Сръбският баскетболист Милян Пупович: "Лукойл" бяха слабички

210-сантиметровият сръбски център Милян Пупович се превърна в герой за "Черно море Порт" в турнира за Купата на България по баскетбол. Гигантът вкара 20 точки и хвана 5 борби във финала срещу "Лукойл Академик" (72:69). 32-годишният ветеран разказа своите преживявания от надпреварата специално за читателите на "България Днес".
Огнян Георгиев
- Милян, как премина турнирът през вашите очи?
- В началото никой не смяташе, че можем да спечелим. Излизахме на терена, за да покажем колко здраво сме тренирали. Показвахме сърце и характер в трите мача. Във всеки един от тях губехме на полувремето, но след това обръщахме резултата. На финала искахме повече да спечелим. "Лукойл" ни подцениха. Играха слабичко за техните възможности.
- Това ли е най-ценният трофей през последните години за вас?
- През последните пет - да. Имах един финал за Купата в България, а преди това в Македония загубих още два. В моята кариера съм имал много успехи. Печелил съм Адриатическата лига, както и Купата на Сърбия.
- В началото на сезона започнахте с "Левски". Беше ли тежко през месеците на финансова криза?
- Знаех каква е ситуацията в клуба, когато подписах с "Левски". Исках да помогна на Тити и на Тони Дечев. Обещаха, че след 2-3 месеца ще се намери спонсор. Това не се случи. Играх три месеца без пари. Аз съм професионалист и трябва да издържам семейството си. Дойде оферта да се върна в "Черно море". Обичам хората в града, които винаги са се отнасяли добре с мен.
- Вече 15 години сте професионалист. Какви бяха вашите първи стъпки?
- Започнах в тима на "Беобанк" (Белград). Тогава бях на 15-16 години. Отборът беше много силен, в Топ 4 на Сърбия и Черна гора. Парите приключиха и след това отидох в "Хемофарм". Там изкарах пет години, като в две от тях треньор ми беше Йовица Арсич.
- Роден сте в Загреб, но сте сърбин по националност. Какви са спомените ви от войната?
- Имаше неприятни сцени. Позитивен човек съм и не искам да си ги припомням. Махнахме се от Загреб, когато избухна войната. Сега моите родители живеят в хърватската столица. Властите им върнаха апартамента, където живеехме. Имам много приятели хървати, които нямат нищо общо с политиката и с войната.