Лилчо Арсов: Дербито на Пловдив стана по-голямо от софийското

Лилчо Арсов се превърна в легенда на "Ботев" (Пд) още докато играеше в тима. Той има, с прекъсване, 12 сезона на вратата на "канарчетата" и един на тази на "Локо" (Пд).

Георги ИВАНОВ

- Г-н Арсов, днес е пловдивското дерби между "Локомотив" и "Ботев", какви са очакванията ви и евентуално прогноза?

- Разбира се, че очаквам "Ботев" да победи! И то не защото съм пристрастен, ами защото нашият отбор показва напоследък доста добри мачове. От друга страна, в последните си домакинства "смърфовете" показват стабилност и са сериозен противник. Но те винаги са били такъв.

- Играли сте в десетки такива дербита, с какви спомени се връщате към тях?

- Уникалната атмосфера е това, което първо излиза в съзнанието ми. Побеждавали сме, губели сме - това е футболът, но зарядът в този двубой е нещо неописуемо.

- Доколко може пловдивското дерби да се сравни със софийското между "Левски" и ЦСКА, те играят в понеделник?

- В последните години няма изобщо място за сравнение. Нашето е по-сериозно, по-истинско. Пак може да бъда обвинен в пристрастие, но такива са фактите. И обяснявам: в София се играе на Националния стадион "Васил Левски", а тук на клубните ни стадиони. На клубния стадион едната агитка, единият отбор, са си  у дома, другите - не. И стадионът се пръска по шевовете. А на неутрален терен всеки е гостенин. Дори левскарите и цесекарите не могат да го напълнят "В. Левски". Едно е да играеш пред пълни трибуни, макар и на по-малък стадион, а друго е пред полупълен.

- В последните години прехвърчат доста искри между пловдивските агитки, как се зароди тази вражда, да не кажа омраза?

- Ох, не знам! Нямам обяснение защо стана така. Аз си спомням времената, вече ходех по мачове, когато привържениците на двата отбора седяха рамо до рамо, радваха се или скърбяха, но бяха заедно. Искам да кажа на сегашните фенове, че дербито е на терена, не по трибуните и не извън стадиона. Каквото имаме да си доказваме, е в 90-те минути на мача между играчите. Искам от трибуната на вашия вестник да апелирам към феновете да не стигат до ексцесии, да гледат двубоя, да подкрепят любимците си и да не позволяват да се случват грозни сцени.

- От началото на годината бяхте в Англия, щяхте да работите там, какво става с вас извън футбола?

- Ами животът продължава. Бях два месеца в Лондон, върнах се и засега няма да ходя пак.