Тенисистката Елица Костова: Целта ми е влизане в Топ 100, признава втората ракета на България

Втората тенис ракета на България Елица Костова върви уверено към влизане в Топ 100 в световната ранглиста. В момента тя е на 133-та позиция, а нейното най-добро класиране е 130-о в света. В своята кариера е печелила пет турнира.

Най-големият успех дойде през миналата година в Будапеща. Тя триумфира на надпревара с награден фонд от $100 000. Специално за читателите на "България Днес" Елица разказа любопитни моменти от живота на професионалния тенисист, разкри своите планове за сезон 2017 и сподели любопитни моменти от своето познанство с Григор Димитров.

Огнян ГЕОРГИЕВ
- Г-це Костова, завърнахте се от Австралия. Как оценявате старта на новия сезон?
- В тениса всяко едно състезание или серия от турнири могат да бъдат по-добре или по-зле. Оценявам преживяванията ми като нещо положително. Взех си поуките за моята игра. Сезонът продължава. В тениса винаги има върхови моменти и спадове.
- Направихте много оспорван мач с Вера Лапко в квалификациите на Откритото първенство на Австралия, какво не ви стигна, за да го спечелите?
- Срещата се реши от това кой играе по-силно във важните моменти. Като цяло не чувствах моя тенис, така както бих желала. Във финалния сет се върнах от 1:4. Спасих два мачбола. Поведох с 6:5, но нещо не ми достигна. Гледам да запазя положителните неща от подобни срещи и да не мисля много за тях.
- Какви са вашите планове за турнири през следващите седмици?
- Ще участвам на квалификациите от турнира в Санкт Петербург. След това ми предстои да приема поканата на Българската федерация по тенис за ФЕД Къп. Състезанието съвпадаше с квалификациите от турнира в Доха. Намерихме решение. Ако все пак моята ранглиста ми позволи да вляза в пресявките, ще отида да ги играя.
- Какви цели си поставяте за 2017-а?
- Напълно възможно е да вляза в Топ 100. С един турнир може да се направи голям скок. Не е толкова лесно, както си говорим. Зависи от доста неща. Има нужда от късмет, здраве, психическо състояние по време на сезона. Много неща могат да са фактори. Винаги давам най-доброто във всеки аспект на подготовката. Вярвам, че мога да успея.
- Миналата година беше най-успешната във вашата кариера. Какво променихте, за да дойдат успехите и рекордното място в ранглистата?
- Това е един дълъг процес. Не мога да кажа, че съм направила нещо по-различно от предишните сезони. Може би назря моментът, когато бях готова да спечеля най-големия турнир в кариерата. Отпуснах се. Започнах да играя по-силно на WTA турнирите. Направих добра подготовка в Бока Ратон, Флорида. Не си поставях големи цели за сезона.
- Турнирът в Будапеща сякаш беше трамплин за вас. Победихте две българки по пътя към титлата. Как ще опишете изживяването от този най-голям успех за теб?
- В Будапеща отидох малко разколебана в моята игра. Бях загубила увереност, че този сезон ще е по-различен от другите. Бях отпусната, но ако съм честна, се виждах като последната състезателка, способна да спечели турнира. Нямах представа, че това ще ми бъде най-успешната седмица в кариерата. Още повече, като се има предвид как съм загубила доста финали в миналото. Повярвах си, че мога. Имах късмет в някои моменти. Влизах на корта във всеки един мач и знаех как 50% от срещата е загубена и 50% е спечелена. За да наклоня везните, бях наясно, че трябва да сервирам с отпусната ръка и да не се стресирам. Ключът е да се наслаждавам на това, което правя.
- Трудно ли е, когато играете срещу българска тенисистка?
- Не съм тренирала чак толкова в България със Сесил и Вики. Срещу тях не може да се играе както с всички останали. Има нещо като респект и допълнително напрежение.
- Във вашата статистика имате 5 спечелени финала от 21 играни, но сте триумфирали в два от последните четири. Има ли някаква промяна на психологическо ниво, която да ви дава повече увереност в подобни решителни двубои?
- Когато две състезателки стигат финал, значи, че са уверени, във форма са, чувстват топката, могат да я пласират където си поискат. Останалото е на психическо ниво - коя от тях ще повярва повече във финала. Всички искат да спечелят, но се появява нещо като бариера на страх. Натрупах доста опит в тези финали. Радвам се, че съм си извоювала сама достигането до тази позиция.
- Топсъстезателите имат големи щабове около себе си. Мислите ли, че имате нужда от подобен екип, за да се фокусирате повече върху самите мачове?
- Имам двама треньори, но те не пътуват с мен. Разполагам с щаб, хора, с които се съветвам. Понякога майка ми или сестра ми ме придружават. Засега не е чак толкова важно да бъда с треньор. Мечтая в бъдеще да имам наставник, фитнес треньор и физиотерапевт. Това е една от целите.
- За пръв път имаше пет български тенисистки в квалификациите на турнир от Големия шлем, плюс Цвети в основната схема. Това дава ли на вас и на останалите допълнително самочувствие?
- Това трябва да покаже нещо на българската тенис федерация и някой да го оцени. Ние сме пет, но съм сигурна, че нито една от нас не е получила поздравление за това.
- През какво сте преминали, за да успеете и да стигнете до подобно ниво?
- Не искам да разказвам колко ми е било трудно и как съм минала през хиляди препятствия. Само аз и моето семейство знаем какво сме преживяли. Да, трудно е било, коствало ни е доста неща. Има и други състезатели в тура, които са минали по същия път и са успели. Иска ми се да вдъхновя младите тенисисти. Дори и нещо да изглежда невъзможно, винаги се намира път при желание за успех.
- Какво бихте посъветвали всички родители и млади тенисисти, които мечтаят да тръгнат по вашите стъпки?
- Не трябва да се занимават с дребни неща, интриги, да правят проблеми, да търсят неуспехите в други хора. Нека се фокусират над важните работи. Да бъдат над нещата, да бъдат до децата си и да работят позитивно.
- Всяка седмица пътувате от континент на континент. Има ли носталгия по родината и как се справяте с нея?
- Не изпадам в състояния да ми бъде мъчно. Когато бях по-малка, имаше подобни неща. За мен тенисът е работа. Когато съм на път, се фокусирам върху други неща. Гледам да не мисля, че ми липсва моето семейство. За мен е важно да тренирам, да почивам и да съм готова за срещите и турнирите.
- Като професионалист как бихте оценили възхода на Григор Димитров през последните месеци и какво според вас промени той, за да тръгне отново нагоре?
- Подобрил е доста психическото ниво. Като човек и състезател гледа по друг начин на нещата. Винаги е отворен към всички. От малки се познаваме. Тренирали сме с него. Изключителен играч е. Младите момчета, които тепърва започват, могат да мечтаят да постигнат част от неговите успехи. В нашия спорт се изисква психологическа работа. Когато съумееш да достигнеш определено ниво, идват успехите. Нещата се напасват. Спокоен си. Може да се учиш от загубите и победите. Разбираш много бързо кое е правилно и кое не.
- Вие сте почти набори с Григор Димитров. Тренирали сте заедно в Хасково като деца. Личеше ли си неговият талант още оттогава?
- Бяхме доста голяма група. Виждаше се, че иска да бъде професионалист след някоя и друга година. Явно, че е имало нещо, с което да се отличава. Днес го показва на корта.