Цветан Зеленски, първият треньор на Петър Хубчев в Ловеч: Петьо отказа на "Левски" и ЦСКА

Кой е той?

Цветан Зеленски е легендарен треньор от Ловеч, който привлича в местното спортно училище Петър Хубчев и Бончо Генчев. Години по-късно двамата съученици станаха четвърти в света на мондиала в САЩ '94. Бончо остава в историята като първия българин във Висшата лига на Англия, а Петьо прави кариера в Бундеслигата.
Сега Хубчев е селекционер на националния отбор и с него се свързват надеждите за възраждане на държавния ни тим. Пред „България Днес“ Цветан Зеленски разказва за първите стъпки на Хубси към големия футбол.

Г-н Зеленски, вие сте човекът, който тренира сегашния национален селекционер Петър Хубчев, когато той постъпва в спортното училище в Ловеч. Разкажете за деня, в който го видяхте за първи път на игрището.
- Мога да ви кажа дори точната дата - 1 септември 1976 г. Тогава Петър Хубчев беше приет в ловешкото спортно училище със специалност футбол, а аз тъкмо се бях дипломирал като треньор в тогавашния ВИФ. От над сто деца, които кандидатстваха при нас, бяха избрани девет. Петьо беше сред тях. Двама от тези общо девет ученици по-късно станаха четвърти в света и милиони хора научиха имената им - Петър Хубчев и Бончо Генчев. Доста от останалите момчета също играха професионален футбол.
- Как се влизаше тогава в спортното училище в Ловеч?

- Пресявките бяха трудни, защото много момчета кандидатстваха за малко места. Изпитите продължаваха с дни, за да можем да подберем най-добрите. Петьо беше много добре сложен физически - висок и слаб. Направи ми впечатление, че освен талантлив е и интелигентен. Още тогава ми грабна окото и не се излъгах. Хубчев се разви много добре като футболист. Често наричат Петър немски възпитаник. Но за мен това не е правилно. Той отиде в Германия почти 30-годишен. На труд, дисциплина и почтеност беше научен първо от родителите си, а после и в училището в Ловеч. Във Франкфурт той беше готов футболист и завършена личност.
- Как продължи обучението на Хубчев по футбол в ловешката школа?
- Петьо мина през един много интересен етап. Когато стана осми клас, го пуснахме да играе за мъжки отбор в една областна група. Искахме да свикне с футбола при големите, което му помогна много бързо да порасне. Това за Хубчев беше изключително полезен опит, въпреки че майка му и баща му трепереха да не го контузят в селските мачове. Петьо просто се закали. Стана капитан на мъжкия отбор на "Осъм" (Ловеч) още на 19 години, тогава този отбор играеше в "Б" група. Треньорите и на ЦСКА, и на "Левски" поискаха да го привлекат. В Ловеч първо дойде Манол Манолов-Симулията, който водеше „червените“.

Трансферите по това време минаваха през местната централа на БКП. Там се срещнахме за предварителни разговори със Симулията. След това го последва и наставникът на "сините" Васил Методиев-Шпайдела, но с него се видяхме в София. Тогава "Левски" бяха стигнали напред в евротурнирите и Методиев ми призна: Твоето момче ми трябва, за да направят една страхотна двойка централни защитници с Ники Илиев...
- Защо Хубчев остана в „Осъм“ при толкова привлекателни предложения?
- Самият Петьо тогава не искаше да ходи в София. Каза ми: "В Ловеч съм от дете, тук минаха най-хубавите ми години, искам да остана да играя за "Осъм". Спомням си, че тогава получи парична награда от ловешкия комитет на партията за лоялността си към клуба и града. А по това време ние бяхме един отбор средняк в "Б" група. За големия футбол Хубчев беше открит от Иван Вуцов, който тогава беше треньор на националния отбор. Вуцов ми се обади по телефона да изпратя Петьо на лагер в Дряново с националите. Изключително рядко се случваше футболист на 19 години от "Б" група да бъде извикан от селекционера на България. Съвсем скоро дойде и дебютът му за държавния отбор.
- Добрите футболисти невинаги са силни в класната стая. Как се справяше Хубчев в училище?
- Беше отличен ученик. В спортното училище се държеше не само на футбола, но и на оценките на момчетата. Тези, които имаха слаби оценки, не играеха в мачовете. За тях това беше най-големият стимул да си учат уроците. А Хубчев завърши и висше образование в НСА.
- Безспорният връх в българския футбол е полуфиналът на световното първенство в САЩ '94, тогава двама ваши ученици са в състава - Хубчев и Генчев. Как преживяхте вие емоциите около световното?
- По време на световното в Щатите аз работех като треньор в Тунис. Бях там с цялото си семейство, но гледах всички мачове на България. Българските треньори по футбол в Тунис усетихме още по-голямо уважение към нас заради това, което постигнаха нашите момчета в САЩ. Тогава се случи да пътувам с ферибот и на пристанището трябваше да минем митническа проверка. Когато митничарят видя, че съм българин, само каза: "О, Стоичков".

След това нямаше никакви проблеми да си оправя документите на колата и да мина без излишни формалности всички необходими проверки.
- Как оценявате работата на Хубчев като национален селекционер, въпреки че той отскоро е на този пост?
- С него и досега се чуваме, виждаме и си говорим за футбол. За мен Хубчев е правилният човек за националния отбор. Петър е страшно принципен и няма да допусне вмешателство в работата си. Доказа се и с отбор като "Берое", спечелвайки Купата на България. За мое щастие финалният мач тогава се игра именно в Ловеч, откъдето тръгна и самият Хубчев.