Футболната съдийка Димитрина Милкова: За тъпа пу..а - червен картон!

Коя е тя?

Димитрина Милкова е сред най-известните ни футболни рефери жени. Родена е във Видин, като ученичка тренира лека атлетика, а после завършва НСА. В момента освен със съдийство се занимава и с тренировки по лека атлетика на деца.

Георги ИВАНОВ

- Здравейте, Димитрина! Гледам, носите си свирка като бижу на врата, толкова ли сериозно приемате футболното съдийство?
- Да, тя ми е подарък от брат ми и неговата съпруга. Поръчаха я от някакъв сайт, защото в България няма. Даже свири (надува я).
А дали сериозно приемам съдийството - меко казано. За мен това е начин на живот.
- Играли ли сте футбол преди?
- Не, не съм. С момчетата от махалата - толкова. Бях лекоатлетка.
Брат ми Ивайло Милков, който бе асистент-рефер, ме запали по съдийството. И така вече девет години.
- Къде свирихте през това време и днес?
- Започнах, разбира се, от детските дивизии, после юноши младша възраст, старша, женски футбол, селската група и днес имам наряди и във "В" група при мъжете. Първо бях асистент, след това се преквалифицирах в главен съдия. През 2010 година вече станах международен съдия на ФИФА. В чужбина, когато излизам, свиря само на жени и на девойки, но в България и на мъжете.
С колежката ми Христиана Гутева свирим и футзал, където са едни от най-тежките мачове.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България днес"

- Къде са най-тежките мачове, при мъжете или при жените?
- Най-тежко е при децата и при жените, защото се случват безумни ситуации, които съществуват само в правилника, и никога не би могъл редовият запалянко да види подобно нещо. Когато се играе истински футбол, е много по-лесно, защото играчите знаят правилата.
Тежко е в началото, докато те приемат, защото правиш грешки. Аз и до днес правя грешки, правя си после изводи и се старая да ги отстранявам. За мен и колежките ми е тежко да свирим при мъжете, защото те трудно ни приемат. Но мъжете днес бяха деца или юноши, когато започнах, така че ме познават и се съобразяват.
- В някои държави жени вече свирят в професионалния футбол, вие имате ли амбиции за "А" група?
- Да, разбира се. В момента се боря да направя дебют в "Б" група. Имам доста контроли на професионални отбори и мисля, че това ще се случи. Според мен именно в "Б" група се свири най-лесно, защото се играе професионален футбол, но залогът не чак толкова голям. В по-долните дивизии, меко казано, не знаят правилата.
Футболистите усещат кога даден съдия разбира правилата и кога не. Това не им пречи да мрънкат, да си искат някакво отсъждане и тъй нататък. Нормално - мъже.
- Ако имате наряд за мач на ЦСКА?
- Не съм имала, но името на този голям отбор не бих позволила да повлияе на обективната ми преценка. Свирих на "Локомотив" (Сф) срещу тима на Негован в окръжната група и мисля, че се справих.
- Кои мачове е възможно и кои не да бъдат арбитрирани от жени?
- Всеки мач може да бъде свирен от жени. Просто нямаме лоби, за да ни приемат. С това се боря, да ни вземат на сериозно.
- Но понякога двубоите, особено между водещите отбори, са доста "натопорчени", прехвърчат искри и понякога дори се бият...
- На мои мачове много пъти са се били играчите. Приключвала съм юношески мач с пет червени и девет жълти картона. Не могат да ме уплашат.
Мечтата ми е дебют в "А" група, бих се справила. Искам да докажа, че жените съдии не сме по-лоши от мъжете.
- Провокации към вас имало ли е?
- Да, винаги има. В последния ми мач едно момче се опита да си иска фаул и аз му дадох жълт картон за симулация. Не искам да говоря с имена, но на един му показах директен червен картон, след като ме нарече "тъпа пу..а". Не знам защо не му хареса отсъждането ми. Друг един дойде и ме целуна, след като го бях изгонила - явно си знаеше защо съм го направила.
- А женски футбол в България има ли?
- Има, как да няма - осем отбора са. БФС развива женския футбол по програмата на УЕФА "Грасруутс". Говоря и за момичета, девойки, събират ги да играят. Преди тази програма за няколко години женският футбол у нас се загуби.
- Гледате и родната "А" група, как ви се струва футболът у нас?
- Това е провокативен въпрос (смее се). Преди години нивото беше по-високо. Но сега има отбори, които вървят много добре, развиват се. Предоставят всички условия за школите си, но има и нещо друго - талантливи деца от по-малки населени места нямат възможността да заиграят в големите отбори.
Лошото е, че децата не са мотивирани. Близо съм до тях покрай мачовете, виждам, че доста отбори вече имат бази, условия. Но малките някак губят интерес, особено когато влязат в пубертета. А и родителите им ги глезят, а футболът не е за глезльовци.
- Лекоатлетка сте, но мислили ли сте да се захванете с друг спорт, а не с футболно съдийство?
- Не, не, не съм. Играех в училище волейбол, баскетбол, но леката атлетика ми е на сърце. И до ден днешен си тренирам лека атлетика. Бях дори републиканска шампионка за девойки.
- Казахте, че сте играли футбол с момчетата, с момчета ли израснахте?
- Като тренирах на стадиона във Видин, около мен имаше главно момчета. После по лагери пак повече момчета имаше - какво да се прави.
- Трудно ли се разбива стереотипът, че футболът е само мъжки спорт, особено у нас?
- Трудно, но мисля, че има напредък. За футболистките не мога да кажа, но за съдийките е тежко, докато ни приемат. Първо трябва здраво да работим за името си, после то започва да работи за нас.
Тук до младшата възраст момичетата имат право да играят в отбор с момчетата. Имаме в момента националки, които играеха с момчетата. Това е добро правило, защото на повечето места из страната не могат да се съберат момичета за цял отбор.
- Често се говори за "съдийски" отбори, не само у нас, но в големите европейски първенства, има ли такова нещо?
- Пак ме провокирате (смее се). Чувам, чета за такива неща. Но аз не съм на това ниво, че да мога да кажа нещо от собствен опит.
Има го това нещо, че чисто човешки някои отбори са ти по-приятни, други антипатични. Това идва от отношението към мен, било то от страна на клубовете, било от футболистите. Но аз не си позволявам да имам пристрастия, когато изляза на терена - тогава важна е единствено обективността. На терена сте само съдийският отбор, няма кой да ти помогне друг.
- Коментира се понякога, че ако рефер направи грешка и ощети даден отбор, нататък в мача иска да го компенсира, така ли е?

- Това е нещото, от което направо полудявам. Случвало се и сега се случва да сбъркам. Но когато ми кажат, че после съм искала да компенсирам... Това не е така. Когато направя грешка, гледам да я оставя зад гърба си, защото иначе става лавина от грешки. Не мисля, че колегите в "А" група, както и по света правят това нещо.
- Един от най-запомнените моменти за нашите запалянковци е полуфиналът срещу Италия на световното в САЩ през 1994 г. и недадената за нас дузпа, както и други решения на рефера Жоел Киню, гледали ли сте този мач?
- Гледала съм го, разбира се. Киню е съдия на по-високо от моето ниво и не бих го коментирала, но съм обсъждала всичко около този мач с по-големи от мен капацитети в съдийството и тяхното мнение е, че той ни "отряза главата".
- Лекоатлетка сте, следите ли скандала с руските атлети с допинга и има ли наистина толкова голямо разпространение на забранени стимуланти?
- Следя го, чета за нещата, но няма как да знам какво се е случило. Всички говорят за допинг, твърдят, че високи спортни постижения не може да се постигнат без стимуланти. Но аз много-много шарени хапчета не съм гълтала.
За съжаление спортът като цяло много се комерсиализира и...