Баба Ануйка е балканският Джак Изкормвача

Анна ди Пищония уморява мъжа си, след това започва да мори чуждите. Общият им брой е поне 57

Петдесет и седем мъже уморява миловидна бабичка със звучното име Ануйка.
Сръбкинята, осъдена официално през 1928 г. за масови убийства, се слави като Джак Изкормвача на Балканския полуостров. Историята й е позабравена, но периодично става актуална по великденските празници, защото килърката е използвала върбови клонки от Връбната неделя (Цветница) в ритуалите си.
Ануйка, с истинско име Анна ди Пищония, има интересен произход. Родена около 1838 г. е в семейство с многонационални корени в Банат, тогава Австро-Унгария. Днес областта е разделена между Румъния и Сърбия. Официално баба Ануйка се води влахиня. Банат е гранична област между Австро-Унгария и Османската империя. На 15-16-годишна възраст се влюбва във войник, той я обезчестява и както става ясно по-късно - заразява със сифилис. След кратък романс той уж е изпратен на фронта и заръчва на Ануйка да го чака. По едно време тя се усеща, че между Австрия и Османската империя не се води никаква война. Т.е. войничето е избягало. В този период от живота си Ануйка проявява интерес към билколечението. Омъжва се за доста по-възрастен земеделец с фамилия Ди Пищония (вероятно от италиански произход). Две десетилетия по-късно съпругът умира при странни обстоятелства. Предвид по-нататъшната дейност на Ануйка, смъртта му е повече от съмнителна. По време на съвместния им живот тя успява да му роди 11 деца, но нито едно не достига зряла възраст - всичките са силно увредени от сифилиса.
Междувременно са настъпили 70-те и 80-те години на XIX век, отново бурно време с войни в Банат. В региона са разположени много млади войничета, които напълно логично мечтаят за отпуск. Ануйка пуска слуха, че знае вълшебна отвара, която предизвиква кратко неразположение, наподобяващо инфекциозно заболяване. То служи чудесно за пред военните лекари. Момчетата получават болничен, а след няколко дни се оправят от само себе си.
Завистници пускат слуха, че много от младежите са си увредили трайно здравето, след като са пили от чайовете на Ануйка. Някои даже умрели. Дали това е вярно, или не, не знае никой, но бизнесът замира.
Лечителката си намира нова ниша - нещастни в брака женици. Нейната домашна помощница рекламира хазяйката си в многолюдни места като пазари, черкви и селски събори. Тя разтръбява, че Ануйка има "чудотворен лек" за брачните проблеми. Към къщата й се стича върволица от жени - коя със съпруг алкохолик, коя с насилник, коя с неверник. Ануйка ги пита колко тежи благоверният им и според теглото им дава любовно биле. След 7-8, максимум 10 дни мъжете ги няма на този свят. "Любовно" биле тук е кодово наименование - клиентките са наясно за какво "отърваване от проблемите" става въпрос. Вече престаряла, баба Ануйка удря на камък заради алчността си. Една нейна клиентка уморява мъжа си пияница, жени се за земевладелец богаташ и уморява новия си свекър. Едно от децата й се разприказва за знахарките, при които ходи майка й, и за субстанциите, носени вкъщи. Така полицията тръгва по петите на Ануйка и разваля бизнеса й.