Бившият национал Симеон Чилибонов: Вкарах на Боби М. контузен

Симеон ДЕМИРЕВ

Симеон Чилибонов е роден в Поморие през 1966 г. Играл е за отборите на "Нефтохимик", "Черноморец", "Локомотив" (Сф), "Славия", "Добруджа", както и в тимове от Германия и Турция. В "А" група има записани над 300 мача. За цялата си професионална кариера е отбелязал над 90 гола. С екипа на "железничарите" печели Купата на страната през 1995 г. Същата година е и вицешампион. В европейските турнири има общо седем мача - пет с екипа на "Локо" (Сф) и два с "Черноморец". В момента има собствена футболна школа. Женен, с две деца.

- Г-н Чилибонов, с какво се занимавате в момента?
- След като приключих активната си кариера, започнах да работя като скаут. В България тази професия не се долюбва. По цял свят тя се уважава, но не и тук. Единствено по времето, когато Краси Балъков бе начело на "Черноморец", ходех да гледам играчи в чужбина. Един ден реших, че няма смисъл да се занимавам с това, и направих школа за деца. Беше преди четири години. Трудно ми е, защото нямам собствена база. Приоритет на Бургас са "Нефтохимик" и "Черноморец". Никой не обръща внимание на частните школи като моята.
- Как осигурявате финансите за нея?

- Добре е, че има хора, които помагат на школата. Те осигуряват необходимите пособия, нужни за млади футболисти - топки, екипи. Правя всичко възможно на децата да им бъде комфортно. Общината не ми помага по никакъв начин.
- Колко набора тренират при вас?
- Деца, родени през 2005 г., са ми най-големи. Имам и още два набора - 2006 и 2007.
- Защо футбола в Бургас го няма?
- Тази тема е много дълбока. Причините са най-различни. Управници като Митко Събев и Пламен Киряков закопаха футбола. Те направиха така, че да го заличат. Двамата се правеха на големи разбирачи, но всъщност само лапаха пари. Тези хора унищожиха "Черноморец" и "Нефтохимик". Вече толкова ми е писнало, че не ми пука за случващото се с футбола в града. Добре, че имаше европейско първенство, за да оправят малко стадион "Лазур". Да не се изложим пред Платини. Не съм ходил да гледам мач на мъжки отбори в Бургас повече от пет години.
- Как навремето се решихте да станете футболист?
- Започнах, когато бях втори клас. В пети влязох в спортното училище в Бургас. Тренирах в "Черноморец", който беше в "А" група. Когато стана време да влизам в мъжкия футбол, с баща ми решихме, че ще е по-добре да играя първо в "Б" група. Затова се присъединих към "Нефтохимик". Там кариерата ми тръгна превъзходно. Всяка година бях голмайстор на отбора. Взимаха ме във всички юношески и младежки гарнитури на националния отбор. След силните игри в "Нефтохимик" от "Черноморец" ме забелязаха. Взеха ме и изкарах шест години при тях. Бяхме много силен отбор. За първи път в историята на тима играхме в европейските турнири.
- В мачовете за КНК през 1989 г. не успявате да преодолеете "Динамо" (Тирана). Първият двубой печелите с 3:1 , но в реванша отстъпвате с 0:4. Имало ли е подценявате от ваша страна?
- И дума да не става. Бяхме новобранци в Европа. Освен това пътуването до Албания беше тежко. Имахме проблем със самолета. В Тирана беше адска жега. Вратарят ни Любомир Шейтанов не взе участие в срещата. Беше получил комоцио преди нея. Стадионът беше препълнен. Не можехме да се чуем помежду си. Стъписахме се. Направихме доста индивидуални грешки в защита. Изпускахме и някои чисти положения пред тяхната врата. Това ни коства продължаването в следващата фаза.
- Носител сте на купата на страната през 1995 г. с отбора на "Локомотив" (Сф). Това ли е най-сладкият момент от кариера ви?
- За толкова години професионален футбол не съм ставал шампион. Някои играчи с по един-два мача за "Левски" и ЦСКА триумфираха с трофей. Имам над 300 мача и над 90 гола в "А" група, а не бях ставал никога шампион. Това ми тежеше страшно много. На финала за купата бихме "Ботев" (Пд) с 4:2. Вкарах на Боби Михайлов от фаул, въпреки че бях контузен. Имах болки в коляното. В "Славия" също бяхме силен отбор. При "белите" и с "локомотивци" изкарах най-хубавите си години. Бяхме се събрали само мъжки момчета. За съжаление такива вече са рядкост в България.
- През същата години ставате и вицешампиони с "Локомотив". Какво не ви достигна да направите дубъл?
- "Левски" бяха най-силният отбор в България. Нямаха загуба през сезона.
- Имало ли е оферти от "сини" и "червени" към вас?
- Точно преди да замина за Германия, Томас Лафчис ме искаше в "Левски". Докато бях в "Славия", ЦСКА се опитваше да ме привлекат. Може би е било грешка, че не преминах в някой от двата гранда.
- Как ви приеха в германския "Любек"?
- Много трудно беше. Рядко български футболист излизаше в чужбина. Направих голяма грешка, като не останах там. Искаха ме от "Санкт Паули", но бях млад и мислех по различен начин. Тъкмо бях създал семейство. Имах договор за още две години от "Любек", но получих предложение от "Добруджа" и го приех.
- Срещу кого ви е било най-трудно на терена?
- Никога съм нямал проблем да излъжа някой защитник. Играех винаги със самочувствие. Не ме беше страх да влизам в единоборства.
- Следите ли какво се случва в "Локомотив" (Сф)?
- Само от време на време гледам по някой мач. Повече наблюдавам "Лудогорец". И то най-вече заради мачовете им с "Реал" и "Ливърпул". Те играят най-добрия футбол в България. "Локомотив" също е изградил доста добър отбор. Смятам, че въпреки проблемите отборът ще се справи с трудностите благодарение на Николай Гигов. Той е един от малкото, които дават за футбола. Ще спаси лиценза, сигурен съм.
- Играли сте срещу Бербатов в демонстративен мач. Какви са впечатленията ви от него?
- Събрахме се доста легенди на бургаския футбол и други звезди. Бяхме леко понатежали, но се пораздвижихме. Припомнихме си за старите времена. Да гледаш Бербатов на два метра от теб е нещо уникално. Той притежава невероятна техника. Играта му е цяло изкуство. Бербатов е елегантен във всяко едно отношение. Той превъзхожда абсолютно всички. В България съм играл срещу много футболисти, но за мен той е номер едно.
- Имате само два мача за националния отбор. Съжалявате ли, че сте останали в сянка?
- В България преди имаше много талантливи футболисти. Трудно се пробиваше в националния отбор. В младежките си години съм играл с Христо Стоичков и Краси Балъков. Тези футболисти нямаше как да се изместят. Те се подвизаваха по силните западноевропейски първенства. Голяма част от първия ни отбор играеха в чужбина. Само двама-трима бяха от "Левски" и ЦСКА. Трудно беше да те вземат в групата, камо ли да бъдещ титуляр. Реалист съм и знаех, че нямах голям шанс да съм сред тях.
- Гледахте ли мачове от европейското за юноши?
- Видях високо ниво на футбола. Младите бяха научени на всичко. Знаеха как да играят. На европейското се видя, че сме много изостанали от западните държави. Организацията беше на ниво. Борислав Михайлов се показа като един много добър ръководител.