междувременно работих на три места, за да не мисля за болката, която вътрешно изпитвах, защото с мечтата ми беше свършено, живеех в комуна в по-голяма чат от живота ми дотогава.

И естествено, след като станах работохолик и междувременно учих, аз изпитах много трудности и това доведе до силно чувство на депресия, където се чувствах много объркана и самотна, живеейки в Лос Анджелис. Място, с което вътрешно в себе си не се чувствах свързана. Знаех, че това място не беше отговорът. Това чувство и място просто ме насочваха към нещо. Аз не бях просто депресията, аз бях много повече от това. Ето защо чувствата, които изпитах тогава, макар и доста болезнени, бяха много важни за мен. Бях в това състояние около 5 години, докато живеех в Лос Анджелис. И това, което ми помогна, беше дълбокото и силно чувство, че аз съм много повече от депресията. Това, че вътре в тази тъмна стая вътре в мен имаше светлина.

Затова аз се фокусирах върху светлината, тази част в мен, която казваше: За какво си благодарна, Рупта? Въпреки, че се чувствах изгубена, самотна, объркана, без посока, аз продължавах да се фокусирам върху това за какво съм благодарна и се фокусирах върху това, което работеше, вместо върху това, което не работеше. По този начин аз винаги успявах да изляза от тази тъмна стая, в която се озовах. Разбира се, голямата стъпка беше, когато реших да отида на уъркшоп вместо да стоя в тъмната стая. Посетих уъркшоп за седем дни и бях напълно отдадена. Участвах в процес, където научих много нещо, които и до днес преподавам: медитация, движение, начини за разкриване на сърцето, сила, разбиране на чувствата и много повече…

Този уъркшоп беше повратна точка за мен, защото аз отново започнах пътуването си, след като Ошо напусна тялото си и аз започнах да ходя отново и отново на уъркшопове и тренинги и малко по-малко започнах и аз да организирам уъркшопове за хората. Точно това ми помогна и за това аз съм много благодарна!

- Ошо казва: Намери истинската си любов! Не се примирявай с по-малко! Мислиш ли, че това е вярно? Съществува ли чистата любов?

- Много често, когато Ошо говори за любов, той има предвид има предвид истинската любов вътре в нас. Това е най-чистата форма на любов – да обичаш себе си, да се научиш да обичаш себе си, да се научи да приемаш себе си, да прегърнеш себе си, да цениш себе си. Когато можем истински да обичаме себе си, тогава можем истински да обичаме друг.

- Ние всички се нуждаем от любов, но може ли любовта да бъде капан, затворен за другия човек във връзката?

- Когато говорите за любовта като капан, любовта сама по себе си е чиста. Любовта няма нищо общо с манипулацията, няма нищо общо с изискването, контролът, изневярата и лъжите. Любовта е чиста, така че тя не може да бъде капан. Ние всички се нуждаем от любов. От момента, в който се раждаме, ние се нуждаем от любовта на нашите майки и бащи. Любовта е чиста. Това, което правим, за да получим любов е съвсем друга история и разбира се ние можем да попаднем в много капани, вярвания и концепции относно това как трябва да изглежда любовта и това може да бъде затвор.

- Как може да запазим чистата любов в нашата динамична реалност?

- Това е добър въпрос. Да запазим любовта в ежедневието си не е лесно, защото ние срещаме много предизвикателства и тези предизвикателства ни дърпат в много различни посоки, най-вече мислено и емоционално. Да останем здраво стъпили на земята и свързани към любовта не е никак лесно. Как да запазим това? Моят съвет е да прекараме повече време в правене на нищо. Това означава да отделяме колкото се може повече време, ако можете всеки ден да седнете някъде и да медитирате или да бъдете сред природата, в парка, в гората, близо до река или до морето. Това е като медитация навсякъде, където може да бъдем спокойни за 5 минути на ден, за 10 минути на ден да стоим и да се фокусираме вътре в себе си, защото нашия фокус постоянно е върху нещата, които ни заобикалят. Какво прави той? Какво прави тя? Какво правят те? Какво е нужно да направя?

И когато спрем, забавим и сме спокойни за 5-10 минути на ден, ние може да се заслушаме в това, което се случва вътре в нас. И тогава медитацията може да започне. И често ние може отново да се свържем със сърцата си, да се свържем с любовта. За мен това е единственият начин, с който мога да запазя любовта. Просто като си взимам почивка всеки ден, за да бъда със себе си и да забавя темпото. Будистите правят това от хиляди години и за това си има причина. Аз съм много щастлива, че западната култура бавно приема медитацията, като начин да се свържем със себе си, да започнем да се ценим и да се обичаме.

- Какво би посъветвала жените, които няма смелостта да се почувстват наистина свободни в своята интимна връзка?

- Бих ги посъветвала да дойдат на моя уъркшоп „Духът на жената“, защото там те ще открият какво означава да бъдеш жена. Какво означава да бъдеш жена, която е отворила сърцето си. Какво означава да бъдеш жена, която си позволява да бъде интимна. Какво означава да бъдеш жена, която има кураж и смелост. Какво означава да бъдеш силна жена и да не се страхуваш да покажеш чувствата си и да се чувстваш уязвима.

Това е много силен уъркшоп, който обръща внимание на всички тези неща, пред които жените са изправени днес. Работата е вдъхновяваща и силна. Сега повече от всякога жените излизат от кухнята, излизат от дома си и са готови да откриват нови неща за себе си и могат да живеят страстен живот. Живот, в който да следват щастието си, надеждите и мечтите си. Живот, от който всички ние се нуждаем.