Николай Тодоров-Кайзера на 50 години: Предчувствах гола срещу "Рейнджърс"

Симеон ДЕМИРЕВ

Кой е той?

Николай Тодоров-Кайзера днес празнува юбилейния си 50-и рожден ден. Бивш футболист е на "Левски", като със "синия" клуб е трикратен шампион на България (1985, 1994 и 1995 г.). Два пъти вдига купата на страната - 1986, 1994 г. На 29.09.1993 г. "Левски" отстранява шотландския "Глазгоу Рейнджърс" в мач от Шампионска лига с общ резултат 4:4 (2:3 в Шотландия и 2:1 в София). Секунди преди края на срещата, при 1:1 Тодоров стреля от 40 метра и отбелязва феноменален гол, който хвърля в екстаз целия стадион. След тази победа "Левски" има шанса да стане първият българския отбор, който да се класира за групите на Шампионска лига. Последният съперник е германският "Вердер" (Бремен). "Сините" губят с общ резултат 2:3.

- Г-н Тодоров, навършвате 50 години, като доста от тях сте отдали на футбола. На такива юбилеи човек обикновено си прави равносметка. Каква е вашата?
- В кариера си като футболист преживях и радост, и разочарования. Успях да взема всичко от спорта. Горд съм, че оставих следа във футбола.
- Кои бяха най-трудните ви моменти?
- Когато пристигнах в "Левски", ми беше тежко. Чаках да получа шанс за изява доста време. Но преодолях всички трудности и се наложих като футболист. Достигнах до националния отбор. По това време не беше лесно да играеш в държавния тим. В крайна сметка получих удовлетворение от труда си.
- Повечето бивши футболисти казват, че най-тежките моменти в живота им идват, след като се откажат от спорта. Вие как преодоляхте този труден етап?
- Така е, никак не е лесно да се сбогуваш с големия спорт. Знаех, че никога няма да мога да изпитам емоцията, която усещах на терена. Затова реших да се захвана с треньорството. За да остана в играта, макар и по друг начин.
- Ако трябваше да вземате решение днес, бихте ли отдали отново живота си на футбола?
- Не бих променил живота си. Винаги съм искал да бъда футболист. Всеки ден тренирах, за да стана по-добър.
- В историята попада феноменалният ви гол срещу "Глазгоу Рейнджърс". Това някаква магия би беше?
- Този момент ще го помня винаги. Решението, което взех в последните секунди на мача, беше спонтанно. Имах някакво предчувствие, че трябва да стрелям точно в този момент. Поех голям риск с удара. Ситуацията не беше никак лесна за отбелязване на попадение.
- Какво беше усещането след гола?
- Това не може да се опише. Просто трябва да се изживее. Бях щастлив, че доставих радост на цялата публика и на отбора.
- След мача как отпразнувахте победата?
- Отидохме със съотборниците ми на ресторант. След това бяхме на дискотека със съпругите и приятелките си. Изкарахме си весело. Хората ни се радваха. На другия ден вече мислех за следващия съперник.
- Какво ви попречи да повторите чудото от този мач и да отстраните следващия съперник - "Вердер" (Бремен)?
- Липсваше ни увереност. "Вердер" бяха по-стойностен отбор от "Глазгоу Рейнджърс". Искахме да победим на всяка цена в България, но не ни се получи. До края не се предадохме, въпреки че мачовете с германците се развиха лошо за нас.
- Тогава вашият "Левски" можеше да стане първият български отбор в групите на Шампионската лига, мислили ли сте колко далече можеше да стигне този "син" отбор?
- Не съм мислил докъде бихме стигнали. Щеше да ни бъде изключително трудно. За груповата фаза се класираха 16 отбора. Само шампиони на страните си. Но смятам, че щяхме да излезем с високо вдигната глава от групите.
- Имахте ли обявена някаква премия, ако влезете в групите на Шампионската лига?
- Никой от ръководството не е коментирал каква ще бъда премията. Ние, футболистите, не сме поставяли никакви финансови условия. Знаехме само, че премиите за успех в Шампионската лига ще бъдат големи. Не сме получавали ултиматум на всяка цена да влезем в групите на Шампионската лига.
- След мачовете с "Рейнджърс" и "Вердер" имахте ли оферти от силни европейски отбори?
- Не. Може би, защото тогава бях малко по-възрастен от съотборниците си. След две - три години почти целият отбор на "Левски" отиде да играе в чужбина. Благодарение на силните ни изяви в нашето първенство и европейските турнири.
- Кои са другите ви незабравими двубои?
- Няма никога да забравя мачовете си с националния отбор срещу Румъния и Шотландия. Победихме северните ни съседи с 0:3 като гости. Отбелязах два гола. Срещу шотландците влязох като резерва и отбелязах изравнителния гол. Тези мачове ще помня винаги. Двубоите с ЦСКА също бяха незабравими.
- Срещу кои играчи ви е било най-трудно на терена?
- Не си спомням, но когато ми е било трудно, отборът винаги ми е помагал. Бяхме страхотен колектив. Когато има сплотен отбор, успехите идват сами.
- Смятате ли, че в сегашния отбор на "сините" цари колектив както по ваше време?
- В днешно време е много по-трудно да се изгради колектив. Всичко зависи от треньора. Той трябва да бъде обединяващата фигура в отбора.
- Какво мислите за настоящият отбор на "Левски"?
- Нещата в отбора се променят постоянно. Ръководството трябва да вземе нещата в свои ръце. В момента на Георги Иванов-Гонзо му е трудно да съчетава функциите на директор и на треньор. Всеки ден идват нови играчи. Треньори се сменят през два месеца. Не трябва да бъде така. Назначението на Пепе Мурсия беше грешка. Подготовката на отбора куцаше. Езиковата бариера му попречи да се реализира в "Левски". В "синия" отбор целите винаги са били печеленето на купи. Всичко друго се счита за провал. Надявам се, отборът да се вдигне и да покаже играта, на която е способен.
- Херо ли е най-подходящият треньор за "сините"?
- Казал е, че ще дойде след Нова година, но дотогава има доста време. Всичко може да се случи. Смятам, че той трябваше веднага да поеме отбора, а не да кача няколко месеца. Този период можеше да му помогне да опознае футболистите. Да изгради някакъв стил на игра.
- Нека поговорим и за националния отбор. Как преценявате шансовете на тима да се класира на европейското първенство във Франция през 2016 г.?
- Имаме шанс. Сега нямаме футболисти от световна класа, но Любо Пенев изгради колектив. Знае кои играчи са му нужни. Липсата на качествени футболисти в България е причината Пенев да вика играчи от втора дивизия на Китай и такива, които взимат по малко участие в клубните си отбори.
- В момента имате ли ангажименти, свързани с футбола?
- Засега нямам. Скоро очаквам да получа някоя оферта от отбор от "А" или "Б" група. Знам, че ще ми бъде трудно, но лесни неща в живота няма.
- И накрая - след като вече станахте на 50 години, какво си пожелавате за следващите 50?
- Пожелавам си преди всичко да съм жив и здрав, както и моето семейство и близки. Искам и в най-скоро време да се реализирам като треньор. Също така и нашият футбол да прогресира. Иска ми се отново да се говори за България като футболна страна.