Футболист №1 на България Иван Иванов: Не близвам алкохол

Лидерът в защитата на националния Иван Иванов преживя много през последната година. Наред с триумфите във футбола Иванов преживя и доста тежки моменти. Както винаги откровен, Футболист №1 на България за 2013 г. говори пред "България Днес" за възстановяването от тежката контузия, за скандалите в миналото и за мечтите в бъдещето. 

- Как върви възстановяването на Футболист №1 на България?
- За момента повече от добре. Прескочих вече два етапа - раздвижването и възстановяването на мускула. Оттук нататък започвам да тичам и да натрупвам мускулна маса. След това тренировка с топка. Възстановяването при моята контузия е между 6 и 8 месеца, но на мен ми направиха операцията с нов вид техника, която позволява по-бързо да се върна на терена.
- Какво представляват тренировките ти в момента?
- Първия месец бях в залата на една машина, която ми сгъваше крака на 90 градуса. След това започнах упражнения с тежести на краката. После плуване в басейна, защото във водата най-бързо се раздвижваш и възстановяваш. Като цяло процедурата е една и съща.
- Как се почувства, когато чу диагнозата?
- Играхме контрола с германския "Айнтрахт" (Брауншвайг). Имах лек контакт с противник, след което при стъпване с десния крак тежестта на тялото ми отиде напред, коляното ми избяга настрани. Почувствах моментално болка, паднах на земята. Никога през живота си не съм изпитвал такава болка. Въпреки това се върнах на терена и 40 минути съм играл със скъсани връзки. След като докторът ми каза диагнозата, в началото не можех да реагирам по никакъв начин. Само си казах: Ето, случва се и на мен, сега ще трябва да се възстановявам. Обадих се на баща ми, на брат ми и на двама-трима приятели. Стреснаха се, но аз ги успокоих.
- Амбициран ли си да се върнеш по-силен?
- Да. Вече минаха повече от два месеца оттогава и започвам да откачам. Оглеждам се за топка и физиотерапевтите само ми се карат. Ако зависи от мен, и сега съм готов да играя. Ако ми кажат: „Иване, можеш ли да играеш“, на своя глава ще вляза на терена. 

- Успя ли да се адаптираш в "Базел", харесва ли ти начинът на живот в Швейцария?
- В началото ми беше много трудно, начинът на живот и културата са съвсем различни. Те са малко като роботи, всичко им е наред, нямат проблеми. А аз съм живял в България и Сърбия. Нали знаете, ние сме свикнали все нещо да ни е объркано, да има скандали, да не ни плащат заплатите...  С времето свикнах, отпуснах се и започнах да играя силно, но дойде контузията и сега започвам отначало. Иначе градът е чисто индустриален, не е нещо особено. Аз първите два месеца се занимавах предимно с обзавеждането на апартамента ми.
- Говориш ли езика?
- Засега се оправям на английски, в съблекалнята се говорят всякакви езици. Не ме задължават да говоря немски, но аз съм се амбицирал да започна уроци. Така печелиш повече уважението на хората в страната, където работиш.
- Скоро не си се забърквал в скандали, промени ли се Иван Иванов?
- Определено съм по-улегнал. Гледам да преценявам по-добре нещата. Като малък имах проблеми, знаете - някои младежи са по-буйни, по-емоционални. Всеки си има някакъв такъв период. Аз мисля, че вече го преживях. А и не съм правил чак толкова глупости, тогава журналистите ме нарочиха за черна овца. Може би и аз бях по-директен и казвах каквото мисля, без да си давам сметка за последствията.
- Да, но имаше някои неприятни случки, за които журналистите не са виновни - боят в Горубляне, наръгването с нож пред дискотека.
- Абсолютно, но аз не съм бил виновен в повечето случаи. Единственото нещо, за което съжалявам, бе, когато четири дни преди мача на ЦСКА с "Литекс" се събрахме целият отбор в ресторант. След това няколко момчета отидохме на караоке бар и решихме да излъжем Любо Пенев, че не сме излизали. Това е най-голямата ми грешка. Нещата се развиха доста лошо и оттам започнаха всички проблеми. Преди да ме наръгат с нож, цял месец се пишеше, че съм пияница, наркоман, гей... Нормално е хората да се настроят срещу мен.
- Виждам, че пазиш белег на крака за спомен.
- О, да, имам голям белег - около 10-12 сантиметра. Вижда се само отблизо. Имам три-четири белега по тялото за спомен, от тях съм си взел някаква поука.
- Излизането извън България ли те промени?
- Със сигурност. В друга държава имаш само един път, трябва да се докажеш и да си вършиш добре работата. Другият вариант е да се провалиш и да се върнеш тук, както направиха доста хора. Имаме много таланти, но те трудно се адаптират в чужбина. На доста от тях им харесва да си стоят тук. Начинът на живот в България е сладък дори и за чужденците. Има много изкушения, има слободия. В чужбина са по-консервативни, на много хора им харесва да живеят по-лудо, по-балкански.
- Вярно ли е, че не близваш алкохол?
- Да, даже и "Наздраве" не мога да кажа. Единствено преди три-четири години едни приятели се опитаха да ме напият. Сложиха две чаши уиски пред мен, но аз не можах да ги изпия и планът не се получи.
- Имаш много татуировки по теб, какви са те?
- През последните две години татуирах цялата си ръка. Имам още на пръстите и на гърдите. По принцип аз не вярвам в Бог, в Исус Христос. Вярвам в съдбата, не в някаква религия. Но майка ми беше много набожна. В чест на нея имам една религиозна татуировка, а и като цяло ръката ми е изрисувана в нейна памет.
- Кога ще видим Иван Иванов с фолкпевица или плеймейтка?
- Няма да ме видите, избягвам такива неща. Аз дори не обичам да давам интервюта, но сега съм контузен и го правя от уважение към вас. Като цяло не обичам известността, а още повече да се свързва името ми с различни момичета.      
- Стана шампион на Сърбия, Футболист №1 на България, победи "Челси" в Шампионската лига. Каква е следващата цел?
- Да стана шампион на Швейцария с "Базел". За момента се справяме перфектно, жалко че играх малко, но и аз имам някакъв принос. В момента съм в отбор, който е в Топ 20 на Европа, и не мисля за друго.

- На кого дължиш най-много във футбола?
- На себе си. Още от дете знаех, че ще играя в националния отбор. Когато се върна назад, леко се усмихвам и съм щастлив, че съм изпълнил част от мечтите си. Дължа много на първия си треньор в Благоевград Васил Петров. В ЦСКА също срещнах прекрасен  човек - Александър Йорданов. Моята цел след края на кариерата ми е да стана треньор и определено ще се вслушвам в съветите им.
- Отказа се от огромна сума пари в името на ЦСКА. Оправихте ли си отношенията?
- Да, ЦСКА трябваше да ми плати 180 000 евро от трансфера ми в "Алания". Отказах се от половината. Разбирам, че ЦСКА е в труден момент, но и те трябва да знаят, че ние, футболистите, сме заслужили с работата си дължимото.
- Предложиха ли ти акции и какво мислиш за кампанията на Александър Томов?
- Не са ми предложили. По принцип не разбирам от тези неща, аз си гледам футбола. Дано клубът да стъпи на крака и да се стабилизира. Пожелавам го на всички, които обичат ЦСКА. Аз лично може би ще си купя акции.
- Харесва ли ти българското първенство?
- Ходя на всеки мач на ЦСКА. Има три-четири отбора, които ми правят по-добро впечатление. Леко сме вдигнали нивото. Има отбори с идеи и план за развитие. Над всички е "Лудогорец", това е най-силният български отбор, който аз съм гледал.
- По-високото ниво на клубния футбол би трябвало да се отразява и на националния отбор.
- Там заслугата е на Любо Пенев. Той ни сплоти, накара ни да играем като отбор, има уважение, разбираме се перфектно. Идеите на треньора ни допадат изключително много. За момента нещата се получават добре, но можем и още.
- Сплотеният колектив липсваше ли при предишните селекционери?
- По принцип винаги има групички. Важното е, когато излезеш на терена, да се раздаваш за колегите си. Разбираме се перфектно, с някои сме добри приятели и извън терена. Няма завист, никой не се мисли за по-голям от другия. Нормално е всеки селекционер да иска да има звезди като Бербатов, Стилиян и Мартин, които са и големи лидери. Но това е нож с две остриета. Защото някои момчета, които имат по-скромни качества и играят за по-слаби отбори, могат да се потиснат. От една страна, ни липсват играчи като Бербатов, но от друга, това ни помага.
- Какво мислиш за групата ни в европейските квалификации?
- Доста е интересна. Някои казват, че е тежка, според мен е равностойна. Нормално е с оглед на резултатите Италия и Хърватия да се водят за фаворити. Хубаво е, че с тези два отбора ще можем да играем открит футбол. След тях ние сме фаворит за класиране, а и с новия регламент и третото място дава шансове. Много искам да играем на голямо първенство, това ще е голяма радост за целия народ и за нас. От малки сме си мечтали за тази сцена, гледайки по телевизията успехите на поколението от 1994 г. Спомням си онова лято, естествено, бях много малък и нищо не разбирах, но гледах всички мачове. Надявам се да върнем тези емоции, футболът може да обедини народа в тези трудни времена. Спомням си как непознати се прегръщаха и целуваха през 94-а, имаше песни, клаксони, знамена. Всички бяха като братя и сестри. Изключително трудно е да повторим този уникален успех, нашата първа цел е да се класираме за европейското. Оттам нататък ще го мислим. 
- Доколко е важна подкрепата на феновете и медиите?
- Най-важна е тази на феновете, но също и отношението от страна на медиите. Всичко се чете, а и ситуацията в държавата не е добра, което кара хората да са завистливи. Когато се напише например, че някой е изхарчил голяма сума, народът се дразни и хората казват: „Гледай го тоя, рита топка, а аз се чупя от работа всеки ден“. Футболистите получават много, но и животът им взима. Има много стрес, много тежки моменти. Аз съм преживял такива, не съм можел да спя по един месец. Когато излизах по улиците, хората ме гледаха, сякаш съм най-големият бандит. Важно е медиите и феновете да са положително настроени към националния отбор, за да можем ние да мислим само за футбол и да си свършим работата.

Алексей Гилтяй