Андрей Желязков на 63 г.: С Кройф се разбирахме със затворени очи

Андрей Желязков празнува своя 63-ти рожден ден днес. Жужо е единственият българин, който играе в един отбор с футболните величия Йохан Кройф и Руут Гулит. Това се случва през 1983-1984 г. в холандския "Фейенорд", който печели титлата и купата. Роден е в Раднево. Започва кариерата си в местния "Миньор". След това преминава в "Славия", където играе в продължение на 10 години и се превръща в легенда на клуба. Следва преминаването в холандския гранд, където изкарва 3 години от 1981 г. до 1984. Завръща се в "Славия", където рита един сезон. След това отива в "Страсбург" (Франция) за 2 години, а после и в "Беершот" (Белгия). Отново акостира при "белите" през пролетта на 1988 г., а през 1989 приключва кариерата си. Участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. За представителния ни тим има 54 мача. В тях бележи 14 гола.

Симеон ДЕМИРЕВ

- Г-н Желязков, навършвате 63 години. Каква е равносметката за живота ви досега?
- Доволен съм от живота си. Всички мои детски мечти са се сбъднали. Няма от какво да се оплача. До голяма степен се чувствам успял. Било е възможно да постигна още повече в своята кариера и като футболист, и като ръководител.
- Вие сте от миньорски град. Винаги ли сте искали да бъдете футболист?
- Когато бяхме малки, нямаше какво да правим друго, освен да играем футбол през свободното си време. Винаги ме е влечал този спорт. От малък бях по улиците с топка в крака.
- Прекарвате 10 години в "Славия". Имало ли е вариант да играете за друг клуб у нас?
- Имало е. Времената по това време бяха трудни. Не можеше да се преминава от един софийски отбор в друг. В "Славия" изкарах много хубави години. И за миг не съжалявам, че не съм играл в "Левски" или в ЦСКА. Тежи ми само, че не успях да стана шампион с "белите". Бяхме един от най-добрите отбори. Липсваше ни малко организация. Плюс това "Славия" не се харесваше много на управляващите. Може би не станахме шампиони, защото не са ни позволили. По онова време, а и сега не е трудно да попречиш на някой.
- Достигате до четвъртфинал за КНК през 1981 г. Имаше ли шанс да отстраните "Фейенорд"?
- Бяхме сплотен отбор. Сработен. Играехме от 7-8 години заедно. Публиката ни подкрепяше във всеки един момент. Нямаше свободно място по трибуните. На мачовете с "Фейенорд" бяхме наказани с Ваньо Костов. Това оказа влияние. Треньор на холандците беше Вацлав Йежек. Той водеше Чехословакия през 1976 г., когато печелят европейското първенство. При разузнаването за мача срещу нас аз и Чавдар Цветков сме им хванали окото. Искаха да ни вземат и двамата. За съжаление на Чавдар "Фейенорд" не успяха да продадат футболиста, който играеше на негово място. И така взеха само мен.
- Как пристигна офертата от "Фейенорд"?
- Мениджърът им ми го съобщи. Те ме привлякоха по желание на треньора Вацлав Йежек. Платиха 500 000 марки за мен. Сумата отиде в агенцията "Спорткомерс". Тя изпращаше спортистите в чужбина. Парите по онова време си отиваха по направление. Като награда на "Славия" за трансфера им подариха един автобус.
- Как ви приеха в холандския гранд?
- Първата седмица ми беше трудно. После свикнах. Нямах проблем с езика. След няколко седмици знаех всички футболни термини. Нямаше как да не ги науча, след като ми се повтарят по 50-100 пъти на ден. Още на първата тренировка треньорът Йежек ми каза, че съм най-добрият в отбора. Обясни ми, че трябва да го покажа на останалите, за да започнат да ме уважават. Ако съм слабохарактерен, нямало как да успея. Трябвало да разберат, че съм над тях. А аз съм бил два пъти повече. Затова ме бил взел. Живеех на 16 км от Ротердам в една къща. Беше райско местенце.
- Още първия сезон се контузвате лошо. Вярвахте ли, че ще се върнете отново на терена?
- Сезонът беше успешен за мен преди контузията. Бях вкарал 12 гола. Имах и 8 асистенции. Ако бях здрав, можех да отбележа поне 20 попадения. Беше ми трудно, докато лекувах травмата, но знаех, че ще се завърна още по-силен. От "Фейенорд" бяха скептично настроени за моята травма. Имах двама колеги, които имаха същата контузия. При тях възстановяването не вървеше добре. Отделяха ми страшно голямо внимание. Всеки ден в болницата идваха фенове на отбора. Получавах цветя и картички.
- Имате честта да играете с Руут Гулит. Какъв е той?
- Дойде млад при нас, на 19 години. Когато го видях за пръв път, все едно гледах Херкулес. Плашеше с мощта, която имаше. Нямаше добра техника, но за сметка на това играеше перфектно с глава. Талантът му бе безспорен. "Фейенорд" беше точният отбор за него.
- После идва и Кройф.
- Сбъдна ми се мечтата. Разбрах, че има Господ, щом ще играя с него. Винаги съм му бил фен. Когато идваше в България да играе срещу "Левски" и ЦСКА, бързах да ида на стадиона, за да го видя. Винаги съм искал да съм като Кройф. Имах честта да играя с него. Да се събличаме рамо до рамо.
- Какво научихте от него?
- Кройф беше треньорът ни на терена. Много хора казват, че той е диктатор. Но на Кройф футболът му е ясен. Щом дойде при нас, разбрах, че ще станем шампион. Попивах всичко, което правеше. Беше истински професионалист. Извън терена е напълно нормален човек. Въпреки че е величие, никога не е парадирал с това. Не е мрънкал за нищо. Живееше на 120 км от базата ни. Всеки ден пътуваше до нея и обратно до дома си.
- Той е легенда на "Аякс". Как го приеха вашите фенове?
- Отначало имаше спортна омраза към него. След като отборът заигра добре, го обикнаха. Той пристигна при нас с една цел - да стане шампион. Договорът му беше много интересен. Годината, преди да пристигне при нас, на стадиона имаше по 40 000 зрители, а капацитетът бе 63 000. В контракта му бе записана клауза, че ако има над 40 000 души на трибуните, ще получава половината пари от билетите. А стадионът винаги беше пълен. През 1984 г., когато спечелихме титлата и купата, отидохме на турне в Индонезия. Направи ми впечатление, че цената, която трябваше да платим, за да отидем до Азия, беше по-ниска, ако сме с Кройф. Той имаше интервю вечерта и не пътува с нас. Хванал самолета осем часа след нас. Попитах го защо толкова скоро е пристигнал, а той ми отговори, че има ангажимент с отбора и няма как да не е при нас.
- Какво е чувството да играете с Кройф?
- За една година се опознахме добре. Разбирахме се на терена. Знаехме се със затворени очи. Дори аз съм му давал повече асистенции, отколкото той на мен.
- Кой е най-сладкият ви спомен с екипа на "Фейенорд"?
- Спечелването на титлата и купата. Няма да забравя вечерта, в която отидохме пред кметството. Хвърляхме си вратовръзките, саката, ризите. Феновете започнаха да хвърлят Кройф пред кметството на ръце. След това отидохме на стадиона. Беше пълен. Изкарахме до четири часа сутринта. Руут Гулит пееше реге.
- В един мач срещу "Аякс" през 1981 г. ви е пазил Франк Рийкард. Как се играе срещу него?
- Мачът завърши 2:2. Въпреки че Рийкард ме пазеше, вкарах и двата гола за "Фейенорд". Бях в невероятна форма. Срещу "Аякс" винаги ми е вървяло. Имам няколко гола срещу тях.
- Какво не достигна да запишем първа победа на световното през 1986 г.?
- Бяхме добър отбор. Все класни играчи. Преследваше ни малшанс. Липсваше ни самочувствие. Ако повече футболисти бяхме играли в Западна Европа, щяхме да постигнем нещо голямо. На старта направихме равен с действащия тогава световен шампион Италия. Това не е малко. Към нас имаше големи очаквания. Част от хора в България си мислеха, че имаме сили да играем полуфинал.
- Какви са шансовете на националния ни отбор да се класира за европейското догодина?
- Има малко светлина в тунела след последните резултати в групата. За мен ще бъде чудо, ако се класираме за Франция. Трябва да започнем да разчитаме на млади футболисти. Като за начало да ги наложим в "А" група, а после в националния отбор. В родното първенство взимаме чужденци, които няма как да допринесат за добро представяне на националите. Имаме сериозни проблеми в защита. Халфовата ни линия има нужда от подмладяване. Там средната възраст е доста висока. В атака резервите се представят по-добре от титулярите. Смятам, че финансовата криза, която върлува във футбола у нас, ще ни даде поука.
- Работили сте в "Левски". Чакат ли ги светли дни "сините" след Батков?
- Критиките към него са несправедливи. Тези, които го плюят, имат по-голяма вина за лошото финансово състояние на клуба. Според мен Батков имаше лоши съветници в "Левски". Всеки е искал от него пари, а той е давал все едно е бездънна яма. Когато аз и Томас Лафчис бяхме начело на отбора, нямаше нито стотинка задължения. Оставихме играчи за около 6 млн. евро. След нас започнаха да се трупат дълговете.