Малдини vs Михайлови

"И ний сме дали нещо на света", можем да кажем и днес от позицията на футболни запалянковци, при това не без гордост.
Привържениците на играта с коженото кълбо, особено тези в Италия, вече научиха името Даниел Малдини. Момчето облече екипа на "Милан" през второто полувреме на мача срещу "Верона" (1:1). Да, разковничето е във фамилията - Малдини. Още юноша бледен, Даниел е син на Паоло и внук на Чезаре. Ще рече, трето поколение играч, свързан с миланския гранд.

Хубаво, но по този показател българите пак имаме защо да се тупаме по гърдите, тъй като имаме родна фамилия, свързана с наш клуб, и тя е Михайлови. Все вратари - дядото Бисер, таткото Борислав, после и Николай. Левскари и, разбира се, национали на България по футбол.
Покойният вече Чезаре е роден в Триест и тренира от дете в местния клуб, където и започва кариерата му през 1952 г. След само два сезона става част от "Милан", където играе цели 12 лета до 1966 г., като носи и капитанската лента. Като футболист на "Милан" е четири пъти шампион на Италия, с него печели и Купата на европейските шампиони през 1963 г. като капитан на тима. Има и 25 мача за "скуадра адзура", на която също е капитан. В ролята на треньор на "росонерите" извежда отбора до КЕШ през 1973 г.

Паоло вече си е направо легенда на "Милан". Тренира в клуба от дете, изиграва общо 902 официални мача с червено-черната фланелка, капитан на отбора от 1997 г. до 2009 г. Паоло Малдини е и футболистът с най-много участия в Серия "А" - 647 мача. Малдини е седемкратен шампион на Италия, печелил е по 5 пъти Шампионската лига, Суперкупата на Европа и Суперкупата на Италия с "Милан". Капитан на италианския национален отбор от 1994 г. до 2002 г., част е от идеалния отбор на Световното първенство по футбол през 1994 г. За 14 години като национал записва 126 мача и взема участие на 4 световни и 3 европейски първенства. Предстои да видим докъде ще стигне неговият син Даниел.

Фамилия Михайлови се развива по-устремно от Малдини. В смисъл, че внукът Николай вече има 33 мача с екипа на "лъвовете", докато внукът на Малдини има още доста хляб да изяде, докато надене синия екип.

Бисер застава на вратата на "Левски" още като дете, а между 1961 г. и 1975 г. изиграва общо над 300 мача за любимия отбор. Четири пъти е шампион, трикратен носител на Купата на съветската армия, има и пет мача с националния екип.

Интересен факт от кариерата на Бисер се случва в мач именно срещу "Милан" от европейските турнири. На стадиона в Милано Михайлов излиза с жълт екип, като до този момент правилото, макар и неписано, е стражът да носи черни одежди. Жълтата фланелка не му носи успех, за протокола, "Левски" губи мача с 1:5.

"Синята" врата е окупирана отново от семейството през 1981 г. Борислав, без право на избор, е на "Герена" от преди дори да има спомени и остава там до 1989 г., осем сезона, преди да замине да си търси щастието на Запад. Вече по три пъти е вдигал и титлата, и купата у нас. Безспорният му връх е участието на световните финали в САЩ през 1994 г., където завоюва бронзов медал.

Последният Михайлов, който израства на стадион "Георги Аспарухов", е Николай. Между гредите за първия отбор Ники е от 2004 г. до 2007 г., а от 2018 отново застава на голлинията за родния клуб.