Доц. Радосвет Горнев: Изборът на екип стана рекет и трябва да се отмени

Вече има отлични условия за работа на младите лекари, само заплащането куца, казва началникът на Клиниката по хирургия в университетската болница "Лозенец"

- Доц. Горнев, каква е мисията на Студентската академия по хирургия, чието пето издание започва днес?

- Да въведе студентите от трети, четвърти и пети курс в основните умения и тактики в хирургията, така че те да се запалят по тази специалност. Целта е да придобият реална представа какво се прави в операционната зала. Уменията, които ще придобият през 3-те обучителни дни, са свързани с връзване на конци, резекция и съшиване на тъкани, анастомозиране на чревни сегменти, байпасна хирургия на сърце. Всичко това се демонстрира на животински модели.

- За първи път в обучението си ли ще работят ръчно и за всички ли има такава възможност?

- Това зависи от програмата на упражненията по хирургия във всеки факултет - тя е различна. Упражнения в такъв обем, интензивност и последователност, както на академията, няма в учебната програма. Разбира се, зависи и от преподавателите. Ние се стараем да покажем най-пълноценно съвременните практики.

Абсолютно всички участници в академията ще разполагат с необходимите материали пред себе си и ще могат да работят, след като покажем какво и как трябва да се направи. Използваме цялата база и мултимедията на болницата. Анатомичният корпус е осигурен за упражненията. Много важно е как различните практики се усвояват в началото. Като с връзването на обувките е - както се научиш в детството, така ще го правиш цял живот.

- Каква е равносметката след 5 г. академия?

- Първите участници вече са специализанти по хирургия. В нашата клиника има 7 специализанти, двама от които вече напуснаха България. От останалите 4-ма са възпитаници на академията и са от първия випуск на Медицинския факултет на Софийския университет. Първите преминали академията доказаха в практиката, че това е много полезно начинание. Разчитаме на ентусиазма на преподавателите, както и на участниците от всички медицински университети у нас.

- Има ли интерес към хирургията у младите?

- Може да звучи парадоксално, но интересът е огромен и младите са изключително мотивирани да се развиват в България. Единственото, което не достига, е финансовото обезпечаване. Това е основната причина младите лекари да напускат страната. В постоянен контакт сме със заминалите колеги - казват, че ако се промени заплащането, ще се върнат на драго сърце. Те заминаха в Германия и Ирландия. Веднага ги зачислиха за специализация, а

заплащането

започва от 2000 евро

Колегата в Германия разказа, че като получил първата си заплата, обиколил 3 пъти масата с възторжени викове като индианците... Разликата е фрапираща.

- Колко получават специализантите у нас?

- Регламентът е да им се плащат по 2 минимални заплати за страната, което прави около 700 лв. В Западна Европа получават в пъти повече, като всеки допълнителен труд им се заплаща. Веднага започват да дават дежурства, даже това им е основното задължение. Естествено, използват ги в максимална степен, но младите хора това искат - да работят.

- А учат ли ги?

- Да, но не в обема, в който могат да се учат у нас. Причината е, че хирургията в западния свят е профилирана и младите там се обучават в съответния профил. Ако попаднат в травматология, ще се занимават само с травми. Нашите специализанти се обучават много по-обхватно, това е истината.

Мисля, че и като кариерно развитие няма разлики вече. Заради застаряващия лекарски състав у нас младите днес имат несравнимо по-големи възможности за развитие спрямо нас преди 20 г. примерно. Сега младият колега може веднага да почне работа като хирург, докато преди се чакаше за място с години. 

- Какво трябва да направи държавата, за да задържа по-успешно лекарите?

- Нужна е система за по-добро заплащане на специализантите. Те не са толкова много и е напълно във възможностите на 3,2 млрд. лв. общ годишен бюджет за здравеопазване да им се осигури достойно заплащане. Вероятно за 5 г. специализация става дума за не повече от 10 млн. лв. Така държавата може да осигури тези специализанти за гражданите си, а не след 5 г. чрез сини карти да внася специалисти от страни извън ЕС с преференциално заплащане. Какъв е смисълът да губиш собствения си ресурс от обучени и възпитани специалисти, които да подариш на другите страни?

Все пак тези хора са учили 6 г. и това е едно от най-тежките обучения. После създават семейство, имат постоянно увеличаващи се отговорности и като лекари, а заплащането е недостойно. Не трябва да се разчита само на болничните мениджъри да го осигуряват. Това е част от политиката за здравето на нацията и е задача на държавата. Не бива да чакаме да стигнем нивото на дефицит на Великобритания и Германия, които с неизмеримо по-високи финансови ресурси пак не могат да се справят.

- Решен ли е проблемът с “пазителите на статуквото” - мнозина от старите кадри, с които е свързан застоят в медицината у нас?

- Това се променя в полза на младите. Сега техните възможности са много добри. Те зависят и от връзката между генерациите - тя трябва да се запазва, защото хирургията освен изкуство е и занаят. Занаятът се учи, и то не в интернет, а от хора. Хирургичната школа е важна институция.

- Колко школи има в България?

- Не бих се наел да изброявам професионалистите, които са оставили диря, за да не пропусна някой. В момента има идеални условия за развитие в няколко центъра, например в нашата болница, ВМА, Александровска, във Варна, Пловдив. Да не забравяме, че отлични хирурзи отидоха да работят в частни болници и също водят млади след себе си - такива центрове има в Пловдив, Стара Загора, сега и в Плевен.

- На какво ниво е хирургията у нас?

- Твърдя, че е достатъчно високо. В последните 10 г. бе извършена тотална подмяна на техническото оборудване. Огромно технологично обновяване е факт в медицината изобщо от 20 г. насам и това се отрази и в България. Вече има доста болници с оборудване на добро европейско ниво. Подготовката на хирурзите е постоянна и е свързана с всякакви форми на продължаващо обучение. Те са много по-достъпни в сравнение с преди.

- В хирургичното съсловие има ли механизми за обективно измерване на качеството, освен че помежду си знаете кой какво може?

- Да, приети са консенсуси за поведение при основните групи заболявания, базирани на европейските. Качеството на медицинския продукт се измерва чрез статистически показатели като усложнения, болничен престой, преживяемост - тя е особено важен показател в онкозаболяванията. У нас те не се различават много от европейските. За съжаление при раковите заболявания има разлика и тя тръгва от по-късното откриване на болните.

Преди 10 г. лапароскопска апаратура имаше в единични центрове, а сега има навсякъде. Престоят след миниинвазивна хирургия е по-кратък, възстановяването е по-бързо. При острия апандисит например златният стандарт в Европа вече е лапароскопската хирургия. У нас още не е станало в пълна степен, но се върви натам. Добър показател е, че делът на лапароскопската хирургия спрямо отворената в някои болници у нас вече стигна и надхвърля 50%.

- Еднодневната хирургия алтернатива ли е?

- Тя си има място, но не бива да се спекулира. Трябва изключително да се внимава в избора на подход. При херниопластика или хемороидална болест например трябва много точно да се избере оперативен метод особено при възрастни хора. Подходът при хемороиди трябва да е комплексен и да включва обстойно изследване на дебелото черво. В тази област сме свидетели на спекулации, които водят до частично решаване на проблема и лоши резултати. Пациентите се нуждаят от индивидуален подход според стадия на заболяването, придружаващите болести, общото състояние.

Когато за дадено заболяване има 20 вида решения, значи няма универсално лечение.

Това значи да се избира най-доброто за дадения пациент, а не да се прилага едно и също на всички. Хубаво е да владеем целия арсенал от методи и да избираме най-подходящия за пациента. Иначе пациентите се въртят в омагьосан кръг и накрая пак стигат до големите центрове.

- Редно ли е пациентите да продължават да плащат медицинските изделия за операциите? Окакто е създадена, здравната каса не ги поема.

- Абсолютно несправедливо е пациентите включително и онкоболните да плащат т.нар. скъпоструващи консумативи, както са наречени в рамковия договор. Никой не казва кои са “евтиноструващи”, но да се плащат от пациента консумативи, които са част от съвременното хирургично лечение, е ощетяване на хората с по-ниски финансови възможности. Това е неравен достъп до високотехнологична хирургия. Да не говорим, че създава условия за търговия между фирми, лекари и пациенти, а още по-малко за това, че при липса на стриктен контрол дава възможност за внос на консумативи със съмнителен произход и качество. Не е все едно дали пациентът може да си осигури платно за операция при херния или съшивател при операция от рак на дебелото черво.

- За какви суми говорите?

- Съшивателите например започват от 1000 лв., а според използвания брой инструменти и метод цената може да стигне и 10 000 лв. Клиничната пътека струва между 1000 и 3000 лв.

- Как се отнасяте към спорната практика избор на екип?

- Не знам с какви доводи бе въведена, но в сегашния си вид трябва да се отмени. Изборът се е превърнал във вид рекет, невинаги е доброволен. В нашата болница няма избор на екип. Това не е начинът за стимулиране на екипа, не трябва да се ангажира пряко пациентът. Ако е въведено с цел избягване на корупция, тя не е постигната. Заплащането на оператора трябва да се определя от броя и тежестта на извършените операции и въобще процедури - толкова е лесно.