Даниела Пандова-Пандата: Татко не даваше да стана щангистка
Щангистката Даниела Пандова направи впечатляващ дебют на европейското първенство по вдигане на тежести за жени в Букурещ (Рум). Тя завоюва бронз в кат. до 48 кг с двубой от 165 кг (71+94 кг).
В своето първо интервю 23-годишната тежкоатлетка разказва за читателите на "България Днес" как се е запалила по спорта и какви са нейните амбиции.
Огнян ГЕОРГИЕВ
- Даниела, поздравления за бронзовия медал. Имахте ли възможности за нещо по-голямо на европейското първенство?
- Това ми бяха силите. Нямаше как да гоня сребърния медал. Резултатите не бяха достатъчни. Третото място е най-доброто постижение в моята кариера. Бях много сигурна в себе си. Знаех, че мога. Бях правила тези тежести много пъти на тренировка.
- Как премина подготвителният етап и самото състезание през вашите очи?
- Подготовката мина добре. Нямаше контузии. Беше трудно на тренировките, но се получиха нещата. Бях правила 75 кг в изхвърляне и 96 кг в изтласкване на контролните. Доволна съм от състезанието. Можех по-добър резултат да направя в изхвърлянето. Малко не стигна. Важното е, че се реализирах в изтласкването. Събрах се и взех медал. За пръв път участвах на европейско първенство при жени, където е доста по-различно от подрастващите възрастови групи. Уникално е да се състезаваш и да си тръгнеш с отличие.
- Сезонът се очертава доста дълъг. Какво следва пред вас оттук насетне?
- Целта ми е световното първенство за жени. Не искам да се изхвърлям, че ще атакувам първото място. Целта ми е Топ 8. Ако всичко мине успешно по време на подготовката, ще се постарая да взема медал. Миналата година на световното първенство не бях подготвена. Нямах много време, защото разбрах, че ще участвам непосредствено след европейския шампионат за девойки. На състезание влагаш доста адреналин. Има нужда от малко време да заредиш, да влезеш отново във форма. Дори в началото не можех да повярвам, че отивам на световно първенство за жени.
- Откъде идва прякорът Пандата?
- Вероятно от моята фамилия. От доста години се обръщат по този начин към мен. Подарявали са ми плюшени панди за рожден ден.
- Как се запалихте по щангите?
- Записах се да тренирам през 2009-а. Бях на 14 години. Още не можех да осъзная за какво става въпрос. След като взех първия медал от голямо състезание на европейското първенство през 2015-а в Клайпеда, усетих спорта. В момента щангите са на първо място в моя живот.
- Кой ви заведе за пръв път в залата?
- Не съм от Сливен. Живеех в село Кипилово (б.а. - с население от 475 души). Съпругата на моя треньор Севдалин Минчев е оттам. Като състезател беше направил зала по вдигане на тежести с един подиум. Там е тренирал. След това е водил негови състезатели. С една групичка от училище ходехме да ги гледаме. Така се зарибих и се записах. Минчев е голямо име. Печелил е медали от всички големи първенства. Участвал е на четири олимпиади. Винаги ме е мотивирал. Казва, че имам качества, които мога да реализирам.
- Как реагираха вашите родители, когато тяхното малко момиче има каза, че ще става щангистка?
- В началото татко реагира странно. Каза, че няма нищо против да се запиша в спортно училище, но вдигането на тежести не било за мен, защото е мъжки спорт. Посъветва ме да се запиша лека атлетика. Отвърнах: "Не, не, тате, решила съм вдигане на тежести." Не беше съгласен, но после реши да подкрепи моя избор.
- Какво ви минава през главата, когато се сетите за олимпиадата в Токио?
- Мечтая за нея. Затова и тренирам. Много ми се иска да участвам, за да се доближа до върховете на моя треньор.
- Има ли възход в българските женски щанги след отказването на Милка Манева?
- Има доста момичета, които могат да се реализират добре и вървят нагоре, като Галя Шатова например. Надежда Мей също има възможности. Малко повече тренировки, режим, хъс и желание и нещата ще станат.
- Остава ли време за разпускане и кое е мястото по света, където най-много ви е харесало?
- След тренировка най-важното е да си почина. Разхождам се с приятели. Когато тренировките са по-леки, отиваме някъде за един ден. Избягвам забавленията. В Америка си изкарах най-хубаво, защото имах повече време за разглеждане и видях доста неща.
