Волейболистката Нася Димитрова: Няма да си вирнем носовете!

Волейболната националка Нася Димитрова си направи най-добрия подарък за 25-ия си рожден ден. Заедно с нейните съотборнички от "Марица" стигнаха до груповата фаза в Шампионската лига. Пловдивчанки загубиха първия мач у дома срещу руския "Енисей" с 2:3, но в невероятна драма спечелиха реванша с 3:2 и успех в златния гейм. След изиграване на предварителните кръгове от Шампионската лига Димитрова поведе в индивидуалната класация за най-добър блокировач. Специално за читателите на "България Днес" чаровната волейболистка пресъздаде атмосферата около страхотния успех.

- Нася, отминаха няколко дни след драмата в Русия. Държи ли още адреналинът от победата?
- Има малко еуфория след мача, но гледаме напред какво ще се случи, защото имаме мачове от българското първенство. Ще изчакаме да видим кой ще ни се падне на жребия. Той се тегли в четвъртък. Класирането ще ни остане много добър спомен, че сме победили руски отбор, който е в челото на подреждането на тяхното първенство. Това ще ни е мотивация оттук насетне.
- Отдавна български волейболен отбор не беше правил подобен драматичен обрат. Можете ли да опишете какво се случи на игрището?
- Замислих се по този въпрос, защото някои хора казват, че сме имали късмет. Шанс може да сме имали в края на геймовете. Но не мисля, че във всяка една точка и това, че бяхме равностойни срещу "Енисей", се базира само на късмет. Дадохме всичко от себе си, макар че падахме с 0:2. Бяхме наясно, че третият гейм е последната възможност за нас. Трябваше да направим промени. Те бяха положителни и ключови. Играта тръгна. Казахме си - хвърляме се и даваме всичко. Нямаше какво да губим. Точно това ни даде магически тласък.
- Борислав Кьосев каза, че късметът няма нищо общо, а успехът се дължи на физическата и психическата подготовка. Това ли беше ключът?
- Бяхме подготвени много добре тактически. Изучавахме внимателно играта им. Знаехме на кои елементи да наблегнем, за да ги спрем в атака. Няма как да се защитим срещу всяко нападение, защото те са опитни състезателки. В предишния ни мач срещу финландския тим "Сало" (б.а. - "Марица" отново продължи след златен гейм в реванша) се подведохме по емоцията. Изигра ни лоша шега. Казахме си, че ще запазим хладнокръвие и концентрация. Бяхме решителни в дадените моменти срещу "Енисей". Знаехме какво правим. Рускините имаха няколко мачбола, но не успяха да се организират. Всичко друго сме си го постигнали ние.
- Как отпразнувахте класирането след мача?
- Нямаше парти, защото трябваше да се приготвяме за път. Имахме 4-5 часа почивка. Веднага се прибрахме към България. Когато отидохме на вечеря, нашият мениджър почерпи част от момичетата по бира. Нямахме време за празненства, защото следващите мачове идват.
- Над 300 човека ви посрещнаха. Имаше и заря. Очаквахте ли нещо подобно?
- Честно да си призная, мислех, че хората ще ни поздравят с цветя. Не смятах, че ще е чак с фойерверки и да е толкова голямо самото събитие. Беше много хубаво. Благодарим на феновете за това, което направиха, и на нашите шефове. Те много ни помагат.
- Апетитът идва с яденето. Какви са вашите цели оттук насетне в Шампионската лига?
- Това, че сме победили руски отбор и сме влезнали в Шампионската лига, по никакъв начин не ни кара да си вирнем носовете нагоре. Говоря за момичетата и треньорите. Доколкото чувам, има коментари как едва ли не клубът лети в облаците. Няма нищо подобно. Ние сме реалисти. Работим и знаем къде са ни възможностите. Ако можем да надграждаме с всеки мач, ще бъде добър плюс за нас. Ще дадем всичко и ще видим докъде ще стигнем. Нямаме намерение да се отказваме и да се плашим, че излизаме срещу "Динамо" (Москва) или някой друг подобен тим, ако ни се паднат в групите. Играем, стараем се и се опитваме да зарадваме публиката. Дано да стигнем до краен успех.
- От доста години играете в българското първенство. Била сте шампионка с "Левски" и "Марица". Наблюдава ли се възход на женския клубен волейбол?
- С всяка изминала година в България клубното първенство става все по-зле. Не знам защото не се прави абсолютно нищо. Не се набляга на развитието на момичетата. Обръща се внимание на неща, които не са положителни за българския волейбол, най-вече на отношението от страна на клубове към състезатели. Самата аз имах подобен проблем през миналата година. Има много талантливи деца. Силно се надявам те да развият потенциала си. Не само в клубовете, но и на национално ниво.
- Защо останахте да играете в България, когато виждате положението?
- Заради "Марица" и хората, които направиха много за мен през миналата година. Дължа им много. Те застанаха зад гърба ми в един много труден период от моята кариера. Страшно съм им благодарна. Миналата година не успяхме да постигнем целта в Шампионската лига. Затова реших да остана през този сезон. Сега успяхме. Много ми се играе пред българска публика. Атмосферата е по-различна, отколкото в чужбина. Имах оферти, някои съм ги отклонила.
- Отправихте укор към така наречените хейтъри след загубата от "Енисей" в първия мач. Разстройват ли ви подобни коментари?
- Лично аз не се влияя от хорското мнение - какво са казали за мен или отбора. Манталитетът на българина в последните 20 години се е изменил изцяло. Хората, вместо да подкрепят даден български отбор, го плюят и редят негативи срещу него. Именно затова никога няма да имаме успехи. Не се подкрепя един отбор. Не се гледа цялостно и реално. Нещата се правят само за собствена облага. Вижте какво се случва с Григор Димитров. Когато бие, всички викат браво, а като падне - веднага се почва как за нищо не ставал. Същото е и с Кубрат Пулев. Така се случи и с нас. Паднахме от "Енисей" в първия мач. Да, загубихме, но просто имахме малшанс. Видяхте как отидохме в Русия и направихме пълен обрат. Никой не очакваше, а ние го искахме и се борихме. Това е спортът. Грозно е подобно отношение на хейтърите. От друга страна, има доста хора, които, въпреки че падаме, винаги са до нас и ни подкрепят. Искам да кажа на хората, които са любезно лицемерни към нас - ние не губим нищо, а те. Ние се надъхваме, като радваме тези, които са съпричастни с нас. Играем, за да славим тази наша малка България. Безсмислено е да обръщаме внимание какво говорят хората за нас. Ние тренираме в залата заради себе си и да представяме нацията.
- Вие сте известна с любовта към народната музика. Какво ви дава тя?
- От малка съм закърмена с нея благодарение на майка ми и баща ми. Това е не само хоби. Чувствам се горда, защото си е нашата официална музика. Понякога преди мачове си я пускам. Мотивирам се. Чувствам се българка. Това може да бъде усетено от хората, израснали с музиката. Събираме се със семейството и с приятели в подобна атмосфера. Така разтоварвам.
- Спечелихте конкурса „Мис Волейбол“. Какво означава това признание за вас?
- Честно казано, не съм обърнала голямо внимание. Радвам се, че са ме избрали. Не е нещо кой знае какво. Целите ми са различни. Хубаво е, че са ме оценили по външен вид, макар за мен това да е маловажно. Важно е човек да бъде красив отвътре и също толкова добър.
- Смятате ли, че ако волейболистките се разголят малко повече за фотосесии, това може да бъде реклама за спорта и залите отново да бъдат пълни?
- Не мисля, че това е начинът за привличане на публиката. Важни са успехите и колко се раздаваш. Какъв характер и хъс влагаш. Нещата са много различни от самия спорт.