Легендата Димитър Пенев: Първенството ни е сбъркано

Легендарният защитник и треньор Димитър Пенев е роден в софийското село Мировяне. Започва да тренира футбол в "Локомотив" (Сф), като играе за първия тим в периода 1959-1964. Част е от отбора, станал шампион през 1964 г. Преминава в ЦСКА, където играе до 1977-а. Част е от тима, станал 7 пъти шампион и 5 пъти носител на Купата на съветската армия. Като треньор вдига тези трофеи по три пъти.
Селекционер на националния отбор по футбол, достигнал до четвърто място на световното първенство в САЩ през 1994 г. Пенев води и отбора на европейско първенство през 1996 г. в Англия.
Обявен е за футболен треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден "Стара планина" - първа степен. Почетен гражданин на София.
В момента е почетен президент и управител на съвета на директорите в ЦСКА-София.

- Г-н Пенев, в края на футболната година, както и на есенния дял на първенството, можем ли да кажем, че всичко си тече според очакванията, както всъщност показват резултатите и класирането в момента?

- Трябва да се знае, че когато стават промени в движение на треньори, на ръководство, винаги това носи изненади. Понякога те са положителни, понякога отрицателни. При нас промените бяха отрицателни. Но не говоря само за ЦСКА, погледнете какво стана в Пловдив, в Русе, в други клубове. Това нещо се случи и във втората ни дивизия, ето "Локомотив" (Сф), "Пирин"... Промените, от една страна, тежат на отбора, на ръководството, на клуба като цяло. Тежко е за един треньор да отиде на ново място, трябва бързо да опознава както футболистите си, така и методите на работа на ръководството. В движение играчите трудно свикват с новите изисквания от страна на треньорите. Всеки наставник от своя страна иска и нови играчи да укрепи даден пост, дадена линия, където според него има проблем. Но и това придвижване става набързо, събират се данни за евентуални нови попълнения, но няма време, трябва да се действа. Особено в големите отбори това е ахилесова пета, тъй като се търсят незабавни резултати. ЦСКА, "Левски" винаги се борят за първото място, пловдивските искат да са в челото, и не само те.

- Честите рокади не са отскоро, но до каква степен те са проблем, доколко са определящи за представянето на даден отбор?

- Промени, нови играчи, винаги трябва да има. Но когато се работи правилно, става въпрос за един-двама футболисти да бъдат привлечени. В зависимост и от продадените, разбира се, но трябва да има малък процент текучество. А у нас става така, че от състава, от основните футболисти, които са гръбнакът на отбора, остават половината. И се започва с обиграването на новите. Докато те станат напълно готови, и вече се продават други, търсят се още попълнения.
Лошото е, че се взимат прибързано, не са добре разучени. Защото често даден играч пасва на едно място, но когато дойде в твоя отбор, се оказва, че не е точният човек. Това с голяма сила се отнася за чужденците, защото не са гледани достатъчно, не са разучени, идват от далечни страни, не ги знаем какви са, що са.

- Много коментирана е темата за чужденците, но на практика, щом имат паспорти от страни в Европейския съюз, те могат спокойно да играят и в България. Но доколко това е проблемът на българския футбол?

- Помоему трябва да се обръща много повече внимание на юношите, на младшата и на старшата възраст, на школите въобще. Задължително е тези момчета да бъдат следени отблизо, как се развиват, кога може да са готови дори за първия състав. Имало е случаи и у нас и по света момчета на по 15-16 години да влизат в първия състав, но те са единици. Нужна е много работа с подрастващите. В последните години, говорим за почти десетилетие, школите остават встрани. А има и друг проблем, клубовете не съгласуват нещата с училищата например. Учители, директори искат момчетата в класната стая, да пишат домашни, но не остава време за футбол. А това са деца, които са си избрали професията на футболиста и трябва да са на стадиона. Така беше едно време с нас, а и не само в България - по целия свят. Който иска да става инженер, да учи математиката, който ще работи като лекар – биологията, и тъй нататък. Футболистът към края на кариерата си вече трябва да се ориентира как ще продължи живота си, дали ще става треньор, дали изобщо ще се занимава с футболни дела, или ще си отвори магазин да продава костюми и рокли.

- Как могат да се решат тези проблеми, че да имаме нови момчета на нивото на Христо Стоичков, Любо Пенев, Наско Сираков, че и от по-старите поколения като вашето?

- Това отведнъж не може да стане, най-малкото защото с години не е работено в тази посока, но затова са треньорите, ръководителите, да подсещаме, да бием камбаната за проблемите.
Трябва да се отвори нова, празна страница, на която да се пишат проблемите и стъпките за решаването им. Само така може да очакваме да излезе нова "реколта".

- Не мога да не ви върна отново към чуждите играчи, тъй като имаме примера на "Лудогорец", който е изграден предимно от такива, но от години е сигурният шампион, участник в европейските турнири. Сериозен фактор е това, в че Разград могат да си позволят по-скъпи попълнения. Финансите до каква степен играят роля в родния футбол?

- Повтаряме, повтаряме, но, виждате, всичко е свързано със средства. В "Лудогорец" влагат, но и работят добре и така нещата им се получават, имат и възвръщаемост. Така е във всяка професия, щом работиш добре и изкарваш качествен продукт, получаваш повече. Те участват в евротурнирите, където са парите, а ние гледаме.

- Клубовете пазят като фирмена тайна заплатите на играчите си, но е обществена тайна, че гастарбайтерите обират каймака...

- Има го и това нещо. На някои заплатите са в пъти над тези на родните футболисти, при това в евро. Е, с каква мотивация момчетата ни ще се развиват. Така нашите също гледат да излязат навън, да получат нормални пари. Ама не бива да хвърляме вината само върху чужденците, и те искат да играят, да печелят пари. Да видим кои хора от нашите щабове са ги наблюдавали, в кои първенства, откъде са им впечатленията. Защото сега е модерно мениджърите да разнасят разни записи на видео, в които са подбрали само добрите отигравания. Гледаш някой подава дълъг, плътен пас, но не виждаш къде стига топката - крака на съотборник или заминава някъде в тъч или аут. Трябва да се прави сравнението откъде идва този човек, дали може да се впише в нашия отбор, в нашето първенство. Не се проучват основно желаните играчи, това е голям проблем. Оказва се понякога, че чакаш да дойде защитник, а той полузащитник. Накрая тежката дума е на феновете, те според играта, според представянето най-правилно реагират кой е добър, кой става за дадения отбор. Или започват да го кастрят като младо дръвче.

- Сега на трибуните феновете са малко. Вашето поколение, че и следващите няколко, играехте пред пълни стадиони, откъде идва този отлив?

- Като върнем годините назад нямаше телевизия да излъчва мачовете. Слушахме по радиото. Но най-хубаво си беше да иде човек на стадиона, атмосферата е друга, удоволствието да гледаш мач е друго. Сега телевизията предава мачове от цял свят, хората гледат, сравняват. И феновете с право имат претенции към днешните футболисти. Да, по един, двама, някъде и трима футболисти от нашите отбори са любимци на привържениците, но се вижда, че особено чужденците, не се влагат в играта докрай. Феновете остават разочаровани, виждат как някои правят грешки, с които провалят усилията на целия отбор.

- Ако погледнем към европейските турнири, как стана така, че за уж грандовете с традиции като ЦСКА и "Левски" се провалят още на старта, а остана един "Лудогорец"? Това ли е показател за нивото на първенството ни?

- Абе какъв старт, проваляме се още лятото в първите предварителни кръгове и до старта не стигаме. Да погледнем нашето първенство как се провежда. Този формат на феновете не им харесва, и с право. Има ръководни кадри, мъдруват колко отбора да играят, колко кръга, схеми правят разни. А сегашната схема не е положителна като цяло за Първа лига. Добра е само за първите шест отбора. Останалите не играят за нищо, остават безгрижни. Кой ще ходи на тези мачове? Треньорите, ръководството, роднините - че на повечето футболисти и роднините им не ходят. Сменят се разни схеми, но като се сменят често, това не е добре за футбола. Има наредби на УЕФА, на ФИФА, у нас шефовете трябва да ги следят, да извличат положителното и да го прилагат. Може да се вземат мерки първенството да стане по-силно. Ето, говорим за "Лудогорец", а на тях в шампионата им подхвърлят разни отбори, неподготвени, не на ниво. Как един силен отбор да държи нивото си високо през цялото време? Те имат добра основа, затова им е лесно. На една къща не й ли направиш стабилна база, тя ще падне.

- В последните години шампионатът ни дори бе от 10 отбора, сега се разделя по сложна схема на четворки, не е много ясно кой за какво се бори, един уж изпада, пък се спасява...

- Да не го дъвчем този локум излишно. Ние не можем да измислим, дето се вика, топлата вода. Хората в чужбина са измислили схемите как да си провеждат първенствата. Ние само трябва да се огледаме, ръководството ни да е наясно как стоят нещата. Сега има отбори, които нямат възможностите да се борят за нещо в Първа лига, но са в нея, а това сваля нивото. От БФС само им дай да правят промени, а ние, докато разберем как играем и се нагласим с подготовка и всичко, минат четири-пет години и айде - ново 20.

- В същото време големите амбиции на грандовете водят до чести треньорски смени. Колко време е нужно според вас, за да успее даден екип да наложи стила си на работа и да дойдат резултатите?

- Треньорската професия не е лесна работа. Някои гледат отстрани и дават оценка и акъл. Да, и треньорите правят грешки понякога, но има и другата страна - самите футболисти. Те правят далеч повече грешки - кога неумишлено, кога умишлено. Тук идва важната роля на треньорите и на ръководството да се преборят бързо с тези неща. Говоря за месец, дори седмица и да няма вече разсейване у състезателите. Една круша, като падне от дървото, и започва да загнива, а след това загнива и целият плод. Затова треньорите и клуба не бива да допускат в отбора да има загниване.

- Да стигнем и до националния отбор...

- Ооо... Не ме питай за националния отбор, моля ти се.

- Все пак задават се баражи за участие на европейското догодина, не може да подминем темата. Сред феновете се носи лафът, че който и да е селекционер, трябва да ви вика само да му подреждате отбора.

- Еее, все дъвчат моето име. Но да знаете, че в България е трудно да си треньор въобще, а за национален да не говорим. Водиш един-два мача успешни, на третия стане грешката и веднага те започват: "Тоя защо го взеха?", "Тоя защо се върна, какво се мотае там?". Българинът забравя хубавите неща, успехите. Аз съм бил с времето си, помагал съм, ако ме потърсят. Но щом има официален мач, значи може да бъде спечелен. Друг е въпросът, че трябва да има и повече неофициални, та да се подберат правилните играчи от по-широк кръг. И тогава като дойде официалният мач, можем да бъдем по-спокойни.

- Във великия отбор от 1994 г. доста от футболистите, повикани от вас, играеха в силни първенства из Европа. Виждате ли скоро отново да има българи в Испания, Франция, Италия, в голямо първенство?

- Казах вече, че първо трябва да се обърне сериозно внимание на школите. Там се изграждат футболистите. Някога в националния отбор имаше играчи от "Локомотив" (Сф), "Академик" (Сф), че доста са минали и от провинцията, но бяха добри и заслужаваха. Ето, от големия отбор, който аз водих, повечето играеха в чужбина и бяха равни с останалите си съотборници и съперници. Първо, те бяха израсли в школи в България, второ, им се случи още млади да отидат по света и се научиха на ред и дисциплина, което много помага. Сега няма такова нещо.

- Според вас в момента има ли конкуренция за националния отбор?
- Наблюдаваме някои електрони... Не я виждам аз тази конкуренция. В последните години се изпробваха доста футболисти, дори някои ги повториха, потретиха с повиквателните. Не искам от моя страна да давам оценка, но не виждам някой да е надраснал себе си от предния път, когато е бил повикан в първия ни състав. Между повиквателните си стои в долината - е как да блесне. И се стига не до 0:1, 1:2 или нещо, което може да се преглътне, а до четири, пет, шест гола в нашата врата. Без да назоваваме имена, вижда се, че нещо има объркано в схемата, което не е отскоро. За да не вървят резултатите, значи нещо скърца и между футболистите, треньорите и ръководството. Тези неща трябва да се изглаждат. При честите смени на треньорите началниците вече претендират, че разбират много и става една игра на "прескочи магаре", където неминуемо стават грешки. Също така трябва да има ясни и точни правила, записани в договори, какви са задълженията и отговорностите на футболисти, треньори, ръководство. Кой какво върши, за какво ще има премии, за какво ще се глобяваме, какъв ще е режимът.

- Има ли днес, както при вас някога, отношението към клуба, националния отбор, футбола като цяло?

- Националното винаги е на първо място, излизаш за своята родина под българския флаг. Успоредно идва и клубното, да знаеш каква фланелка носиш. После идва какво ще получаваш. По наше време, който беше семеен, задължително договорът отиваше и при жена му да знае за какво става въпрос. При ергените беше различно, но тогава документът се представяше на родителите. Когато даден играч идва в клуба, той трябва да бъде запознат с историята, с постиженията, с легендите, които са били преди него. Тук е и наше задължение да им го обясним.

- Винаги щекотлив въпрос е този за съдийството, а сега се чака и въвеждането на ВАР, какво би се променило в това отношение?

- На съдиите няма какво да се сърдим. Те играчите днес падат като отсечени още като ги погледнат, а скачат да искат нарушение и картон. А това ВАР е и така, ама повече иначе. Май не е за нашата игра. Но да не го мислим, докато го въведат в България, в света ще го забравят.

- Пожеланието ви към футболната общественост за новата 2020 г.

- На всички спортисти здраве и успехи! Връщат ни се успехите, ето виждат в лека атлетика, гимнастика, щанги, бокс и други спортове, дано тенденцията нагоре продължи. Ние сме малка държава и като излезе светкавица, първо нас удря. Затова повече увереност, за да ни носят още радост. Като оставим настрана сватбите и кръщенетата, хората най-много се радват на спортните успехи.