Дерменджиев е архитектът на "проекта"

Собствениците и началниците на "Лудогорец" много обичат да наричат клуба си "проект". Във футболния език тази дума звучи странно и доста от феновете на родните грандове я взимат на подбив. Друг е въпросът, че Кирил и Георги Домусчиеви сложиха в малкия си джоб софийските и пловдивските грандове.
Докато ЦСКА се разцепи, "Левски" е зле, пловдивските "Ботев" и "Локомотив" едва дишат, "Славия" никак не върви, а софийското "Локо" тръгна по дългия път от аматьорските дивизии, в Разград има порой от пари. Всъщност историята на днешния "Лудогорец" е на отбор от регионалните дивизии още от създаването му в края на 40-те години на миналия век. И така до 2010 година. Тогава Кирил Домусчиев, член на управата на ЦСКА, решава, че налива парите си в каца без дъно и ги пренасочва към "Лудогорец", тъй като в Разград има и бизнес интереси.
Братя Домусчиеви превръщат отбора в инвестиция - наливат големи пари, взимат класни футболисти и ето че след шест години вече имат пет титли на България, участия в Шампионска лига и Лига Европа и са на сериозна печалба от клуба.
Всичко споменато показва, че това е правилният начин за изграждането и развитието на всеки клуб в България. Жалко, че никой не го разбира или заради други причини не го прави. В останалите клубове се работи ден да мине, друг да дойде, да се взимат заплатите, да става алъш-вериш. Гънат се и пръсти пред натиска на някакви фенове и уж фенове.
Но има и нещо друго - трябват правилните хора, които чисто спортно-технически да свършат огромна работа. И човекът с главно "Ч" в Разград е Георги Дерменджиев. Бате Гошо е на "Лудогорец арена" от първия ден, именно той се погрижи да събере и направи отбор. Из Лудогорието открито се говори, че той е редил състава на треньорите Ивайло Петев и Стойчо Стоев за първите пробиви. Когато преди година и половина се реши, че Бруно Рибейро ще води тима, Дерменджиев стана излишен. Но само след няколко месеца се оказа, че освобождаването на Дерменджиев е било колосална грешка. И той го доказа, доказа, че е Човекът.
Дотук всичко е хубаво, но естествено не липсват и критики към клуба. Най-голямата е, че в състава на "орлите" има едва трима българи, останалите са чужденци. Пита се какво прави детско-юношеската школа в Разград, защо не подготвя играчи за първия състав и евентуално качествени национали. Оттам идва и критиката, че "Лудогорец" пречи на българския футбол като цяло, разчитайки само на чужденци. Друг е въпросът колко български футболисти имат качествата и амбицията да играят, при това на ниво, в евротурнирите.
Без да се лъжем, повечето от привържениците на най-обичаните ни отбори, меко казано, не харесват "Лудогорец" - селски отбор с шепа фенове според тях. Или просто, най-вероятно завиждат. Имат си и оправдание - никога поддръжниците на "Ливърпул" не биха викали за "Манчестър Юнайтед", а тези на "Байерн" направо дерат гърла в подкрепа на съперниците на "Борусия" (Дортмунд). Хубаво, нека е така. Но нивото на родния футбол и клубните ни отбори поне да беше наполовина от това на германския и английския, да имаме по два-три тима в Шампионската лига всеки сезон.
Каквото и да се говори, истината е, че "Лудогорец" в момента е лицето на българския футбол. Лице, от което не ни е срам и което ни отрежда място сред футболния елит в света. Дали докато на Кирил Домусчиев му се занимава, дали ще го наследи след години друг - времето ще покаже.