Любимецът на "сините" Предраг Пажин: Най-добрият "Левски" е при Люпко

- Предраг, следиш ли българския футбол, малко си се откъснал като че ли?
- Следя, ама отгоре-отгоре, не гледам много мачове. Разбира се, следя как се представя "Левски".
(Прави пауза) Амааа... пуфф... Няма постоянство, много треньори се смениха този сезон. Започна Люпко Петрович, после Елин Топузаков, сега Митов... В началото беше най-добре, когато беше Люпко, но после стана голям спад в играта при Топчо. Сега също изявите са колебливи, изненадващи загуби се получават, следват добри игри, човек не знае какво да очаква.
- Близък си с Люпко Петрович, защо напусна той така внезапно?
- Това е дълга тема и аз не съм човекът, който е докрай запознат. Той си взе решението, защото му беше трудно да работи. Каза ми: "Под такова напрежение не мога да работя". Просто, мисля че не можа психически да издържи.
- Имаше слухове, че неговия добър приятел Гриша Ганчев му е "помогнал" за това решение...
- Не, не, не! Няма такова нещо! Ако беше така, то Люпко щеше да отиде да работи в отбора на Гриша Ганчев.
Той отиде във Виетнам, работи, печели, показва, че е голям треньор и там.
- Всъщност теб в "Левски" те доведе именно Петрович, как стана така, че пристигна на "Герена"?
- Да, Люпко ме доведе. Първо ходих на проби във "Вердер" (Бремен), харесаха ме, но станаха усложнения. Бях свободен агент, но в сръбския футбол имаше някакви разпоредби и от "Партизан" поискаха много пари. Така германците се отказаха.
Всъщност Люпко ме харесваше още 1994 година и искаше да ме вземе в "Цървена Звезда", но така стана, че отидох в "Партизан". Така накрая дойде времето да ме вземе и това стана в "Левски".
- Казваш, че Люпко Петрович те е искал в "Звезда", можело ли е някога да преминеш там от "Партизан"?
- Не, не, това не е възможно. Тук ги сравняват като "Левски" и ЦСКА, но там между тези два гранда нещата са по-зле. Изключително рядко е играч да мине от единия в другия отбор. По едно време в "Партизан" си имах проблеми, защото ударих Матея Кежман, и ме искаха в "Обилич" но реших да остана.
- Заради това ли дойде в "Левски"?
- Не, не, онези неща отминаха, той отиде в ПСВ. Да ти кажа, аз първоначално не исках да дойда в България. Но бързо разбрах, че "Левски" с Петрович за треньор е голям плюс за мен.
- Как те приеха на "Герена" и въобще в България, чувствал ли си се чужденец тук?
- Хаха... как ме приеха? Щом останах тук и досега живея в България, значи всичко е добре.
А чужденец - да, в началото, разбира се, макар народите ни да са близки. Но когато получих българския паспорт и заиграх за националния отбор вече не се чувствах чужденец.
- Днес има много чужденци в българските отбори. Общото мнение, е че повече пречат отколкото помагат, какво е твоето мнение?
- О, не е добре. И това е тенденция от десетина година, не е от сега. Повечето, които идват не са на равнището на българските футболисти, да не говорим, че трябва да са дори с класа отгоре. Някои, имам чувството, че не знаят защо са тук.
- Ти когато дойде в "Левски" знаеше ли що за клуб е това?
- Бях чувал само, както вие знаете сръбските отбори, така и ние българските. Но когато дойдох в "Левски" не познавах нито един от съотборниците си. Гонзо, Кривия, Захари Сираков и другите бяха още млади футболисти. Но ме приеха добре, станахме близки, а после дойдоха и Драгич и Пантелич и вече си бяхме в свои води.
С българския футбол първо се запознах през 1983 г. когато в Сплит Югославия победи България с 3:2. Тогава играеше още генерацията на Ради Здравков, него го помня много добре.
- Знаеше ли на кого е кръстен "Левски", научи ли кои са легендите, като Гунди, Жоро Соколов, Вуцов, Павел Панов и другите?
- Левски - ми това е сега като Господ за мене.
Постепенно научих кои са легендите на отбора, дори с някои от тях сме приятели и до днес, като Павел Панов, Сашо Манолов, Стефан Стайков, Войн Войнов... С почти всички живи се познавам.
- Помниш ли първия си мач срещу ЦСКА, Вечния съперник?
- Да, беше на "Армията", паднахме 0:1, а гола ни го вкараха още 52-та секунда. Тогава бях малко луда глава и си бях боядисал косата синя с едно жълто "Л" на тила. Тогава играхме добре, аз също играх добре, просто нямахме късмет.
- Каква е историята да станеш национал на България, а не на Сърбия?
- Малко е странна тази история. Аз играх за три национални отбора преди това, но в неофициални мачове. Бил съм в съставите на Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора.
Преди световното във Франция ме бяха викнали в отбора на Сърбия за една контрола в Аржентина. Още от десетата минута треньорът Слободан Станкович ме пусна да загрявам, но до края на мача само аз не влязох на терена. Ако бях влязъл, то нямаше вече да мога да играя за друга страна.
Но не съжалявам, защото можеше да стане като с някои други - да не ме викат после изобщо.
- Как те поканиха при "лъвовете", кой те взе?
- Като дойдох в "Левски" Димитър Димитров-Херо бе треньор на националния отбор, после дойде в "Левски", а на негово място назначиха Стойчо Младенов. Какво са си говорили не знам. Но Младенов и Иван Вуцов дойдоха лично при мен и ме поканиха. Казах: "Добре", но все още се надявах да ме поканят за Сърбия, все пак играех добре в "Левски". Отидох в Белград и говорих с шефовете, но никой не ми гарантира, че ще бъда викан. И така се реших окончателно.
- Помня, че още на първия си мач като български национал пееше химна, наистина ли го беше научил, или само си отваряше устата?
- Ами да, научих го. Това не е било нещо да се показвам, това го чувствах като дълг и уважение към държавата, която ме е приела.
- След "Левски" замина за Турция, защо тръгна така скоро?
- Това е сериал. Насила ме продадоха. Отидох там, хората ми предложиха добри условия, добра заплата, но аз не исках, исках си в "Левски". Но получих едно обаждане, че нямам място вече в този отбор и се наложи да подпиша. Въпреки че ми тръгна играта добре, това не беше мойта държава, моя футбол, моя отбор - абе нещастие. Като работиш нещо насила, знаеш, че не става.
- Игра после в Китай, разкажи повече за хората, за футбола там?
- Много бях добре в Китай, ама какво да ти разправям. Хората тук като чуят "Китай" и си мислят за ориз, за рикши, кунг-фу и "Шао Лин". Не!
Китайските футболисти не са на ниво, физически са здрави, тичат, но им липсва тактика. Затова сега всеки отбор има по трима-четирима чужденци, като Тевес и други, които им правят играта. Чужденците не се напрягат, но пак са на страхотно ниво за там. А и много пари се влагат в китайския футбол. Но като национален отбор, не са нищо. И на световно първенство бяха, ама нищо не направиха.
Самите китайци са малко наивни, не само във футбола.
- Как свикна там с начина на живот, не е ли много различно от Балканите?
- Пасна ми като да си бях у дома. Може би защото първата година бяхме една малка сръбска диаспора. Трима-четирима футболисти, треньори със семействата и бяхме заедно. През уикендите си правехме скара (смее се).
Иначе не се деляхме от съотборниците си, каквото за тях, такова и за нас. Само малко се съобразяваха с храната за нас, европейците. Не ни сервиха например разни буболечки с минерали, супа от костенурка и такива неща. Като цяло храната в Китай е много вкусна и няма нищо общо с това, което е тук в китайските ресторанти.
- Завърна се и поигра в България, после пробва и малко като треньор, защо сега си далеч от любимата игра?
- Обичам нещата да са професионални, независимо в което ниво е отборът. Несериозно не мога да работя. Бях треньор в "Козлодуй", уж имаха амбиции, но видях, че не става. После и в Елин Пелин, но и там - нищо. В Мездра също нямаше нищо общо с професионалния футбол, нито транспорт, екипировка, пари.
А сега покрай работата ми нямам време да ритам и за удоволствие. Канят ме ветераните на "Левски", ама след година без тренировки има риск за здравето, няма кой да движи фирмата.
Може да дойде време, когато ще се завърна във футбола като треньор, ще видим.