Сърцето на бика

Христо ДИМИТРОВ

На 4 октомври 1988 г. в Чикаго проплаква едно 4-килограмово бебе. Родителите решават да го кръстят Дерик на името на любимия си играч от Американската футболна лига.
Второкласникът Роуз написва за 18-и път любимия си номер в своята тетрадка. Той не се интересува от урока по математика. Вместо това прави поредните завъртулки, за да оформи числото 23.
Същата вечер той е сложил потника на любимия "Чикаго Булс" и заедно с баща му гледат как легендата Майкъл Джорджан вкарва 49 точки на "Бостън Селтикс".
След този момент малкия Дерик остава всеки ден след училище да играе баскетбол. Роуз учи трикове от големите си братя Дуейн, Реджи и Алън. Три години по-късно треньорът по баскетбол забелязва, че ден след ден на баскетболното игрище има само едно момче и то не спира да стреля с часове. От далеч се виждал талантът на Роуз и наставникът го кани на училищните тренировки без да знае, че прави удара на живота си. Училищното спортно ръководство решава да се срещне с майката на момчето.
"Неговите братя играят баскетбол. Те го научиха на всичко. Аз дори не знам как се държи топката", обяснява за таланта на сина си Бренда Роуз.

Дерик се превръща в най-известното момче в школото. Учителите го описват като отличен ученик и страхотен атлет. Всичко това стига до скаутите от Националната баскетболна асоциация (НБА). Разузнавачите следят изкъсо младата надежда. Обявяват го за най-добрия гард в "гимназиалната лига".
Тогавашният треньор на гимназия "Саймън" Боб Хамбрик забранява на Роуз да говори с медиите до края на сезона. Журналистите го притискат. Искат да разберат с кой тим от НБА преговаря.
Мечтата на цялата гимназия, най-вече на момичетата, е звездата да остане и следващата година. Дерик обича това място, защото братята му също са защитавали името на гимназията. За него е голяма чест да върви по техните стъпки. Всички тръпнат в очакване за отговора на гарда.

"Роуз остава", гърмят всички местни вестници. Настроението по коридорите е приповдигнато и всички мечтаят за дълго чакания трофей в "гимназиалната лига".
Следващият сезон Дерик Роуз носи потник с номер 25 на гърба, за да почете паметта на Бен "Бенджи" Уилсън. Обещаващ играч, който е убит от гангстерска група през 1984 г. В последния си мач на гимназиално ниво Роуз играе с контузия. Дясната му ръка, с която стреля, е със счупени два пръста. Въпреки това той отбелязва 12 точки. Всичките с лявата ръка!
Хората в града разбират кой е Дерик Роуз. Всичко това стига и до "Чикаго Булс". Отборът разочарова с представянето си и  отчаяно търси нов лидер, нов капитан, нова легенда.
На драфта през 2008 г. Роуз е привлечен от "биковете". Чикаго полудява по Дерик. Най-смелите баскетболни анализатори сравняват таланта му с този на Майкъл Джордан.
"Не мога да стъпя на малкия пръст на Джордан. В момента съм толкова далеч от неговите успехи. Много бих се радвал да стигна до подобни постижения", каза Дерик Роуз за сравненията с легендата на отбора.
Роуз избухва още в първите мачове. Постига успеваемост от над 10 точки в първите 10 мача. След края на сезона получава заслужената награда за най-добър млад играч. Той е едва третия представител на "Булс", който печели подобно отличие след Майкъл Джордан през 1985 и Елтън Бранд през 2000.
В дебюта си на плейофите Дерик Роуз помита шампионите от "Бостън Селтикс". В надпреварата за най-полезен играч бързоногият гард оставя зад себе си имена като Дуайт Хауърд, Леброн Джеймс, Коби Браянт и Кевин Дюрант. "Биковете" засипват с похвали новата си "перла".
Лидерът на "Чикаго Булс" завършва дебютния си сезон с 25 точки, 6,8 асистенции и 4,7 борби средно на мач. Това го нарежда на 7-мо място при реализаторите и 10-то в класацията за асистенции. Най-продаваният артикул с марка НБА се превръща фланелката с номер 1 на "Чикаго Булс".
Спортната компания "Адидас" подкупва звездата с рекламен договор. Роуз получава  предложение от 256 млн. долара за 10 години. Впечатлени от гениалния му стил на игра и ефектни отигравания те решават да създадат уникална баскетболна серия маратонки. През август 2011-а година на бял свят се появява моделът Adidas - "Crazy light 1.0", който пасва идеално на играча.
"Чикаго" също забелязва невероятния потенциал на своя нов лидер. "Биковете" действат мигновено. Слагат на масата договор за пет години на стойност 95 млн. долара. Роуз приема без да се замисля.
Прекрасната игра на гарда е помрачена от скъсан менискус на дясно коляно през есента на 2011-а. Контузията се получава по най-нелепия начин - без да е докоснат от противников играч.

"Реалността е, че съм контузен и дълго време ще отсъствам, но след рехабилитацията ще се върна по-силен и мотивиран от всякога", с тези думи Роуз заслужи аплодисментите на всички присъстващи на пресконференцията няколко дни след тежката травма.
Сезонът без "сърцето на бика" се  превръща от сензационен в катастрофален. Същото се случва и през следващата година, когато контузията се влошава и за Дерик Роуз не остава нищо друго освен да гледа и да знае, че няма как да помогне на своите съотборници. Здравият на външен вид атлет доказа колко е "чуплив" при следващото завръщане в игра. Нелепо единоборство  наранява лявото коляно. Този инцидент докарва до инфаркт феновете на "биковете".
По време на поредната рехабилитация Роуз ограничава публичните изяви. Той разчита на помощ от своето семейство. Медиите се докопват до информация, че по време на принудителната почивка баскетболистът прекарва почти целия си ден със своя син. 2-годишният наследник Дерик-младши е нонстоп с татко си и се включва заедно с него в задължителните рехабилитационни упражнения във фитнеса.

"Дори тази контузия да се повтори още десет пъти, никога няма да и се дам и винаги ще се връщам там, където е моето сърце - "Чикаго Булс"", публикува в социалните мрежи Роуз, чийто прякор в интернет е D-Rose1.
Според прогнозите на докторите лидерът на "биковете" ще се завърне на игрището чак за следващия сезон. Без него отборът се справя задоволително. С 42 победи и 36 загуби "Чикаго Булс" са на 4-то място в "Източната конференция".
"Нищо не е същото без Дерик", сподели в "Туитър" центърът на "Чикаго" Йоаким Ноа. Роуз ще върне желанието и емоцията в играчите. Когато това стане реалност - тежко и горко на всички, които застанат на пътя на "разярения бик".