Д-р Валентина Маринова, психолог: Възпитаваме децата в нетолерантност!

Обществото прикрива насилниците, защото сме продукт на тоталитарна система

Валентина Маринова е психолог и специалист по фамилна и арт психотерапия. Завършва психология в Софийския университет през 1997 г. и преминава интензивен курс по процесна психология в САЩ. От години работи с жертви на насилие. През 2012 г. защитава докторат по педагогика.

- Госпожо Маринова, в последно време се дискутират в обществото няколко знакови събития - трагичният инцидент в 52-ро ОУ, при който 11-годишно момиче загина след удар от съученик, и задържането на убиеца от Борисовата градина Йоан Матев. Смятате ли, че има увеличаване на агресията сред младите?

- Не. Случаят в 52-ро училище и убийството в Борисовата градина ни връщат към темата за агресията, а тя нито се увеличава, нито намалява. Насилието сред подрастващите е наболял въпрос вече 10-15 години. За беда обръщаме внимание, само когато някое дете загине.

- На какво се дължи това агресивно поведение, което взима и човешки жертви?

- Държа да кажа, че трябва да правим разлика между емоция и действие. Гневът и агресията са много полезни чувства. Те ни помагат да разберем кога някой е нарушил личните ни граници и също така са полезни, когато трябва да се защитим, да бъдем категорични. Като всички други чувства и агресията може да бъде удържана и насочена към нещо градивно. При децата е по-различно, защото те тепърва се учат да контролират емоциите си и да ги трансформират в адекватно поведение. На това трябва да ги научат родителите, учителите, медиите. Ако детето живее в среда, където няма кой да го научи на всичко това, то няма как да усвои здравословен поведенчески модел. За всеки краен изблик на агресия сред децата сме виновни ние - възрастните.

- Симптом ли са за семейно насилие агресивните прояви на младежите?

- Не. Това мнение е доста разпространено в обществото, но е грешно да правим пряка връзка между насилието вкъщи и насилието в училище. Наистина децата, расли в среда на насилие, могат да станат насилници в бъдеще. Но със същата вероятност могат да станат и жертви на насилие. А далеч не всички, които установяват груби отношения с връстниците си, са яли бой вкъщи.

- Вие сте дългогодишен психотерапевт. Работили ли сте с малолетни насилници?

- Не, но съм работила със семейства, в които насилието присъства стабилно. А с малолетните престъпници се занимават специални комисии. Те се основават на Закона за борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Този закон е приет през 1958 г. и макар да има много поправки и допълнения, почти всичките са от времето на комунизма. С две думи: духът на този закон е крайно архаичен, неадекватен и направо репресивен. Не се предвижда с децата насилници да работят опитни психотерапевти.

- Убиецът на Георги Игнатов, Йоан Матев, е от доста заможно семейство. Има ли връзка между насилието и финансовите възможности?

- Парите, материалният статус, задоволеността и т.н. нямат никакво значение. Насилието най-общо означава незачитане на личните граници. Проявите могат да бъдат различни: физическо малтретиране, унижение, емоционален тормоз. Разпознаваме лесно физическото насилие, но емоционалната злоупотреба се забелязва по-трудно. А тя е много разпространена в българските семейства.

- В какво се изразява тази емоционална злоупотреба?

- Значителна част от българите възпитават децата си в безкомпромисна лоялност към рода и недоверие към външния свят, тоест патриархални ценности. В същото време към този външен свят е позволено да се проявява крайно неуважение и всякакви волности. Можем да видим това не само в насилието сред младежите. Негативното отношение към малцинствата, бежанците, изобщо към различните от нас са плодове на това възпитание. Ще ви дам пример: ако бъда нападната на улицата, някой шовинист може и да ме защити. Но ако вместо мен бият забулена жена, шовинистът ще се прави, че не забелязва. Това е продукт на лошото отношение към различното, което подрастващите виждат вкъщи.

- Учителите и съучениците на Йоан Матев са знаели, че той е убиецът от Борисовата градина и са мълчали. Що за общество сме?

- Ние сме посткомунистическо общество. Все още не сме скъсали с нормите, които легитимираха насилието на най-високо държавно ниво. Престъпления има във всички страни и те нямат отношение нито към демокрацията, нито към комунизма. Въпросът е как хората реагират на насилието. Това, че не осъдихме комунизма, легитимира агресивните прояви в българските семейства и училища. Толерираме и прикриваме насилниците тъкмо защото сме продукт на една тоталитарна система. Нашата реакция към самите престъпления е неадекватна. Възмущаваме се 2-3 дена, пишем гневни постове във фейсбук. Държавата взема някакви чисто административни мерки, които са безполезни. И после всичко си започва постарому.

- Вие сте един от председателите на асоциацията по арт психотерапия. Това е доста непозната практика в България. Какво точно е тя?

- Един от многото терапевтични методи. Използва изобразителното изкуство като средство за общуване. Не е необходимо пациентът да има опит или умения, защото не оценяваме естетиката на произведенията. Не правим и диагностика. Целта на арт психотерапията е да помогне на клиента да развие личностния си потенциал с помощта на художествени средства.

- Може ли методът да се използва при случаи на агресивно поведение?

- Да. Но най-вече прилагаме арт терапията при случаи на емоционална злоупотреба. Тя помага на пациента да изрази емоциите си и да смели травмите от преживяното. Задачата е травматичният опит да бъде осмислен така, че да помогне на човек да се измъкне от ролята на жертва или насилник. С физическия тормоз се занимават правораздавателните органи. Затова е важно да има координация между тях, институциите за малолетни престъпници и терапевтите, които работят със семействата. А това в България не се прави.

- Можем ли да направим нещо, за да не отглеждаме насилници?

- Промяната трябва да започне от домашното възпитание. Нужно е в семейството да се уважава личността на всеки. Децата трябва да бъдат поощрявани да изразяват емоциите си. Дори когато изпитват нещо, което възрастните смятат за неправилно. Както споменах, трябва да осъдим комунистическия режим, защото използваше терор, за да постигне целите си. Огромно значение имат медиите. Изграждането на толерантно общество, което заклемява насилието изисква ежедневна работа.