Последният треньор, извел ни до европейско, Пламен Марков: Класиране на България са розови сънища

Добромир ДОБРЕВ

Пламен Марков е последният селекционер, който класира националния отбор на България на голям футболен форум. Направи го през 2004 година, когато отидохме на европейското в Португалия. 57-годишният специалист от Севлиево коментира пред "България Днес" сегашното състояние на националния отбор, който загуби с 0:4 от Турция в контрола. Марков е голям противник на шефа на БФС Борислав Михайлов и отново се обяви против сегашното ръководство на футбола ни.

- Г-н Марков, защо паднахме така катастрофално от Турция?
- Аз повтарям от години едни и същи неща. Турция са съвсем друга история, по-напред са във всяко едно отношение от нас. Не е изненадващо, че загубихме с такъв резултат, по-скоро щеше да е изненада да бием. Проблемът обаче не е във вчерашния мач. Нещата са сбъркани глобално, не трябва да гледаме на тях на парче.
- Има ли този отбор потенциал?

- Не е въпросът до потенциал. В България от години не си създаваме млади и перспективни състезатели. И когато станат в мъжка възраст, да бъдат на такова ниво, че да са конкурентоспособни. Ако нямат мотивация или желание, защо се занимават с тази работа? Видимо е, че нямат класа. Основният проблем е в хората, които ръководят българския футбол. Не вземат никакви мерки, а и се обиждат, когато ги критикуваме. Какво се прави за изграждането на млади таланти? Няма конкуренция на постовете в националния отбор вече години наред. Който и да е треньор, вика същите играчи. А не се съмнявам, че са поканени най-добрите.
- Ивайло Петев подходящ ли е за селекционер?
- Тези смени на треньори всяка година са безумие. За последните 10 години това ръководство на БФС смени 10 селекционери. А резултатите са си едни и същи. Да сте видели промяна? Просто прехвърляме винаги отговорността върху треньора. И сега отново всички стрели ще са насочени срещу Петев, защото бил еди-какъв си. Този не можел да ги мотивира, онзи не можел да ги надгради, трети не можел да ги тренира. Все треньорът е виновен. Той изкупува всички недостатъци на останалите фактори от управлението на спорта. А и смяната му не струва пари. Договорите досега се изготвяха по Кодекса на труда и не се дължат неустойки за бъдеще време, а само за изработеното.
- Толкова ли е далече България от класиране на голям футболен форум?
- Това за класиране на европейско или световно са някакви розови сънища. Преди квалификации винаги се дава поредната надежда на хората, че този път вече ще бъде нещо по-различно. Ама не е. Ако питате ръководството, те все говорят как осигурявали всичко, как били направили всичко. Е добре се оправяме, като ни бият с по 4:0 и 6:1.
- Вие виждате ли алтернатива на Боби Михайлов и хората му?
- Българската спортна общественост явно преценява, че няма нужда от промяна, и затова няма алтернатива. Възможности винаги трябва да има, иначе направо да закриваме този отрасъл. Аз много силно желая националният отбор да върви напред. Той е социален фактор, който влияе на настроението на целия народ.
- Националният е отражение на вътрешния шампионат. Какво ще правим сега и без ЦСКА?
- "А" група без ЦСКА, натам отиват нещата за голямо съжаление, не само защото аз съм играл в този отбор. Жалко е състоянието, в което нашите грандове са изпаднали. И за това обаче виновни явно няма. Кой е отговорен?
- Не сте никак оптимист за българския футбол?
- А вие оптимист ли сте? Ще стана такъв, когато видя да се работи с децата и талантите по новите методики, съвсем различни са вече и изискванията на УЕФА. Ще стана оптимист, когато видя желание за намаляване броя на чужденците в клубовете. И не защото съм ксенофоб, а за да се дава път на младите български играчи. Ние сега чакаме да се случи някакво чудо на чудесата и да се родят 20 суперталанти по едно и също време за националния отбор. Силно смущаващо е желанието на сегашния БФС да ръководят доживот, ако може. Липсва участието на държавата, липсва амбицията на клубовете за промяна.
- Защо през 1994 година националният отбор беше от друго измерение?
- Тогава имаше шанс, че се събраха много добри футболисти от едно поколение. Тези играчи бяха изградени в миналото време, когато се работеше изключително добре в школите. Навремето българският юношески футбол беше един от най-добрите в Европа. Впоследствие тези футболисти ги купиха добри западни клубове, утвърдиха се там, натрупаха опит и самочувствие, постигнаха резултати. Дори бяха водещи играчи за отборите си. А сегашните национали в какви клубове играят?!
- Когато класирахте отбора на европейското в Португалия, онова поколение вече го нямаше.
- През 2004 година имахме добри играчи, които играят на Запад, но те бяха твърде малко. Не бяха достатъчно за нещо повече.