Срещите Москва-Вашингтон - со кротце и с повече кьотек

На дипломатическата маса

Президентите на САЩ и Русия обикновено се виждат за пренаписване на световния ред 

Срещите между президенти на враждуващи суперсили с амбиции за световно надмощие рядко целят уреждане на мирни отношения между двете държави. Вместо това напрегнатата игра на надмощие диктува какво трябва да се случва по света, как да се развиват военни конфликти, как да се разпределят сфери на влияние, така че тези супердържави да укрепват влиянието и силата си. Затова и двустранните срещи на най-високо ниво между САЩ и Русия обикновено се случват, когато има тежки кризи, войни и ядрени заплахи или неудобно разбъркване на икономическите процеси в света. Десетилетия история на срещи Кремъл - Белият дом са показателни как те се случват именно в най-напечените моменти.

Кенеди-Хрушчов - провалът, родил Берлинската стена

През 1961 г. президентът Джон Ф. Кенеди и съветският премиер Никита Хрушчов се срещат във Виена в разгара на Берлинската криза, като малко след провалената им среща започва издигането на Берлинската стена. За Кенеди, който току-що е навършил 44 години, това е първи контакт с лидера на съперничещата суперсила. За 67-годишния Хрушчов срещата е възможност да надвие опонент, когото смята за слаб и неопитен само след четири месеца на поста и който току-що е преживял пълно фиаско с опита на САЩ за сваляне на Фидел Кастро в Куба.

Опитите им за деескалиране на напрежението се провалят, като единственият въпрос, по който намират съгласие, е азиатската държава Лаос да бъде неутрална. По време на срещата Хрушчов играе по нервите и неопитността на Кенеди, като го шокира с изказвания и остър тон. Руският лидер заема особено остра позиция относно бъдещия статут на Берлин, западен анклав в контролираната от комунистите Източна Германия, където Съединените щати, Великобритания и Франция поддържат символично военно присъствие след поражението на Германия във Втората световна война. Кенеди по-късно казва пред репортери, че Хрушчов го е критикувал по широк кръг от въпроси, свързани със Студената война, включително войните за национално освобождение и ядрените оръжия. Американският президент дори изразява съжаление за срещата. "Никога не съм срещал такъв човек", казва Кенеди на Хю Сайди, кореспондент на списание "Тайм" в Белия дом. "Говорих за това как ядрена размяна ще убие 70 милиона души за 10 минути, а той просто ме погледна, сякаш казваше: "И какво от това?".

Наблюдавайки мрачното лице на Кенеди, когато срещата на върха приключва, Хрушчов отбелязва в мемоарите си, че Кенеди "изглеждаше не само тревожен, но и дълбоко разстроен... Не исках да го разстройвам. Но нямаше какво да направя, за да му помогна. Политиката е безмилостна работа".

След провалената среща на върха Кенеди получава одобрението на Конгреса за допълнителни 3,25 милиарда долара разходи за отбрана и подготовка на гражданите за военна служба, а Хрушчов отговаря с възобновяване на наземните ядрени опити. Скоро след това започва и строежът на Берлинската стена.

Горбачов и Рейгън - затопляне

80-те години на миналия век са белязани от възход на Михаил Горбачов и серията му от срещи на върха с Роналд Рейгън. Това са от редките примери за затопляне на отношенията между двете суперсили. През 1985 г. в Женева двамата възобновяват културния обмен и започват преговори за авиационна безопасност, допълнени със символична размяна на подаръци. Рейгън получава махагонова кутия, а Горбачов - бронзови медальони, които задават по-приятелски тон след десетилетия на враждебност.

Година по-късно, в Рейкявик, двамата лидери се доближават до елиминирането на всички ядрени оръжия, но разногласията относно Стратегическата отбранителна инициатива на САЩ провалят окончателното споразумение. Въпреки това срещата на върха полага моралната и преговорната основа за последвалия Договор за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег. Споразумението е финализирано през 1988 г. в Москва заедно със седем вторични споразумения. Те включват разширен обмен на студентски права и права за риболов, което води до пренаписване на съветските учебници по история, отменяйки учебните часове за обърканите руски студенти.

А самите Рейгън и Горбачов години по-късно признават, че си стават приятели.

Елцин и Клинтън - ядрени ракети и посткомунизъм

Разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години извежда Борис Елцин на световната сцена. Руският президент се среща с американския си колега Бил Клинтън в поредица срещи на върха - Мюнхен (1992 г.), Москва (1993 г.), Вашингтон и Ню Йорк (1994-95 г.), завършващи в Хайд Парк (1995 г.), и по-късни визити през 1998 г. Тези срещи лице в лице са водени от целите след Студената война: насочване на крехката демокрация на Русия, управление на прехода от централизирана икономика и навигиране в новите пейзажи на контрола над въоръженията. Двамата постигат споразумение държавите им да не се обстрелват със стратегически ядрени ракети.

Наред с дипломатическите постижения днес срещите се помнят и с няколко, предполагаемо, пиянски изцепки. През 1995 г. Елцин се държи леко неадекватно, пускайки странни и некоректни шеги. "Вие, журналистите, всички казахте, че тази среща днес ще бъде катастрофа. Е, сега мога да ви кажа, че вие сте катастрофа." При тези думи към репортерите Клинтън избухва в смях, като според много хора той просто се опитва да замаже положението. Според други Елцин приема лекарства, заради които поведението му става като на пиян.

Не толкова явен е друг случай от същото посещение на Елцин в САЩ, за който журналистът и носител на "Пулицър" Тейлър Бранч пише в своя книга за президентството на Клинтън. По време на едно от посещенията на Елцин във Вашингтон през 1995 г. руският лидер е намерен близо до Белия дом късно през нощта, само по бельо, очевидно пиян и търсещ пица. "Г-н Клинтън разказа как късното пиене на Борис Елцин по време на посещение във Вашингтон през 1995 г. почти създаде международен конфликт", казва Бранч в новата си книга, която хвърля още светлина върху историята на руско-американските срещи на високо ниво.