Нестор Ел Маестро пред "България Днес": В ЦСКА е трудно заради влиянието на феновете

*Семейство Ганчеви страдат от същия проблем, както и треньорите

*Десподов има нужда от постоянство

*Антов има много качества

Бившият треньор на ЦСКА Нестор Ел Маестро прави фурор в Саудитска Арабия. Той класира своя тим „Ал Тавуун“ за финала от турнира за Купата на краля. Успоредно с това клубът е на четвърта позиция в първенството. Арабският отбор е с пет поредни победи откакто 38-годишният сърбин е начело на тима.

Ел Маестро пое „армейците“ през юни 2018-а, но беше освободен през февруари 2019-а, въпреки че спечели 45 точки в 20 мача от първенството. След това той беше начело на австрийския „Щурм“.

Специално за читателите на „България Днес“ белградчанинът даде първото си интервю, откакто се раздели с „армейците“.

- Г-н Ел Маестро, поздравления за достигането до финала на турнира за Купата на краля в Саудитска арабия с вашия тим „Ал Тавуун“. Поведохте с 3:0 срещу „Ал Фатех“ на полуфинала, но ви върнаха два гола. Имахте ли притеснения, че може да настъпи пълен обрат?

- Стана напрегнато. В Саудитска Арабия всичко опира кой ще играе сериозно и организирано през всичките 90 минути. Който го направи, обикновено печели. Отборите са качествени, защото са богати. Тимовете притежават футболисти, способни да отбележат във всеки момент чрез своите индивидуални качества. Ние бяхме много по-добри от „Ал Фатех“. Всичко освен победа, щеше да е изненада. Но мачът беше труден и стана вълнуващ, но поне след това празненствата бяха по-големи.

- На снимка снимка се вижда как футболистите са ви понесли във въздуха след победата сякаш сте спечелили Шампионската лига. Толкова голям ли е успехът?

- Турнирът е много престижен. По-важен е от Купата на Англия за местните хора. По-важното състезание е шампионатът. Кралят е много специален човек в страната. Състезанието носи неговото име, а самият той винаги лично присъства на финала и дава трофея. Тази година се случиха изненади. „Ал Насър“, който е един от най-добрите клубове в Азия, загуби в другия полуфинал от „Ал Фейзали“.

- Вече повече от месец сте в Саудитска Арабия. Какви са основните разлики, когато готвите местен тим в сравнение с европейските?

- Ще отговоря малко по-различно. За да живееш тук щастливо и да имаш успех на професионално ниво, едно от основните неща е да избягваш сравненията. Всичко е различно. Трябва да го приемеш. Не трябва да се съди кое е по-добро и по-лошо в сравнение с Европа. Сравненията не водят до никъде. В професионално отношение футболът е еднакъв навсякъде. Моят подход е същият.

- Имахте ли достатъчно време да се пренастроите към арабския футбол?

- Моят брат следи този регион доста активно от дълго време. Това е едно от най-добрите места за работа, когато става въпрос за треньор на моето ниво. Финансовите параметри са много конкурентни за треньор и играчи. Ако не броим петте водещи лиги, всички искат да дойдат тук. Директно бях хвърлен в екшъна. Имах само три дни преди четвъртфинала за Купата на краля. Това е специалитет, който е типичен за моята кариера. Да вкарам бързо моите идеи.

- Във вашия предишен клуб „Щурм“ отново работехте с българския национал Кирил Десподов. Той вкара 9 гола в 19 мача, но често беше критикуван от местната преса. Защо имаше толкова атаки срещу него?

- Кирил е специален играч. Имаме лична връзка с него. Често ме питаха защо два от неговите най-успешни периода в кариерата бяха при мен. В ЦСКА никога дотогава не беше отбелязвал толкова много голове. Историята се повтори в „Щурм“. Знам от какво има нужда, за да се получава неговите неща на игрището. В двата клуба структурирах атаката около Кирил. Колкото до критиките в Австрия, в началото го приеха като голяма звезда в Австрия. Те винаги са свързани с очакванията. Той е млад и атрактивен играч. Беше избран за футболист на годината в неговата страна. Имаше вече голям трансфер. Всички искат голове от него. Да решава мачове, а това не е реалистично в големия футбол. Кирил винаги е страдал от големите очаквания на медиите.

- Колко голям е неговият потенциал?

- Кирил има качествата да бъде играч в някое от водещите първенства. Има скорост, техника и голов инстинкт. Затова винаги са го следели. При него въпросът опира до зрялост и постоянност. Трябва да мине на следващото ниво. Да играе най-силния си футбол непрекъснато. Той го правеше в някои мачове в ЦСКА и „Щурм“, както и в „Лудогорец“. Ако го гледате в тях, ще кажете, че може да играе в Серия „А“, Франция или Германия. Вече не е тийнейджър. В ЦСКА му дадох по-голяма отговорност. Казах му, че ще играе всеки мач и искам от него голове или асистенции във всеки мач. Той оправда до голяма степен доверието. Превърна се в един от най-важните играчи.

- Направихте титуляр Валентин Антов, който наскоро също беше трансфериран в Италия. Какво мислите за неговото развитие?

- Кирил и Валентин направиха своите дебюти за ЦСКА преди моето време. Други хора видяха техния потенциал. Аз ги изведох на следващото ниво. Надали много хора помнят, но още първият ми мач начело, който беше важен, защото беше квалификация за Лига Европа, започнах с Антов. Разчитах на него в големите срещи. Вярвах в него, защото видях, че е играч, който веднага може да се включи. Има много качества. Беше много интелигентен и зрял за своята възраст. Той беше на 18, но четеше играта като играч на 25. Щастлив съм, че клуб от големите лиги видя същото, като мен. По мое време ЦСКА имаше най-конкурентния тим през последните години. Притежавахме качество и микс от опит, чужденци и отлични български таланти. За нещастие в края на сезона отново нямаше трофей.

- ЦСКА смени 13 треньори през последните 5 години. Възможно ли е да промените философията на клуба само за осем месеца, които останахте в тима?

- Дефиницията на лудостта е да опитваш едно и също нещо отново и отново, като очакваш различни резултати. Това е странното в ЦСКА. Всеки сезон и всеки треньор изглежда минава по един и същи протокол. Губиш един-два мача и феновете решават, че има нужда от нов треньор. Идва новият. Медиите са позитивно настроени и подкрепят следващия. След това при първия знак на лоша форма същият механизъм се задвижва. Така беше и при мен. Не е моя работа да съдя колко успешна е тази концепция. Основното е, че клубът е стабилен. На върха в българския футбол. Играят в Европа. Въпросът е какво реално може да се очаква от ЦСКА. Много е вълнуващо да играеш за подобен голям и традиционен клуб. Първите ми три отбора бяха такива, „Спартак“ (Търнава). ЦСКА и „Щурм“. Тяхното име значи много за страната. Имат огромна група от хардкор фенове. Това създава магия. Забавлявах се на престоя ми и в трите отбора. В същото време е много трудно заради влиянието на феновете. В ЦСКА основният въпрос е колко ползотворна е намесата на феновете? Нож с две остриета. От една страна тези фенове правят клуба толкова значим и велик. От друга напрежението води до доста спонтанни решения и проблеми. В Сърбия е същото с „Партизан“ и „Цървена Звезда“. Най-добрата формула е в Западните лиги. Там успяват да задържат магията, създавана от феновете, но те нямат директна намеса в управлението на клуба. Ще бъде странно, ако си представим как ръководството на „Манчестър Юнайтед“ или „Ливърпул“ се допитват до феновете за някой футболист, треньор или стратегическо решение.

- Имахте ли дългосрочни идеи, които искахте да наложите в ЦСКА?

- Знаех, че се очакват незабавни резултати. В предишната ми работа успях да го направя и бях уверен, че ще го сторя в ЦСКА. Бях в позиция да избера моя клуб. Умишлено се спрях на ЦСКА. Видях, че е възможно да се спечели първенството на теория. Надявах се, че това ще е един впечатляващ резултат, както стана в Словакия. Бях изненадан да видя, че въпреки „Лудогорец“, които бяха спечелили 7-8 поредни титли, от мен се очакваше да вземем първото място като нещо съвсем нормално. Бях разочарован, че не получих шанса да загубя докрай. Обикновено се проваляш и тогава те уволняват. Във футбола няма нищо гарантирано. Няма да кажа, че съм сигурен как щях да спечеля Купата или първенството. Освободиха ме преди да съм загубил каквото и да е. Ние все още бяхме в битката и за двете цели. Това е съдба, която сполетя други треньори в България. Семейство Ганчеви са изключителни професионалисти в отношението си към клуба. С бащата Гриша и сина Данаил отношенията ни бяха добри и коректни. Готини хора са. До ден днешен останахме приятели. Редовно се чуваме и се поздравяваме при победи. Опитваме се да си помагаме при определени ситуации. Те харчат милиони за клуба, но изглежда също страдат от същия проблем, както треньорите. Името на отбора носи огромно напрежение за успех. Дори от собственика се изисква да носи победи. По мое мнение няма как винаги да вземаш най-добрите решения под натиск. Нито на терена, нито извън него. Клубът е огромен. Дори бях изненадан колко много внимание се отделя от медиите за всяко едно взето решение. ЦСКА е магическо място. Препоръчвам го на всеки, но не е лесно за работа.

- Как използвахте паузата от 9 месеца между предишната ви работа в „Щурм“ и настоящата?

- Също, както всички останали по време на пандемията. Странни времена са. В нашата професия е нормално да работиш и да не работиш. Вече 15-а година съм професионален треньор. От тях бях активен 12 сезона, което е добре. Работата е доста напрегната. Винаги имаш нужда да възстановиш, починеш и прекараш време със семейството. Това и направих. Опитваш се да си активен, като следиш футбола. Което беше лесно, защото нямаше как да се пътува. Беше малко скучничко, както с всички останали. Затова бях щастлив да приема поста в Саудитска Арабия. Не трябваше да правя крачка назад в моята кариера.

- Защо Сърбия е способна да произвежда футболисти, които отиват в големите европейски клубове, а България се мъчи в това отношение?

- Сравнението е добро, защото между бивша Югославия и България има много общи неща. Босна, Сърбия и Хърватия са като вашата страна. Футболни нации са. Факторите са много. Странно е, че България в продължение на години няма нито един титуляр във клубовете от водещите пет лиги. Обезкуражаваща статистика в сравнение с другите балкански страни. Най-голямата причина за това са треньорите. Качеството на наставниците и на играчите. В Сърбия, Хърватия и Австрия имат по-високо ниво на треньорите на всички нива в играта. От децата през втора и трета дивизия до националните гарнитури. Няма как да произвеждаш играчи, ако не произвеждаш треньори. Двете вървят ръка за ръка. Сърбия не е чак толкова силна нация, както беше някога. Но нивото на играчите е подобно на треньорите. През 90-те години имахме много футбоисти в големите клубове, но също имена като Антич и Бошков, които са легенди. Сега не сме на това ниво, но имаме 30-40 играчи, които са във водещите лиги. Сръбски наставници водят клубове в Русия, във Висшата лига, в чемпиъншипс. Същото е с Хъратия, които разполагат със Славен Билич. Двете неща вървят ръка за ръка.

- Вие сте само на 38 години. Мислите ли, че това ви вреди като треньор, защото понякога собствениците робуват на по-опитни имена?

- Светът се промени по отношение на стандартния профил на треньора, откакто започнах като професионалист преди 15 години. Сега наближавам 40-те, което е най-добрата възраст за каквато и да е работа. Тогава си най-продуктивен. Не съм прекалено млад. Има треньори, които работят на по-високо ниво от мен и са по-млади. В цяла Европа. Този тренд е още нещо, с което балканите изостават от останалата част на континента. Тук все още сме запецнали на старата и архаична концепция. ЦСКА е голям клуб, свързан с историята. Никога не съм бил на място с толкова много легенди в клуба и около него. В Западна Европа хората се опитват да бъдат по-обективни и рационални в техните преценки в способностите на играч и мениджъри, а не да гледат името на човека. Винаги е по-лесно да си намериш работа, ако си Лотар Матеус в сравнение с Нестор Ел Маестро, но историческите постижения в миналото не носят толкова стойност. Важното е какво можеш да направиш сега. Тук в Саудитска Арабия бившият капитан на „Интер“ и „Севиля“ Евер Банега играе за голям клуб „Ал Шабаб“ за откачени пари. Може да се постави под въпрос дали това е най-добрият начин за използване на клубния бюджет. Но тук става въпрос и шоубизнес, а хората обичат да гледат големи имена на терена и на пейката.