Европа е призрак след Черната смърт (Видео)

Тиф, холера и грип измъчват човечеството

Иво АНГЕЛОВ

Човечеството е пред прага на нова пандемия!
Коронавирусът от нов тип в Китай, наричан още кунгфлу, започва да напуска пределите на азиатската страна и постепенно достига други континенти. Жертвите доближават 100, но човешката история познава много по-ужасяващи епидемии.
В по-новата история човечеството се бори с два вида грип.
В средата на 2003 най-големият и жесток бум на птичи грип започва в Югоизточна Азия, причинен от подтип на вируса, наречен H5N1. Резултатът е висока заболеваемост сред домашните птици. Предаването на H5N1 на хора става опасно, защото вирусът мутира бързо и може да се трансформира във форма, която е много заразна за човека, и предизвиква тежко заболяване. То става чрез контакт на човек с болна птица или секрети от пернато. Заразени хора могат да предават вируса на други хора. Масовата паника от птичи грип доведе до унищожаването на голяма част от домашните птици, както и се намали значително потреблението на птичи продукти.
Последното засега изпитание за света, което продължава и до ден днешен, е свинският грип. Заразата се причинява от грипния вирус A(H1N1), който се предава от човек на човек. Първите случаи на заболяването са регистрирани в Мексико в началото на април 2009 г. Епидемията се разраства по целия свят. До момента жертвите на вируса са хиляди.
Около 60 милиона души са жертвите на грипа през миналия и началото на този век. Това е и най-широко разпространената инфекция в света. Според проучвания от XII до XIX век в света са преминали 90 епидемии от грип и 15 пандемии.
Древногръцкият лекар Хипократ, известен като "бащата на медицината", описва за пръв път инфлуенцата през 412 пр.н.е.
В периода 1889-1890 г. се развива пандемия, която започва през май 1889 г. от Бухара, Узбекистан. Заболяването постепенно се разпространява, като достига до Северна Америка. Впоследствие е установено в Южна Америка, Индия и Австралия. Пандемията е причинена от щам H2N8 на вируса на грипа, характерен с високо ниво на възприемчивост и смъртност. Около един милион души загиват от тази пандемична вълна на грипа.
Истинският кошмар за човечеството настъпва в началото на XX век, когато испанският грип само за две години причинява смъртта на около 50 милиона души. Пандемията продължава от януари 1918 г. до декември 1920 г., достигайки разпространение дори до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан. Испанският грип е едно от най-смъртоносните природни бедствия в човешката история - при тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души между 3% и 5% загиват, 500 милиона (27%) са заразените.
Предполага се, че само за първите 25 седмици от пандемията жертвите са около 25 милиона, т.е. убива повече хора, отколкото синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) за близо 30 години.
Първите случаи на болестта са регистрирани в континенталната част на Съединените щати и Европа, преди достигането й до Испания. По време на Първата световна война Испания е неутрална държава и поради това няма наложена цензура в новините относно пораженията от разпростиращата се епидемия. В същото време цензурата в Германия, Великобритания, Франция и САЩ прикрива нивото на пораженията, нанесени от грипа в тези страни, с цел запазване на високия дух на населението в трудните военни времена. Всичко това поражда грешното впечатление, че разпространението на грипната вълна в Испания е многократно по-силно, поради което се налага названието „испански грип". България също е сериозно засегната от тази пандемия - 80 000 души умират у нас.
В по-минали времена болести, които сега са почти непознати, са стопявали населението на Земята.
По време на Пелопонеската война (430 пр.н.е.) от тиф умира 1/4 от атинската армия и 1/4 от населението в течение на 4 години. Високата смъртност на болестта предотвратява нейното широко разпространение, тъй като убива заразените по-бързо, отколкото те могат да пренесат заболяването. Точната причината за тази епидемия не е известна до 2006 г., когато анализ на зъби, намерени при разкопки на могили под Атинския акропол, показват наличие на бактерии на тифа.
Черната смърт е опустошителна епидемия, преминала през по-голямата част от Европа между 1346 и 1353 г. Според традиционното схващане при нея измира около една трета от населението, но някои нови изследвания оценяват жертвите на около половината жители. Няма точни цифри, но се говори за загинали между 75 и 200 милиона души.
Въпреки че въпросът е спорен, преобладава мнението, че причина за Черната смърт е бубонната чума, болест, предизвиквала няколко пандемии в хода на историята. Болестта се проявява внезапно с висока температура, главоболие, световъртеж, помрачено съзнание и протича много тежко. Тя засяга лимфните възли. Те се подуват и почерняват - оттам идва и името на болестта черната смърт. Заразяването става не само при ухапване от бълха, но и при пряк контакт с болен.
Човечеството преживява и седем пандемии от холера. До началото на 19-и век е разпространена главно в Индия, като река Ганг е основният източник на заразата. След това тръгва по земното кълбо. Жертвите на болестта само във Франция през 30-те години са около 100 хиляди души. В наши дни болестта е практически унищожена в Европа и Северна Америка благодарение на пречистването и хлорирането на питейната вода.