Петър Спасов: Стоичков е фукльо, без финеса на Гунди

Кой е той?

Петър Спасов работи като фоторепортер във вестник "Спорт" от 1958 г. до 1994 г. За този период е направил хиляди снимки, някои от които за историята. Познава лично голяма част от великите спортисти на България. За своите спомени и незабравими кадри Спасов разказа пред "България Днес".

- Г-н Спасов, вие сте автор на някои от най-емблематичните снимки на Георги Аспарухов. Освен това с него сте се познавали добре. Кои са най-ярките ви спомени от Гунди?
- Една от интересните ми случки с Гунди се разигра в някогашния "Клуб на журналиста". Там ходех през вечер, за да изпием по някое питие с колеги. Тъкмо се бях върнал от европейско първенство по лека атлетика в Атина и разправях забавна случка от командировката, когато влязоха Гунди и Сашо Костов. Седнаха на нашата маса. Компанията вече се беше развеселила. Обяснявах им как един български колега в Гърция ругаеше от тоалетната, че е хванал запек. Затова обвиняваше мизерните командировъчни. Мъчеше се в клозета и нареждаше: "Мамицата му мръсна! Мъкнем дисаги с ядене от България. Като байганьовци сме. Храним се със сухоежбина. Ама иначе с тия пет кирливи долара на ден закъде сме?! А и на жената подарък трябва да купувам". Това го разправям на Гунди, а той се смее и казва: "А питаш ли ме мене?".
- Явно тогава българските футболисти не са били богаташи като сегашните. Какво ви разказа Гунди?
- Гунди тъкмо беше спечелил класациите "Спортист на годината" и "Футболист на годината". "Абе, какъв №1 съм аз" - вика Аспарухов. - Ето, Дълга Мара (халфът Георги Георгиев - б.а) отиде да играе в "Добруджа". В "Б" група. Дават му 500 лв. заплата и по 10 тона жито на година да си ги продаде. И жена му я назначиха на 500 лв. заплата. Та какъв "Спортист №1" съм аз, като моите доходи са четири пъти по-малки от неговите!

- Какви бяха отношенията ви с Никола Котков, друг голям футболист от това време?
- Котков беше най-голямата фога...
- Какво означава фога?
- На тогавашния софийски жаргон означава майтапчия, веселяк, комбинативен. Но Котков не беше търговец. Най-големите търговци бяха Крум Янев и Иван Колев. Веднъж ги бяха уловили на летището с петстотин часовника. Искали да ги вкарат от чужбина и да ги продадат тук. Янев и Колев бяха с най-хубавите коли - караха ситроени. Котето не беше по тази част...
- Чувал съм, че е обичал хубавите компании и добрите напитки, вярно ли е?
- Спомням си как веднъж си минавах с колега по "Раковски", покрай сградата, където сега е СДС. Пердето на една от витрините се подръпна и видях Котков. Той почука на стъклото и с жест ме извика да отида при него. Влизам вътре и той пита: "Ще пиете ли нещо?". Котков беше пияч като Жоро Соколов-Соколето.
- Какво пиеше Котков?
- За Никола барманите приготвяха коктейл "Котков". Коняк и кола - КК. За да не се познава какво пие. При въпросната ни среща в барчето на улица "Раковски" към нас се присъедини оперният певец Никола Гюзелев. Бях тръгнал да се прибирам, но изобщо не се прибрах. С адашите Никола Котков и Никола Гюзелев продължихме в ресторант "Феята". Там Гюзелев направи голям комплимент на Котков. "Коте, ти си голям артист - каза певецът. - Играеш занаята пред 100 000 души, а аз в Миланската скала само пред 3000 зрители".

- След смъртта на Гунди и Котков през 1971 г. идва периодът на Начко Михайлов, друг любимец на запалянковците. Какви са спомените ви за него?
- Канил ме е в тях да видя къде е израсъл. Живял е в малка къща до самите гробища в Орландовци. Казваше: "Тук, до гробищата, станах футболист. По цял ден ритах сам."
- Извън футбола имате слабост към борбата. Там са най-големите ни спортни успехи. Разкажете за конкуренцията между Боян Радев и Петко Сираков.
- Боян Радев съм го снимал още като юноша. Спомням си един тренировъчен мач между Радев и Сираков за място в националния отбор. Боян Радев победи. Боян е бил каруцар от пернишкото село Мошино. Сега Мошино е квартал на града. Израсъл е сам. В началото се е борил за половин бака боб с трудоваците от местното военно поделение. Израсъл е в мизерия, но е много широко скроен. Разказвал ми е как оперният певец Николай Гяуров купил от него две картини за 30 000 долара. Но жена му не ги харесала. Радев му казал така: "Връщаш картините, връщам ти парите и си оставаме приятели. Аз съм Боян Радев, а не Николай Гяуров". Такъв си е Боян, ларж човек.
- Накрая не мога да не ви питам за Христо Стоичков...
- Познавам го, но за мен той е фукльо. Нямам симпатии към него. Прекалено надут, държи се нахакано. Няма финеса на Гунди и Котков. Ицо прекалено много говори. Засякох го веднъж по време на олимпиадата в Барселона. След него ходеше тълпа от хора. Обърна се към мене и каза: "Виждаш ли как ме уважават тук. А в София на стадиона ме псуват на майка". Отвърнах му, че след като не си е свършил добре работата, имат право да го псуват.

- Какво се случи с фотоархива на вестник "Спорт"?
- Това е голямата ми болка. Бяха затрити 1 милион негативи от спортния архив. Това беше историческа документация в най-чист вид. Редакцията на "Спорт" беше на стадион "Васил Левски". Когато през 90-те години започна ремонтът там, отидохме с моя главен редактор при Стефка Костадинова. Тя беше заместник-шеф на агенцията за младежта и спорта. Казаха й: "Приберете документацията! В специални метални шкафове има 1 милион негативи. Това са 50 000 филма с по 36 кадъра на филм". Но тя не направи нищо. Негативите се унищожиха в хаоса около ремонта. Оттогава промених коренно мнението си за Костадинова. Да, тя беше голям спортист, но загуби уважението ми.