Богдан Дочев си отиде забравен

Шепа хора изпратиха славния ни рефер

Първия ми международен мач бе с него, рони сълзи Любе Спасов

Георги ИВАНОВ
Големият български футболен съдия от близкото минало Богдан Дочев бе изпратен от едва неколцина свои колеги и приятели, с които е свирил мачове по световните терени. В новата църква на Малашевските гробища край София шепа роднини и бивши арбитри, сред които Борислав Александров, Любе Спасов, Любен Ангелов, проляха по сълза за покойника.

С венци се отчетоха от съдийската комисия и Аматьорската лига, но от Българския футболен съюз не сметнаха дори и така да почетат паметта на човека, свирил куп международни и вътрешни мачове, както и на две световни първенства. "Срамота е да се съберем на погребението седем-осем души - възропта Борислав Александров, който преди години е бил в една бригада с Дочев. - Богдан бе отдаден на футбола и съдийството, помагал е на десетки млади колеги. А от БФС никой да не дойде е грехота!"
Някогашните колеги си спомниха вълнуващи мигове с покойния по световните футболни терени. Друг известен наш арбитър - Любе Спасов, е дебютирал на международната сцена в бригада, ръководена именно от Богдан Дочев.

"Първият ми международен мач като помощник бе европейската квалификация Кипър - Италия 1983 г. (1:1). Италианците бяха станали световен шампион само преди месеци и в състава им бяха Дино Дзоф, Тардели, Алтобели, почти всички от големия отбор. Другият помощник бе Йордан Жежов. Нормално бях притеснен, първи международен мач, и то на шампиона. Но Богдан намери нужните думи да ни успокои и мача мина гладко от съдийска гледна точка. След това и от двата отбора ни поздравиха", спомня си Любе Спасов.

Няма вина за Божията ръка

Последния мач на Богдан Дочев в кариерата е полуфиналът Англия - Аржентина на световното първенство през 1986 г. Тогава той е помощник на тунизиеца Бенасьор, който признава гола с ръка на Диего Марадона, влязъл в историята като Божията ръка.
В българския футбол тогава Дочев не получава никаква подкрепа за случката и никой не признава невинността му в ситуацията, при която южноамериканците повеждат с 1:0. Но за себе си страничничният рефер до смъртта си бе чист пред съвестта си. Само веднъж преди няколко години той коментира този мач. По неговите думи според тогавашните разпоредби на ФИФА помощниците не са имали право да отсъждат друго освен тъчове и корнери. Единствено е можело да дадат мнението си, ако им бъде поискано от главния съдия.
"Бенасьор бе изостанал и не видя ситуацията. Направо посочи центъра, дори не погледна към мен. А аз бях видял всичко, но нямаше как да му кажа, тогава нямахме днешните комуникации на терена", призна преди години Дочев.

Има финал за УЕФА

Богдан Дочев е единственият български арбитър, на когото е поверен финал за европейски клубен турнир. Той ръководи съдийската тройка в първия финален мач от Купата на УЕФА през 1983 г.

В тази среща белгийският "Андерлехт" приема португалския "Бенфика". Домакините побеждават с 1:0. Мачът реванш в Лисабон завършва 1:1 и ликуват белгийците.
Дочев участва на две поредни световни първенства - през 1982 г. в Испания и през 1986 г. в Мексико. Любопитното е, че винаги е вземал участие в срещи на бъдещите шампиони. В Испания ръководи двубоя Италия и Камерун, 1:1. След това "адзурите" печелят титлата. В Мексико е на страничната линия на двубоя Англия - Аржентина. Ликуват "гаучосите".

Свирел на цигулка за разтуха

Дипломираният финансист Богдан Дочев освен на футбола е и любител на класическата музика.
В къщата си на село имал цигулка и често свирел на нея. "Това ме успокоява и е едно от многото ми хобита. Не съм строител, но всичко в къщата си съм направил сам. Ако човек иска, значи и може", казва Дочев в едно от последните си интервюта пред вестник "168 часа".

През кариерата си на рефер бил изряден - тренирал ежедневно, вдигал гири и винаги бил готов за мач и физически, и психически. Освен това никога е пушил и пил алкохол освен за наздравица по повод.