Димитър Пенев на 70 г.: Демокрацията дойде в ЦСКА с двойни премии

"Хората живеят в демокрацията вече 25 години, но в ЦСКА тя дойде други 25 години по-рано", шегува се Димитър Пенев дни преди да навърши 70 години утре.

И обяснява за неразбиращия поглед: "През 70-те години имахме в ЦСКА за началник полковник Мишо Микулаш, а и също един генерал. Често се случваше преди мач Микулаш да мине покрай съблекалнята и да вдигне два пръста през вратата, точно както се размахваха палецът и показалецът като знак на СДС преди години. За нас това означаваше двойни премии при победа. Едните ги даваше шефът, а другите - генералът от министерството Ето това е демокрация - да си заработиш парите и след това да ти ги изплатят."
Въпреки че парите не са били от такова значение както днес, и тогава Пената и съотборниците му се радвали на 20-ина лева отгоре.
"Заплатите ни бяха по 120 до 160 лева. Премията за победа беше 20 лева. Имаше времена, когато ни плащаха двойно и ако победим съперника с три или повече гола разлика. Сами си направете сметка колко пари са били това, като едно кебапче струваше осем стотинки. Веднъж имаше такъв случай, че след един мач ни бяха дали по три премии, две от министерството. После се оказа, че сме нямали право, и искаха да върнем парите. Семейните ги върнаха, защото всички спестяваха я за апартамент, а за кола. Ама ние, ергените, вече ги бяхме изхарчили и така и не ги върнахме. Весело си живеехме! Веднъж пък един адмирал ни заплаши, че ако бием "Черно море", на връщане щял да ни хвърли от самолета с парашути над Враждебна. Бихме, взехме си премиите, ама така и не скачахме с парашути", разправя с типичната си усмивка футболен треньор №1 у нас.

Пиел си с Гунди и Котков

Мировянския стратег не е известен въздържател, ами любител на еликсирите, софрите и приятелските компании. Такъв си е от млад, признава самият той.
По времето, когато е бил футболист, разделението на левскари, цесекари и други е било само на терена, а извън него всички са били приятели. Сред добрите му приятели са били лично покойните Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, с когото са играли за "Локо" (Сф).
"Гунди и Котков бяха уникално добри футболисти, но и прекрасни хора и приятели. Често излизахме заедно и пийвахме по нещо. Гунди пиеше вермут, Котков коняк, а пък аз каквото ми сипят", смее се днес Стратега.
Пената обаче опровергава един стар слух, че е искал да играе в "Левски" заради двете "деветки". "Нямаше как и да си го помисля това нещо да отида в "Левски". Иначе бе голямо удоволствие да играя с Гунди в националния отбор", признава той.

Бисерите на Стратега

Пената е уникат от голяма класа, не само като футболист, треньор и човек, но и в лафовете, които ръси. С пожелания към него за здраве и дълголетие и с приятелско чувство за хумор се връщаме към някои от незабравимите му лафове.

"Ей, един журналист ме побърка. Цял ден ми звъни. Аз му затварям, той пак. Питам го да не е гладен, че да го нахраня. Щях да му предложа един сандвич от ресторанта. Не, вика, искам само 2-3 неща да те питам. 2-3, ама като ме захапе, отиде цял час. Ами на мен ушите ще ми загреят. На друг пък му казвам 4-5 неща и му затварям - на сутринта нашият написал цял роман във вестника."

"Абе, вие само ми звъните, питате някакви работи и после там, в редакцията, пишете на машината. Ама после ви плащат. Я да ми се обади вашият главен редактор да каже на мен какво ще ми плати."

"Тая репортерка уж мене питаше, а все към играчите зяпаше. Ако знае началникът й как се оглежда, ще я изгони. Там нямат ли мъже в тия вестници."

"Батков, като ги натупа БАТЕ, се умълча. Вдън земя се покри. Не го чувам вече да мучи по радиото на Томислав. Братушките май му взеха микрофона."

"Знам ги много добре Аржентина. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка."

"Всеки играе за себе си, бавно, тромаво. Закъснях да направя промените. Видя се, че с влизането на тези двамата и следващия... третия, Йовов, стана по-бърза играта. Трябва да благодарим нa Жоро вратаря, че беше над всички и че спаси още един-два гола."

"Момчета, тренировката ще се води от Краси Борисов, ако ви стане студено, ще пуснем лампите."

"Този футболист тича и се смее. И защо се смее? Защото е толкова нисък, че тревата го гъделичка по мадурите." (Коментар за бившия играч на "Нафтекс" Момчил Желев).