Бившият национал Георги Илиев: Научих китайците да псуват

Георги Илиев е футболист на китайския "Шъдзяджуан". Той и отборът му жънат успех след успех в местно първенство. Тимът му е пети във временното класиране на китайската първа дивизия и 14 мача не познава вкуса на поражението. Треньор в отбора на Илиев е Ясен Петров. Освен него в "Шъдзяджуан" работят още Мирослав Косев, Божидар Костадинов и Георги Шейтанов, който се занимава с вратарите. Към отбора преди няколко седмици се присъеди Ейдюр Гудьонсен, бивш играч на "Челси".

Илиев е играл в "Черно море", "Локомотив" (Пд) и ЦСКА. Има 22 мача за националния отбор.
В момента полузащитникът е контузен и се лекува в България. Той даде специално интервю за "България Днес", в което говори за авантюрата си в Далечния изток.

- Георги, в момента сте контузен. Каква точно е травмата?

- На един мач в Китай получих контузия в коляното. В началото беше малка фрактура, но впоследствие се усложни. Лекарите на отбора ми казаха, че трябва да почивам два-три месеца. С треньорския щаб решихме, че е най-добре да се възстановявам в България. Уговорката ми с китайците е да се завърна, когато съм напълно готов. Проблемът е, че квотата за чужденец вече е заета и няма да мога да играя до края на сезона.

- Отборът ви върви отлично. Имате ли поставени цели?
- В началото целта беше да се утвърдим в елита на Китай. Преди старта на сезона всички ни бяха отписали. Говореха, че сме сигурни изпадащи. Постепенно започнахме да играем добре. Намираме се на пето място. Всички в отбора се стараят да дават максимума от себе си.
- Докъде може да стигне отборът на "Шъдзяджуан"?
- Първите четири отбора са с голяма преднина пред останалите. Едва ли някой ще може да ги настигне. Страхотен успех ще е, ако задържим петата позиция. Това ще е нечувано за Китай. Нашият отбор е само на три години.
- Сега и Гудьонсен е при вас. Ще вдигне ли класата?
- Той пристигна при нас малко преди да си тръгна. Гудьонсен е голямо име. През цялата си кариера е играл в топотбори. Със сигурност ще вдигне класата не само на терена, но и в съблекалнята.
- Как се решихте да предприемете авантюрата Китай?
- Не съм на 20 години. Няма много футбол пред мен. В един момент, когато идва краят на кариерата, гледаш повече финансите. Играл съм само в България и реших, че е време да опитам нещо ново.
- Как ви приеха в отбора?
- Китайците винаги са малко резервирани към чужденци. Особено в началото. Успях да им спечеля уважението и ме приеха. Вече съм в много добри отношения с всички момчета в отбора.
- В "Шъдзяджуан" се събрахте доста българи. По-лесно ли е така?
- Естествено! Когато отидох, бяхме само трима души. След това пристигна още един треньор. После и Емил Гъргоров-Бадема. Събрахме се голяма българска бригада. Помагахме се един на друг и всичко беше по-лесно.
- Какво е нивото на футбола в Китай?
- Той е малко по-различен от този у нас. Там се залага повече на игра в дефанзивен план. За сметка на това е по-динамичен от нашия. Футболът в Китай ми допада. Стадионите са перфектни. Така удоволствието от играта е по-голямо. Трибуните на мачовете са почти пълни. На наше домакинство има по 25 хил. зрители. Билетите свършват като топъл хляб.
- Какво знаеха китайците за България?
- Малко неща. Бяха чували за Бербатов, Стоичков и за футболисти, които са играли там. Доста сме им далечни на китайците. Не знаеха за киселото мляко.
- Разкажете малко повече за града?
- По население Шъдзяджуан е колкото България - 7-8 милиона души. Близо е до Пекин. Въздухът е малко по-сух. В началото ми пречеше, но вече свикнах.
- Имали ли сте време да се разходите до някоя забележителност?
- Разхождал съм се из страната. Видях Китайската стена. Това е най-важното. Там ходихме в едни гробници. Отне ми цял ден, но си струваше.
- Какво най-много ви липсва в Китай?
- Тежко ми е без семейството. Начинът на живот там е по-различен, но свикнах бързо. Има доста липси. Там няма как да си набавиш кисело мляко или сирене. Когато се прибирам в България, си пълня саковете с такива неща. Давал съм на съотборниците ми да опитват. Беше им странно, но после взе да им харесва.
- Научихте ли езика?
- Знам доста думи. В нашия отбор малко хора знаят английски. Единственият начин да се разбираш с тях е на китайски. Още в началото бях принуден да науча основните думи, за да мога да оправям не само на тренировки, но и в ежедневието. Момчетата в отбора ми помогнаха. Китайският е труден.
- Успяхте ли да ги научите на български?
- Няма нужда да казвам на какво съм ги научил. Първите думи, които знаеха китайците, Стоичков ги употребяваше редовно и завършват с "мамата". Сега и на тренировка не мога да използвам тези специфични изрази, защото ме разбират.
- Мислили ли сте за бъдещето си?
- Договорът ми с "Шъдзяджуан" изтича през зимата. Имам уговорка, че ще преговаряме за нов контракт. Всичко зависи от моето здравословно състояние. Ако е наред, ще подпиша за още една година. Китайците искат да имат някаква сигурност. Да не се подведат. На този етап не мисля толкова за бъдещето си, колкото за здравето.
- Смятате ли някой ден да се завърнете в България?
- Естествено! Всичко зависи от това как ще се развият нещата в Китай. Нормално е да искам да се завърна у нас.
- Следите ли бившия си отбор "Черно море"?
- Всеки ден се чувам с момчета от тима. Знам какво се случва. Нещата напоследък се развиват зле. Положението е тежко. Ходих на последния мач срещу "Лудогорец" във Варна. Не играха лошо. Чувам, че ще имат още нови попълнения. Дано са добри футболисти и да помогнат на отбора. С новия формат е по-тежко. Силите в "А" група са изравнени. Новаците са амбициозни.
- Играли сте и в ЦСКА. Как гледате на ситуацията в клуба?
- Тежко е! Беше неминуемо да се случи подобно нещо. Клубът натрупа големи задължения и никой не искаше да ги плаща. Надявам се ЦСКА да се оправи и да се върне, там където му е мястото.
- Докато Любослав Пенев бе селекционер, получавахте повиквателни за националния, а сега не. Чувате ли се с новия Ивайло Петев?
- Не ми се е обаждал. Негов си е изборът за селекция. Всеки треньор си определя състава, с който иска да работи. С Петев сме играли заедно в "Черно море". Познаваме се добре. Борили сме се рамо до рамо на терена.
- Имаме ли шансове за европейското първенство?
- Последните резултати в групата са добри за нас. Приемаме Норвегия в директен мач. Имаме голям шанс да се класираме за баража. Пожелавам успех на момчетата и дано да мачкат наред.
- За световното?
- Групата ни е страшно тежка. От тези мачове ще научим доста. Ще си вземем поука. За класиране е трудно да се говори. Дано да извлечем максимума от тези мачове.