Проф. Гюралп Джейхан: В 50% от случаите ракът на панкреаса няма симптоми
Всеки ден около 1200 души по света получават диагнозата рак на панкреаса. За съжаление, засега няма скринингови тестове, които да го откриват в ранен етап. Заболяването привлече общественото внимание, след като известни личности като Лучано Павароти и Патрик Суейзи бяха диагностицирани с него. Въпреки че ракът на панкреаса си остава тежко заболяване, съвременната медицина има и добри новини за пациентите. Проф. д-р Гюралп Джейхан, един от топ специалистите в света за лечение на рак на панкреаса, който в момента ръководи Хепато-панкреато-билиарните екипи в болниците Acibadem Maslak и Altunizade в Турция, дава подробности за съвременните протоколи и методи за лечение.
- Проф. Джейхан, какви са симптомите за тумор на панкреаса, при които пациентите трябва да се обърнат към лекар?
- Представете си следната ситуация: човек играе голф в неделя, а в понеделник кожата му променя цвета си, става жълтеникава. Лекарят диагностицира рак на панкреаса с метастази в черния дроб, а очакваната продължителност на живота на пациента е до една година. В случая говорим за пациент с безсимптомно развитие на болестта чак до достигането ѝ в напреднал стадий, и такава е ситуацията в 50% от случаите. При останалите пациенти на по-ранен етап може да се появи жълтеница, може да изпитват болка, да изгубят апетит, да отслабнат или да имат необясними пристъпи на гадене и повръщане. Ако първият симптом е болка, прогнозата не е много добра. Както разбирате, за съжаление няма специфичен симптом, характерен конкретно за рака на панкреаса.
- Как можем да опишем тази болка?
- Болката е много силна и се разпространява към гърба. Типична е за пациентите с хроничен панкреатит, но може да се наблюдава и при пациенти с рак на панкреаса.
- Как се диагностицират тумори на панкреаса?
- Почти невъзможно е откриването в ранен стадий на рак на панкреаса, за разлика от рака на дебелото черво например, който откриваме с колоноскопия. Единственият шанс за ранно откриване е при рутинен преглед с ултразвук лекарят да забележи нещо, а след това диагнозата се потвърждава с КТ. С помощта на гастроскопия можем да изследваме стомаха, дванадесетопръстника, но не и панкреаса. За него можем да направим ендосонография, но засега това не се препоръчва като рутинно изследване. Затова можем да кажем, че засега няма рутинен преглед за откриване на тумори на панкреаса.
Единственият начин за ранно диагностициране е подобно на чернодробните тумори: да попаднем на добър лекар, който да забележи нещо при рутинно извършван ултразвук. Има и някои туморни маркери, като например CA 19-9 – антигенен детерминант, който се асоциира с различни видове тумори. Неговата стойност може да се покачи при рак на панкреаса, но това не е задължително. След операция за премахване на тумора, стойността на този маркер също намалява. Тогава протоколите за проследяване също трябва да включват този маркер: ако нивата му отново се покачат е възможно да се е появил рецидив на тумора. Но ако даден пациент не е имал повишено ниво на въпросния маркер преди операцията, тогава той не може да служи като инструмент за проследяване. Повишено ниво на CA19-9 може да се дължи и на други проблеми в организма, например възпалителни процеси, така че не може да се използва еднозначно за откриване рак на панкреаса в ранен стадий, както PSA за рак на простатата например.
- По какъв начин съвременните технологии ви помагат за успех при оперативно лечение?
- Ако пациентът бъде насочен към специализиран център за панкреатична и чернодробна хирургия, успехът на лечението се осигурява от мултидисциплинарен екип. Очевидно наличието на опитен хирург е много важно, но не по-малко важно е присъствието да специалист по интервенционална гастроентерология, онкология, лъчетерапия и интервенционална радиология. Тези медицински дисциплини формират екип, който може успешно да лекува пациенти с хроничен панкреатит, рак на панкреаса и напреднали чернодробни тумори.
В наши дни, важността на минимално инвазивната гастроинтестинална онкологична хирургия нараства значително. Същото се отнася и за онкологичната панкреатична и чернодробна хирургия. Лапароскопската хирургия вече е установена практика при операциите за отстраняване на панкреатични тумори, но сега все повече нараства ролята и на роботизираната хирургия. С помощта на робота можем много по-пълно да премахнем лимфните възли и се надяваме това да донесе по-добра прогноза за пациентите. Освен това, с прилагането на лапароскопска или роботизирана операция пациентът се възстановява много по-бързо и с по-малко белези.
- Какви са последните лечебни протоколи при рак на панкреаса и техните етапи?
- Това е изключително вълнуваща област в наши дни, защото самият подход за лечение на рак на панкреаса се променя. Първо, да погледнем пациентите: 20% от пациентите с рак на панкреаса като първична диагноза имат тумор, който е ясно отграничен в главата, тялото или опашката на жлезата, без метастази и инфилтрации в съдовете. При тези пациенти можем лесно да извършим онкологична резекция, да приложим адювантна химиотерапия след операцията, и при пълно отстраняване 5-годишната преживяемост достига 40% според нашите резултати. Това е голямо постижение, защото обичайно 5-годишната преживяемост се докладва в рамките на 20% в световен план.
При друга категория пациенти, която представлява 20-25% от всички с тази диагноза, ракът е напреднал локално. Преди няколко години, тази втора категория пациенти се възприемаше по същия начин като третата, която за съжаление обхваща около 50-55% - пациентите с рак на панкреаса с далечни метастази. Допреди 15 години, тези две категории се лекуваха по един и същи начин, с палиативна химиотерапия. Сега нещата се промениха драматично: ако втората група пациенти с локално напреднал рак получи неоадювантна химиотерапия, тогава при повече от 50% от тези пациенти туморите стават все по-операбилни. Подчертавам още веднъж, в миналото тези пациенти не бяха годни за операция и не можехме да им предложим възможност за лечение. Но с помощта на тези мощни неоадювантни терапии, туморите могат да намалят размера си или пък остават стабилни, но без активни ракови клетки, и може да се направи операция.
- Какво става с онези, за които КТ или ЯМР-изследването показва, че не отговарят на лечението или размерът и формата на тумора не се променят?
- В този случай не можем да преценим обективно дали неоадювантната терапия работи или не. При КТ сканирането може да изглежда, че туморът изобщо не се повлиява, но според много проучвания, често пъти става въпрос за тумор, който запазва формата и размера си, но остава кух отвътре. Това може да се установи само ако след неоадювантната терапия се пристъпи към хирургична намеса и тъканна проба се изпрати в хистопатологична лаборатория, и резултатите често показват, че няма остатъчен тумор. Затова трябва да дадем шанс за тези специфични групи пациенти и да не се отказваме твърде рано. Радиологичните изображения не могат да ни покажат дали неоадювантната терапия е помогнала или не. Това са сериозни предизвикателства пред нас, хирурзите. Сега можем да оперираме и резектираме голям брой пациенти със сериозни инфилтрации в артериите, които в миналото щяхме да обявим за неоперабилни, но днес не. С напредъка на неоадювантните терапии, трябва да се борим за всеки един пациент и да не се предаваме рано, защото битката наистина си заслужава.
- В такъв случай, можем ли да кажем, че ракът на панкреаса не е чак толкова безнадеждна и смъртоносна диагноза?
- Ракът на панкреаса все още е едно много опасно заболяване, но сега можем да помогнем на пациенти, за които не бихме си и помислили, че ще можем да помогнем преди. Ставаме все по-добри и по-добри, но за съжаление ракът на панкреаса все още е агресивен и често смъртоносен тумор. И все пак, имаме нови поводи да дадем надежда на пациентите!
За допълнителна информация и консултация:
Тел. 02 851 1228
