Йогата черпел с бакшишите си

Георги Соколов, или както го наричат феновете Йогата или Соколето, влезе отново във вниманието на футболната общественост с инициативата на привържениците на "Левски" строящата се трибуна на сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов" да бъде кръстена на негово име.

Жоро играе за мъжкия отбор на "сините" през 60-те години на миналия век, а дебютира едва 16-годишен. След обединението на "Левски" със "Спартак" (Сф) той обаче отпада от състава и от големия футбол. Съдбата му предлага различни изпитания, възходи и падения. За един такъв момент от живота на Йогата ни разказва редовният ни читател Димитър Колев, бивш шеф на криминалната милиция в Трето районно управление в София.
"Към края на 70-те години познавах Жоро Соколов само от футболния терен - връща спомените Колев. - Дойдоха при мен един ден Сашо Костов и Митата Якимов и ми викат, че на Жоро Соколов му е взета книжката. Той тогава караше камион към телефонния завод. Питат какво може да се направи. Павел Цветанов се казваше човекът, който му я беше взел. Моят началник ме изпрати с Костов и Якимов в канцеларията на Цветанов на ъгъла на тогавашната улица "Андрей Жданов" (днес "Пиротска") и "Одрин" да кажа, че е разпоредил книжката на Жоро да бъде върната.
Като тръгнахме, вече на улицата, Митата вика на Костов: "Сандо, ти си от МВР, що не се оправяш с твойте хора, а ме водиш и мене като маймуна?". А Костов му отговори: "В МВР са или от "Левски", или от ЦСКА. Не знам на какъв ще попадна. Като сме двамата или на мен, или на теб няма да могат да откажат".
Но Жоро не можа да си опази книжката дълго. Един ден го гледам - стои пред управлението, и го питам какво прави тук. Пак му взели книжката, но този път никой не можа да му помогне. Уважавах го и го питах какво може да работи. А той вика: сервитьор. Но за сервитьор искаха в ония години курсове, диплома. Познавах управителя на ресторант "Септември" на ул. "Жданов" и отидох при него да измислим нещо. Но за сервитьор не можеше да го вземе, защото, ако му направят проверка, ще загази. Мисли той, мисли и измисли да го назначи за общ работник, защото не се изисква никаква тапия. Но тъй като е популярен, обичан от хората, за да не му убием самочувствието, ще му кажем, че е назначен за салонен управител.
Още щом започна да работи и тъй като всички го познават, започнаха да му поръчват питиета. Отначало той, докато беше на работа, не близваше. Но клиентите му поръчват по една ракия и като затвори ресторантът, келнерите му казват: при мен имаш еди колко си ракии, при другия толкова, при третия... Жоро не си взимаше парите, ами с тях почерпваше персонала. Това хубаво, но взе да пие и през работно време, заради което го уволниха."