Олимпийският шампион Андон Николов: Иван знаеше, че си отива

"Иван знаеше, че си отива. Сякаш го предусещаше на нашата последна среща", разказа Андон Николов, един от най-близките хора до легендарния треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. Старшията си отиде от нашия свят в ранните часове на събота. Почина в Германия след здравословно усложнение. 85-годишният специалист влезе в клиника за смяна на сърдечна клапа.

"Обадиха ми се, че се е случило, и веднага проверих в интернет - разказа Андон Николов, който печели олимпийската титла в Москва, а по-късно беше помощник-треньор на Абаджиев в националния отбор. - Трудно ми е да говоря, защото той беше велик човек. Природата си взема своето."
Николов се видял за последно с Иван Абаджиев точно преди легендарният треньор да замине за Германия, където живее неговата дъщеря Ангелина.
"В деня преди да тръгне се видяхме - разказва Николов. - Беше с дъщеря си и внучето. Бяхме на обяд. Сбогува се с мен и със съпругата ми. Още тогава си помислих нещо. Самото отношение на Абаджиев беше различно. Разплака се, когато се разделихме."
Николов определи Папата на щангите като работохолик и изключително ерудиран човек.
"Вдигна нивото на целия спорт, не само на щангите - допълни олимпийският шампион. - От него се учеха в гимнастиката, гребането и атлетиката. За съжаление в България, когато някой надигне глава, веднага му я отсичат. Той даде хляб на много олимпийски и световни шампиони. Някои от тях тръгнаха на война срещу него. Жалко е, защото това представлява тяхната благодарност."
Абаджиев е преживял изключително тежко последния допинг скандал, в който беше замесено пряко неговото име. На олимпиадата в Сидни заради положителни проби изгоряха шампионката Изабела Рифатова и медалистите Иван Иванов и Севдалин Минчев.
"Беше пред инфаркт - спомня си Андон Николов. - През цялото време бях до него. Някои от състезателите пиеха и пееха "Боят настана". Злорадстваха, че техни колеги са хванати. Иван винаги е преживявал тежко всяко състезание. Не се хранеше, не спеше. Ходеше като лунатик. Целият товар на тренировъчния процес беше огромен. Животът му мина в залата. Реално нямаше семейство. Слушаше по телефона как дъщеря му Ангелинка свири на цигулка. Неговата съпруга отгледа децата."

Нораир Нурикян: Дължа всичко на него

Двукратният олимпийски шампион Нораир Нурикян винаги е бил сред най-близките хора на Иван Абаджиев. Дълго време той беше помощник-треньор на Старшията в националния отбор.

- Г-н Нурикян, как приехте новината за смъртта на Иван Абаджиев?
- С изненада. Знаех, че отива в Германия. За последно бях при него преди няколко месеца. Беше във Военна болница. Показа добро настроение. Говорехме си за щанги. Беше оптимист, че отново ще си върнем славата.
- Кой е най-топлият съвместен спомен с Абаджиев?
- Никога няма да забравя първата ни среща. Бяха ме викнали в Сливен да участвам на състезание между училищата. Станах първи, защото нямаше никой друг в моята категория. След 10 дни ме извикаха при директора на техникума. Там беше и Абаджиев. Каза ми, че имам качества. Всичко дължа на него. Като втори баща ми е.
- Щяха ли да имат подобни успехи българските щанги без него?
- Той направи всичко от А до Я в нашия спорт. Не са прави тези, които му обърнаха гръб, защото той ги създаде.