- Г-н Тасевски, как се стигна до трансфера ви в тайландския "Банкок Глас"? - Хора от клуба бяха дошли да търсят футболисти за отбора в израелското първенство и гледаха мой мач с "Ирони". Нещата станаха съвсем случайно. Попитаха ме дали бих играл в Тайланд. Казаха ми за какво става въпрос и се поинтересуваха какви са моите условия, за да премина в отбора. Приеха ги и така стана трансферът. - Трудно ли беше решението да заиграете в Азия? - Честно казано, не ми беше много трудно. Все пак вече съм на 30 години и повече гледах финансовите условия. Тук те са доста по-добри. Каквото казах, че искам, от клуба го приеха. - Вече три месеца сте в Тайланд. Какви са впечатленията ви от местния футбол? - Бях много изненадан. Преди да дойда, си мислех, че никой тук не се интересува от футбол и едва ли има специалисти в тази област. Приемах, че ритат на улицата. След пристигането ми видях, че тук хората инвестират страшно много във футбола. Има уникални стадиони, които почти винаги се пълнят. На всеки мач има най-малко 7000 - 8000 зрители. Имат страхотни бази и терени. Стадионите са нови. Когато дойдох, се убедих, че не съм сбъркал, като подписах с "Банкок Глас". - Базата на отбора ви изглежда много модерна. - Останах приятно учуден как работят хората тук. Досега най-големият отбор, в който бях играл, е "Левски". На "Герена" имах уникални условия за всичко. Тук нещата са на същото ниво, ако не и на по-добро. - "Банкок Глас" е създаден наскоро, през 2006 г. Какви са амбициите и целите, които преследва този отбор? - Една голяма тайландска компания за стъкло създава отбора. За осем години успяват да вкарат тима в местната първа дивизия. Този сезон имат сериозни амбиции - купиха мен и един от японските национали. Надявам се да сме сред водещите тимове в шампионата. Засега нещата вървят добре - имаме четири победи и една загуба. Втори сме в класирането. Можем да се борим и за първото място, но ще е трудно, защото има 2-3 отбора, които имат доста чужденци, играли в Англия и Испания. Дано сме сред първите три отбора в класирането накрая. След това вече целите на отбора ще се вдигнат още повече. - Вече вкарахте своя първи гол. Имате и две асистенции. Как се чувствате самият вие? - Приеха ме много добре. Засега съм доволен от своята игра. Искам да помагам на отбора. Още е рано да давам оценки. Тук съм от едва 2-3 месеца. Надявам се да продължавам да се представям, както досега. - Какви впечатления имате от Тайланд и Банкок? - Когато кажеш Тайланд, всеки си мисли първо за плажовете и курортите. Но не всичко е така. Когато човек дойде на почивка тук за 15 дни, ще види само най-хубавите неща от Банкок и от островите. Ако живееш тук, не всичко е толкова добре. Има неща, от които човек може да остане неприятно изненадан. Но лека-полека свикваме. Банкок е красив град. Има много уникални неща, които да се видят, но и такива, които могат да те изумят. Трафикът тук е ужасен. Който е бил в Тайланд, знае, че е много трудно да кара кола и да се придвижваш. За да успееш да стигнеш от едно до друго място, ти трябва минимум един час с автомобил. - Следите ли какво се случва в "Левски"? - Естествено. Гледам всеки гледам през интернет и виждам за какво става въпрос. Не ми е много приятно да коментирам ситуацията, но "Левски" винаги ще си е ДЛевскиФ. Има трудни моменти във всеки клуб. Виждате и в Италия какво става с грандове като "Милан" и "Интер". Същото е положението в момента и в "Левски", но в такива отбори рано или късно нещата няма как да не се оправят. - Може би най-лошото е, че тази криза съвпадна точно с юбилейния сезон? - Да, така е. Но според мен се преувеличават малко нещата. Юбилей е и едва ли не трябва да се спечелят и купа, и титла и т.н. Още не е започнало първенството и се внасят натиск и напрежение върху ръководството и футболистите. Да, хубаво е за юбилея да се вдигне трофей, но ако не се спечели сега, не е някаква трагедия. Хубаво е да се почете 100-годишнината и дано стадионът да е готов по-скоро. На 101-вата година дано спечелим титлата. Няма значение дали ще е сега или тогава. - В момента в отбора налагат немалко юноши. Знам, че преди време бяхте много впечатлен от близнаците Цоневи и казахте, че сте готов да им станете и мениджър дори. - Още когато бях в "Левски", ги забелязах малките. Тогава всички говореха за Антонио Вутов. Да, момчето е страхотен талант. Но още тогава аз казах, че не само Антонио, но и двамата близнаци ще играят не само в "Левски", но и в големи западни отбори. Дано продължават в същия дух. Гледам ги във всеки мач и ако получават шансове за изява, ще покажат колко голям потенциал имат. Ще играят голям футбол момчетата. - Преди да подпишете в Тайланд, тук имаше информации, че може да се върнете в "Левски". Имаше ли наистина такава възможност? - Не, никой не се е свързвал с мен. Не е съществувала такава възможност. За мен все още е рано да се върна в България, но един ден бих се радвал да съм отново част от отбора. Който е бил в "Левски", знае какво значи да си част от този отбор. - Може след време да ви видим и като треньор на "Герена". - Това е доста далеч, има още много време. Засега не съм мислил по този въпрос. Но какъвто и да е, е хубаво да си в "Левски". Който е бил на "Герена", ще ме разбере, защото знае за какво става въпрос. Всеки би се върнал - дори и да работиш нещо по стадиона и да помагаш. - Готвите ли се вече със съпругата ви Ромина за новия член в семейството?
Ромина и Дария подкрепят Дарко от трибуните
- Да, определено. Малко бързо ни се получиха нещата за второ дете. Готвим се. Ще дойде при нас за помощ или моята или нейната майка. Да са живи и здрави Ромина и малкото, пък ще се справим. - Доста смело решение взехте децата ви да се родят в екзотични държави - Дария в Израел, сега второто в Тайланд. - Това е решение на Ромина. Дария също е малка, въпреки че поотрасна. Казах й: "Тук ще ти е трудно. Ако искаш, остани си в България. Ще имаш до себе си твоите и моите родители. Ще има повече хора, които да ти помагат." Тя си беше взела решението да дойде и да роди тук. Аз я подкрепям и за мен няма проблем. Ще се справим двамата. - В началото бяхте близо месец сам в Тайланд без Ромина и Дария. Тежко ли ви беше? - Да, но може би така беше по-добре. Докато намеря апартамент, коли. Винаги в началото е трудно и щеше да е по-тежко, ако бяха те двете с мен. Така че може би беше по-добре, че те останаха в България, за да мога аз да оправя нещата тук. Те дойдоха направо наготово. Сега всичко е уредено - апартаментът, детската градина за Дария и т.н.
