Все по-успешна е борбата с рака на дебелото черво

В 9 от 10 случая колоректалният карцином (КРК) може да бъде лечим

Ракът на дебелото черво е след най-коварните и смъртоносни заболявания, което всяка година покосява хиляди хора в България. В продължение на десетилетие той може да остане скрит, а когато се появят първите симптоми е напреднал значително. Въпреки това, лечението е трудно, но не и невъзможно, единодушни са лекарите, които, благодарение на съвременните начини за проследяване и терапия, успяват да удължат живота, дори и на най-тежко болните пациенти. Това стана ясно по време на информационната кампания „От съмнението до диагнозата“. Организатор на инициативата беше Федерация „Български пациентски форум“ в сътрудничество с Българското Онкологично Научно Дружество и с подкрепата на Мерк България.

В знак на съпричастност с хората, водещи битка с тежкото заболяване, на 2-и март – Световният ден за борба с колоректалния карцином - сградата на НДК беше осветена в синьо, - цветът, символ на болестта. В същия ден се проведе и дискусия с участието на медицински специалисти от различните направления, които очертаха пътя на пациента – от съмнението до диагнозата. В рамките на кампанията беше проведен СИН УИКЕНД на 10-и и 11-и март, когато млади студенти по медицина раздаваха материали с информация за симптомите и лечението на рака на дебелото черво.

В 9 от 10 случая ракът на дебелото черво или колоректалният карцином (КРК), както още се нарича, може да бъде лечим. Условието е, да бъде диагностициран в ранна фаза. За съжаление в България това се случва рядко – обикновено пациентите търсят помощ от специалист, когато болестта е напреднала.

У нас лечението на заболяването минава през няколко етапа, които са изцяло в съответствие със световната практика и стандарти.

Първо се определя стадия на развитие и неговия генетичен профил. Това се осъществява с комплекс от изследвания, тъй като няма унифициран начин, който да успее да отговори на всички въпроси на лекарите.

Основен метод за изследване е колоноскопията, която дава възможност на специалистите внимателно да огледат състоянието на дебелото черво. Напоследък широко се използва и изследване с ПЕТ/КТ (PET/СТ). Важно да се знае, че с него не може да се разграничат успешно доброкачествени от злокачествени образувания, както и възпалителните изменения (например, улцерозен колит), обяснява проф. д-р Марина Гарчева дм, специалист по нуклеарна медицина в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Методът обаче е много полезен при проследяването на резултата от лечението, както и за откриване на метастази в други органи.

RAS – тестът е генетично изследване при КРК, което позволява на лекуващия лекар да избере най-подходящата прицелна терапия за всеки конкретен пациент.

Всеки вид онкологично заболяване си има нещо като „паспорт“, в който „пише“ от какъв тип лечение най-добре се повлиява. „Това изследване ни показва дали към химиотерапията, която е основен избор за лечение на колоректалния карцином, да добавим и таргетна терапия“, обяснява проф. д-р Асен Дудов дм, председател на Българското Онкологично Научно Дружество и национален консултант по медицинска онкология. Прицелната терапия е свързана с генетични характеристики на туморната тъкан – мутации. На базата на дългогодишни проучвания за някои видове рак са открити медикаменти, които могат много по-ефективно да въздействат при определен генетичен профил. „Новите терапии въздействат по-агресивно върху туморните клетки и следователно имат по-силен ефект, като същевременно водят до подчертано по-малко и по-леки странични ефекти, в сравнение със стандартните“, пояснява проф. д-р Алексей Савов дм, национален консултант по медицинска генетика. Според него съвременната генетика е напреднала толкова, че позволява да се изчисли (засега само при пациенти с фамилна обремененост – член от семейството е бил диагностициран с това заболяване) дали някой е носител на генетична мутация, свързана с развитие на рака на дебелото черво. Ако човек е оценен като „рисков“, препоръчително е да провеждат по-често профилактични прегледи при специалист, както и да промени начина си на живот - хранене, здравословно телесно тегло, двигателната активност и др.

Лечението на колоректалния карцином обичайно започва с хирургическа интервенция.

Туморът се отстранява, понякога заедно с прилежаща тъкан. Лъчелечението е друга форма на терапия. В зависимост от вида на тумора се провежда преди или след операцията. При рак на дебелото черво не е обичайна част от терапевтичната програма. Може да се прилага като форма на палиативна грижа в последния стадий. От друга страна, при рак на правото черво (наричано още ректум), лъчелечението е важна част от терапията и се провежда преди операция с цел намаляване обема на тумора. „Имаше време, в което лъчелечението се прилагаше следоперативно. Сега знаем, че крайните резултати и страничните ефекти са много по-тежки, ако се извърши след проведена операция за отстраняване на туморната маса. Ето защо назначаваме лъчелечение предоперативно при 80% от пациентите с рак на ректума“, споделя д-р Николай Недев, началник на отделение по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център.

Въпреки, че ракът на дебелото черво е сред заболяванията, които отнемат най-много човешки животи както в България, така и по света, посланието на лекарите към пациентите, страдащи от него, е да не бързат да се отказват. През последните 5 – 10 години преживяемостта на хората с тази диагноза чувствително се е увеличила. Това се дължи на ранното диагностициране на първичното заболяване, на новите модерни хирургични и лъчетерапевтични техники и на иновативните лекарства, които могат да увеличат продължителността на живота. „Една от важните причини е, че успяхме да отстраним много от спирачките в лечението на пациентите. Например, откриването на мозъчни метастази допреди 4 – 5 години слагаше край на лечението на пациента в онкологичното отделение. Той получаваше лъчелечение в ниски дози на мозъка и след това се прекратяваше всяка терапия. В днешно време мозъчните метастази се облъчват с много по-високи дози и обичайно не представляват проблем. Това позволява да продължи лечението с новите лекарства – химиотерапия и таргетна терапия“, обобщава д-р Недев и добавя, че лекарите вече не се предават толкова лесно, колкото преди, когато стане дума за онкологично заболяване.