Спортът отваря очите на слепите

Огнян Георгиев
Моника Гарсия Санчис

Веселин Кушнеренков засилва тежката топка към другата част на игрището. Кълбото издава дрънкащ звук, който е единственият ориентир на защитниците. Три момчета с ленти на очите са се наредили пред символично нарисуваната с лейкопласт линия. Врата няма. Топката се изстрелва с бясна скорост. Едно от момчетата се хвърля с тяло, за да я спре. Не успява и тя се оплита във виртуалната мрежа.
Веселин веднага дава нови указания. Той е националният треньор на България по голбал – най-популярният отборен спорт за незрящи. Част от момчета от тима са напълно слепи. Останалите имат остатъчно зрение. Всички са се събрали за една от двете седмични тренировки във волейболната зала на Биологическия факултет към Софийския университет. Националите нямат право да махнат мрежата в средата на игрището. Принудени са всеки път да слагат лейкопласт вместо врати. Редовно хвърлят по една молитва, за да не завали дъжд, защото таванът капе. Въпреки това са благодарни на университетското ръководство, че са единствената институция, която им е подала ръка.

„Работя като масажист по цял ден. – разказва своята история Веселин Кушнеренков, който е и един от водещите състезатели в тима. – Вечер идваме да тренираме два часа. Всичко е на доброволен принцип. Имам семейство и дете. Няма да ви казвам колко се сърди жена ми, че ме няма, а вместо това ходя да тренирам. Но спортът е преди всичко.”
Веско се е занимавал с футбол и лека атлетика преди да ослепее. Учи с останалите деца до 13-годишна възраст. След това продължава в училището за незрящи.
„При слепите хора е много важно да се спортува – обяснява Веско Кушнеренков. - Учат се на координация. Започват да разчитат на човека до себе си. Виждат какво е да побеждаваш или губиш заедно. Натоварват се спокойно физически. Ако отидат във фитнес залата, там има други хора, с които си пречат. С липсата на зрение не всеки може да се движи, а за нас това е важно.”
На 2000 км от София Хесус Сантана се готви за поредната си тренировка по голбал. Той е най-добрият състезател на Испания. 23-годишният валенсианец е печелил сребърен медал на европейско първенство. Известен е по цял свят, защото е албинос.
„Имаме възможност да тренираме и да участваме на вътрешни и международни състезания, но не получаваме заплати – признава Сантана. – Разполагаме с отлично развито вътрешно първенство. Мъжките отбори са разпределени в три дивизии. Имаме и една женска група. Голбалът е отборен спорт. Много е трудно да получим индивидуално финансиране, само защото си добър играч. В Испания имаме много тимове (б.а. 25 при мъжете и 11 при жените). Във всеки от тях има по един добър играч.”
Испанецът отчита, че една от причините да няма пари в неговия спорт е липсата на медийно отразяване.
"Телевизиите предпочитат да покажат новата прическа на Серхио Рамос или от какво е болен Меси - коментира Хесус Сантана. - На заден план остават дори по-малките олимпийски спортове, а какво остава за параолимпийските или за тези, практикувани от слепите хора. Щом шампионите по лека атлетика не са център на внимание, какво остава за нас. Медиите са свикнали внимание да обръщат внимание на драматичните неща. Имам остатъчно зрение и не се нуждая от куче водач. Затова няма нищо интересно в мен."
Слепите в България провеждат състезания по голбал, шах, шоудаун, спортен риболов, канадска борба, стрелба с лък, спортна табла и атлетика. Те имат 26 лицензирани клуба.

„Това за нас е възможност за социализация – признава трикратната шампионка на България по шахмат за незрящи Илинка Дилкова. – Когато побеждавам, се доказвам пред себе си. Много е важно, че мога да го правя.”
Стела Стефанова е първата държавна шампионка в играта шоудаун. Тя е близка до тениса на маса. Играе се на специално направено поле. Двамата състезатели са с ленти на очите, за да няма предимство за хората с остатъчно зрение. С помощта на специални хилки се засилва шумяща топка. Целта е кълбото да влезе във вратата на съперника,
„Спортът е средство, с което да забравиш всичко през което си през деня – споделя Стела Стефанова, която е и капитанка на женския национален отбор по голбал на България. – Тук имам възможност да се видя с приятели. Натоварвам се физически и се разтоварвам психически. Освен зрителни имах и физически увреждания. С времето те отшумяха.”
В сектора за хвърляне на диск в Лион Ким Лопес прави успешен опит. Той печели световната титла, с което получава шанс да се реализира в живота. Талантът е един от потенциалните медалисти на Испания от следващите параолимпийски игри в Рио де Жанейро. Благодарение на своя успех получава месечна стипендия от 400 евро. Отделно са му осигурени висчки условия като на елитен спортист.
„Бях пред отказване, защото ако тренирам всеки ден, нямам възможност да работя нещо, с което да изкарвам пари - връща времето назад Ким Лопес, който е на 25 години. - Сега се готвя по шест часа дневно. В Мексико например, ако спечелиш медал или титла, получаваш доживотна пенсия. Надявам се, че ако направя нещо на параолимпиадата, хората вече ще ме познават. Имал съм само едно интервю от медия. Обадиха ми се по телефона от радио станция. Бях много щастлив. Помислих, че ще има повече интерес към мен, но това не се повтори.
Лопес е тръгнал по стъпките на един от най-популярните слепи спортисти на планетата Давид Казинос. 4-кратният параолимпийски шампион в тласкането на гюле е легенда в Испания. Има подписани спонсорски договори с десетина компании. Получава отлично финансиране от държавата и частната лотария “Once”. Неговата драматична история го превръща в любимец на цялата страна. До 15-ата си годишнина има нарушено зрение. Ослепява тотално, след като развива диабет.

„В началото беше много тежко – спомня си пред „България Днес” Давид Казинос. – Загубата на зрение е свързана и със странични неща. Не можех да пазя равновесие. Трябваше доста да работя, за да се адаптирам. През годините се научих на много неща. В началото печелех медал след медал. Станах европейски шампион, но никой не се интересуваше от мен. Не дойдоха дори да ме посрещнат на летището. Чудех се защо медиите не проявяват интерес. Тогава реших да се обърна към специална компания, която да движи моите комуникации. Нещата тръгнаха постепенно. Сега всичко се промени. Най-четеният спортен вестник в Испания „Марка” излезе наскоро с първа страница, посветена на параолимпийците. А преди не пишеха нито ред.”
Легендарният гимнастик Йордан Йовчев е участвал на шест олимпиади. Той е един от малкото хора на държавна длъжност в България, който взема проблемите на незрящите присърце.
„Те са ограничени от нещата, които могат да правят, но това не значи, че ние също трябва да ги лимитираме – признава Йовчев, който в момента е зам.-министър на младежта и спорта. – Хората без увреждания имаме всичко, но през повечето време се оплакакваме как все нещо не ни стига. Има мъже и жени, които не чуват и не виждат. Затова те са по-силни от нас, хората без увреждания, и трябва да вземаме пример.”
Във волейболната зала на биологическия факултет младеж със спортна фигура наблюдава с интерес вечерната тренировка по голбал. Току що е разбрал правилата. Момчетата от тима му обясняват колко често се получават травми от удара на топката с тялото. Гостът е футболистът на „Левски” Даниел Димов. Той е донесъл пликчета със сувенири за момчетата, но не е очаквал, че ще се раздават толкова много по време на тренировката.
„Радвам се, че имат подобно желание – разкрива защитникът на „сините”. – Справят се добре. Показват силен дух и не се предават въпреки липсата на зрение. Жалко е, че почти никой не им помага. Като гледам как се раздават, самият аз черпя вдъхновение. Не се предават въпреки трудните момент. Ние футболистите трябва да вземем пример от тези момчета. Дадено ни е много повече, получаваме големи заплати, а понякога се държим като примадони.”

Сашо Йовков: Подценяваме проблемите

Спортният журналист от БНТ Сашо Йовков беше един от главните организатори на Игрите на глухите „Дефлимпикс”, които се проведоха в София през миналата година. Той помага от години на хората с увреждания.

- Г-н Йовков, колко трудно се организира състезание като Дефлимпикс.
- В България дойдоха 4600 спортисти от 18 страни. Организационният комитет беше от осем човека. Само ние си знаем какво ни струваше. Първоначално Игрите бяха дадени на Гърция. Те се отказаха през 2011-а заради финансовата криза. След това Унгария трябваше да е домакин, но и те не успяха да се справят. Отказаха се само след два месеца. По време на олимпиадата в Лондон се взе решение ние да се заемем. В крайна сметка се справихме за 10 месеца. Когато ходих във фирми да търся спонсори, ми казваха, че за тези игри няма какво да получим. Има и други хора, които дадоха безрезервно и не искаха афиширане. Не само ни помогнаха, но и показаха, че в българското общество нещата се променят.
- Каква е разликата между нормалните спортни състезания и тези за глухите?
- Спортът за всички е едно състезание. Най-важното е, че глухите и хората около тях са усетилли, че нямат нужда от съчувствие и помощ. Имат нужда от съпричастност. Помагам вече от 30 години на тях. Още като състезател бях треньор на националния отбор по волейбол на България за глухи. През 1984-а имахме европейско първенство в София. Победихме СССР с 3:0 на финала. Познавам проблемите на тези хора, които страшно много уважавам. Ценя ги, защото ако говорим за хората с увреждания, те трябва да демонстрират много повече сила, характер и воля, за да преодолеят всички проблеми, които обикновенните хора нямат. Те са много чувствителни. Имат изострени сетива. Веднага усещат, когато си фалшив.Ако видят, че имат срещу себе си истинско отношение, те са невероятни.
- Какво значение има спортът за тях?
- Когато нямаш слух и няма кой да ти помогне в семейството и обществото, мозъкът не се стимулира. Тогава не се развиваш умствено. Много е важно обществото да прави всичко възможно не само да приобщава хората със специализирани училища, детски градини и профилактика, но и да ги приема като равнопоставени.
- Как може да се помогне на хората в неравностойно положение да спортуват?
- Много трудно проблемите на хората с увреждания достигат до обществото. Не искам да критикувам колегите, но Игрите на глухите се отразяваха само от БНТ. Тези състезания не са комерсиални и не носят пари. Те носят нещо друго – показват човечност, съпричастност и цивилизованост. Изнесохме проблемите в Комисията по спорта към парламента. Медалистите от Игрите на глухите са равни като права на отличилите се от олимпийски и параолимпийски игри. Сега те получават държавна пенсия. Това го издействахме преди година. Ако на слепите не им се покажат проблемите, те също ще си стоят така. Ние медиите сме длъжници на тези хора. Сякаш подценяваме или игнорираме техните проблеми, защото не са ни на главата. Когато влезеш в техния свят, те са много истински. Те сякаш са оперирани от някои дефекти на човешкия характер, които ние имаме.

Зала или мираж

Спортната организация на незрящите в България от доста време няма възможност да ползва постоянно специализирани съоръжения. След 3-годишно търсене слепите най-сетне откриха място, което може да бъде превърнато в мечтаната многофункционална зала. Проектът за нейната реконструкция е за 500 000 лв.
„Имаме нужда от подобен център, където да практикуваме спортовете за незрящи, с национално значение – признава Иван Янев. – Имаме ползотворни разговори на тази тема с Йордан Йовчев, но засега всичко е само на думи.”

Зам.-спортният министър е запознат отлично с проекта. Според него има един сериозен проблем, което трябва да бъде решен, преди да се одобри финансирането.
„Има човек, който дава сграда на федерацията на слепите безрезервно за 10 години – обясни Йовчев. - Те трябва да намерят пари за ремонт. Писаха ни писмо, че имат нужда от помощ за реконструкцията и да направят център. Проблемът е, че наемателят е частна компания. Става сложно, защото когато направим ремонта, тогава частникът може да изгони слепите и да си вземе сградата. В такъв случай правителството ще направило ремонта, но не е ясно как може да оставим незрящите там. Сега се опитваме да намерим възможност, за да решим всико по най-добрия начин.
В момента националният отбор по голбал се готви в ужасни условия. Незрящите са благодарни дори и на това. Съоръжението в Биологическия факултет е застлано с балатум, от който се получават контузии.
„Преди европейско първенство държавата ни праща на лагер за две седмици на Белмекен. Още толкова време тренираме в нормални условия в баскетболната зала на националния стадион – обяснява капитанът на българския голбол тийм Веселин Кушнаренков.  Равносметката е, че веднъж на две години се готвим четири седмици в нормални условия с истински врати. Ние не искаме нищо особено, но се получава колело. Искаме зала, а те ни казват дайте резултати, за да ви предоставим. Ние как да имаме постижения, когато нямаме съоръжение. Всичко това се повтаря ежегодно. Въпреки тези условия няма кой да ни бие на Балканите. Турция сега са световни шампиони, но никога не са ни побеждавали.”

Лотарията дава пари в Испания

Лотарията “ONCE” се грижи за помагането на слепите хора в Испания. Годишно се отделят милиони евро, с които се движат различни програми. Една от тях е за организирането на спортни прояви за незрящи. 4-кратният параолимпийски шампион Давид Казинос се развива като човек и спортист благодарение на ONCE. Той се включва в тяхната програма. Продава талони по улиците, за да може да си купи куче водач. Постепенно започва да тренира редовно. Спортните успехи го превръщат в един от най-известните валенсианци.
„Имаме три основни направления,  в които работим – разкрива отговорникът на ONCE за Валенсия Хулио Сантодоминго. – Първото е да откриваме деца, които ще станат спортисти. Грижим се и за възрастните, които са организирани по клубове и спортове. Покриваме техните разходи за участия в състезания. Освен това организираме седмични тренировки в няколко вида спорт за всички желаещи да се раздвижат. Те плащат символична такса от 6 евро на месец. Ние осигуряваме придружители, треньори, спортни съоръжения и екипировка.”
Хулио има и друга задача, той обикаля масовите училища и университети. Изнася лекции на преподавателите по физкултура как трябва да провеждат занимания за хората с нарушено зрение.
Пари за незрящите и останалите хора в неравностойно положение се отпускат и на местно ниво. Това разказа Висенте Картала, който е зам.-председател на департамента по спорт в община Валенсия. Годишно неговото звено отделя 100 000 евро за най-добрите параолимпийци в региона.
„Имаме много програми, в които организираме различни състезания – обясни Картала. – Нашата задача е да намираме работа на хората в неравностойно положение. Правим им обучителни курсове и семинари.”
Слепите в България имат своя спортна федерация от 2010-а. Тогава започват да търсят вариант за държавно финансиране. Чукат на много врати и крайният резултат е бюджет от 16  156 лв. годишно. Парите се отпускат от спортното министерство за провеждане на всички състезания от държавния календар. За сравнение Българската параолимпийска асоциация взема 530 298 лв., а Спортната федерация на глухите 535 000 лв.

„Имаме още програми, с които можем да подпомагаме финансово федерации и клубове – обяснява легендарният гимнастик Йордан Йовчев, който в момента е зам.-министър на спорта. - Всеки може да кандидатства за тях. Опитваме се да увеличим броя на хората с увреждания да спортуват и да бъдат активни.”
В Испания сдружение от частни фирми, наречно ADOP, акумулира за всеки един параолимпийски цикъл сума между 17 и 18 млн. евро. Парите отиват за подготовка, стипендии и премии на най-добрите спортисти с увреждания.