Щангистът Иван Марков: Няма да се отказвам!

Животът на най-добрия български щангист през последните години Иван Марков се преобърна само за миг. В началото на март бургазлията и още десет негови съотборници дадоха положителни допинг проби за станозолол. Оказа се, че допингът се озовал в техните тела посредством хранителната добавка "Трайбест". Три месеца по-късно българите бяха частично оправдани от международната федерация. Вместо доживотно наказание европейският шампион за 2014-а се оказа със спрени права за 18 месеца. За пръв път след обявяването на наказанието Марков говори за събитията специално за "България Днес".

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Г-н Марков, много или малко са 18 месеца?
- Това не е окончателно решение. Федерацията трябва да си свърши докрай работата и да търсим последна инстанция в лицето на Апелативния съд в Лозана. Аз се готвя, дори и ако трябва да изтърпя 18 месеца. Ще минат много по-бързо от четирите години преди това. Ако даде Господ, може и по-малко. Не трябваше да ни налагат никаква санкция. Хем не сме виновни, хем ни слагат наказание. И защо точно година и половина, а не две например? Можеха да ме накажат и за 16 месеца. Тогава санкцията щеше да изтече до олимпиадата в Рио.
- Ще търсите ли правата си срещу производителя на компанията "Трайбест"?
- Мога да заведа иск, но не мисля, че Марио Маринов, който е производителят, има вина. Трети човек вероятно е намесен. Може би някой има нещо срещу него или срещу нас, щангистите. Друг е направил поразията. Сигурен съм, че е умишлено.
- Защо някой ще търси умишлен саботаж срещу щангите?
- Видя се, че враговете на нашия спорт не могат нищо да направят по законен начин срещу федерацията, която най-сетне тръгна положително. Има хора, които играят мръсно. В един момент заекът изскочи от храстите. Най-вероятно саботажът идва от България. Едва ли е някой от чужбина, но не изключвам и този вариант, защото бях претендент за олимпийско злато.
- В световен мащаб много фенове на щангите искат да ви гледат в Рио, личи си, че сте доста популярен.
- Има нещо такова. Навън ме харесват, защото следят повече спорта, докато у нас щангите вече не са толкова известни. Знаете ли, че има наши треньори по цял свят. Хората са признати. А мен хората по улицата в Бургас не ме познават.