Краси Чомаков: Любо Пенев ми дължи 80 бона
- Г-н Чомаков, вие сте единственият български футболист, който има преки впечатления от работата на Дейвид Мойс, който в момента води "Манчестър Юнайтед". Какъв беше той като мениджър на "Престън", където вие бяхте на проби?
- Познавам Дейвид Мойс от 13 години, когато беше млад и перспективен мениджър. Тогава бях на проби в "Престън". Личеше си, че Мойс има качества да успее в занаята. Отнася се много добре към футболистите. Чувства всички играчи като свои деца. Той искаше да ме привлече в "Престън". Трансферът не стана заради административни пречки. Големият проблем беше ограничението за броя на чужденци в английското първенство. След като отиде в "Евертън", Мойс се утвърди като един от водещите специалисти на Острова. Да наследиш сър Алекс Фъргъюсън и точно той да те посочи за свой наследник в "Манчестър Юнайтед" е нещо голямо. Ясно, е че на "Олд Трафорд" на Мойс ще му трябва време. За десет години в "Евертън" Дейвид се представи много добре. Успя да извади максималното от един клуб, който е с много по-скромни финансови възможности от грандовете в Англия.
- Не успявате да заиграете на Острова, защото нямате участие в 75 на сто от мачовете на националния отбор. Условие, което вече не съществува, след като България е в Европейския съюз. Мислели ли сте какъв щеше да бъде животът ви, ако бяхте заиграли в Англия?
- Бях на косъм от трансфер в Англия. Това винаги е било моя мечта. Пробите в "Престън" и "Уолсол" бяха успешни. Трябваха ми само няколко минути игра за националния отбор на България в един мач срещу Дания през 2001 г. Ако бях влязъл на терена дори за малко, щях да отговарям на условията на английските власти. Но тогавашният селекционер на България Стойчо Младенов не ме пусна срещу Дания. Явно такива са били неговите виждания за този двубой.
(България загуби от Дания с 0:2 тази квалификация за световно първенство, а след това падна с 0:6 от Чехия в Прага. Така останахме извън финалистите за мондиала в Япония и Корея през 2002 г. - бел. авт.)
- Съжалявате ли за пропуснатия шас?
- Исках да играя в Англия и съжалявам, че това не се случи. Такъв ми е бил късметът. Но не се знае дали щях да пробия там. В живота и във футбола трябва да имаш и късмет, иначе нищо не става.
- Един ваш съотборник от ЦСКА - Димитър Бербатов, имаше късмет и носеше екипа на "Манчестър Юнайтед". В един по-ранен етап е имало възможност да заиграе при вас в "Лече", какво точно се случи тогава?
- Още преди Бербатов да замине за първия си отбор в чужбина - "Байер" (Леверкузен), беше ходил на прегледи в Италия. Но явно не са се разбрали по финансовите параметри на договора и неговата заплата. В моя случай "Лече" вече беше платил трансферна сума на ЦСКА и аз трябваше да замина за Италия.
- Сегашният селекционер на националния отбор Любослав Пенев беше президент на ЦСКА в този период. Беше ли той коректен към вас с плащанията по трансфера ви в "Лече"?
- Любослав Пенев не постъпи коректно с мен. Това е все едно да заработиш сто лева и да ти ги откраднат. Истина е, че той има задължение към мен, но едва ли някога ще си получа парите. Става дума за 80 000 лв., които ми се полагат по договор за трансфера ми в "Лече".
- Какво мислите за това, което се случва сега в ЦСКА - продават се акции, за да се съберат пари за лиценза на отбора?
- Какви акции, какви чудесии, само гледам и се смея! Трябва да се намери един истински президент на клуба и това е. Да се искат от феновете по два, по три лева е несериозно. Стига с това крадене, стига с това хвърляне на прах в очите на хората. Въпреки всичко се надявам, че парите, които хората дават за акции, ще отидат в клуба. Дано не се окаже, че всичко е един спукан балон. Времето ще покаже.
- Как е животът в Италия, има ли все още икономическа криза там?
- Навсякъде е трудно. Много хора си мислят, че като работиш някъде навън, ще получаваш по двайсет хиляди евро заплата. Който не е бил в чужбина за дълго, той не се сблъсквал с трудностите на живота извън родината.
- Продължавате ли да се занимавате с футбол в Италия?
- Още играя, но смятам скоро да спирам. С годините ставам по-тежък, а така спортът не ми доставя удоволствие. Живеем в Равена, а се състезавам за малък клуб от Болоня.
- Отново сме в една група с италианците за европейското през 2016 г., какви са според вас шансовете ни да се класираме?
- Групата е тежка, но ние сме отбор, който може да победи всеки и да загуби от всеки. Шансове винаги има. България разполага с млад и перспективен отбор. Ако се развиваме в правилна посока, може да се класира за голямо първенство.
- Бихте ли се върнали в България, за да се занимавате с футбол?
- Защо не? Натрупах голям опит в Италия. В момента не виждам клуб, който да търси такъв тип специалисти. Но не се знае какво ще стане в бъдеще. Един ден може да се върна да работя в България.
- Познавам Дейвид Мойс от 13 години, когато беше млад и перспективен мениджър. Тогава бях на проби в "Престън". Личеше си, че Мойс има качества да успее в занаята. Отнася се много добре към футболистите. Чувства всички играчи като свои деца. Той искаше да ме привлече в "Престън". Трансферът не стана заради административни пречки. Големият проблем беше ограничението за броя на чужденци в английското първенство. След като отиде в "Евертън", Мойс се утвърди като един от водещите специалисти на Острова. Да наследиш сър Алекс Фъргъюсън и точно той да те посочи за свой наследник в "Манчестър Юнайтед" е нещо голямо. Ясно, е че на "Олд Трафорд" на Мойс ще му трябва време. За десет години в "Евертън" Дейвид се представи много добре. Успя да извади максималното от един клуб, който е с много по-скромни финансови възможности от грандовете в Англия.
- Не успявате да заиграете на Острова, защото нямате участие в 75 на сто от мачовете на националния отбор. Условие, което вече не съществува, след като България е в Европейския съюз. Мислели ли сте какъв щеше да бъде животът ви, ако бяхте заиграли в Англия?
- Бях на косъм от трансфер в Англия. Това винаги е било моя мечта. Пробите в "Престън" и "Уолсол" бяха успешни. Трябваха ми само няколко минути игра за националния отбор на България в един мач срещу Дания през 2001 г. Ако бях влязъл на терена дори за малко, щях да отговарям на условията на английските власти. Но тогавашният селекционер на България Стойчо Младенов не ме пусна срещу Дания. Явно такива са били неговите виждания за този двубой.
(България загуби от Дания с 0:2 тази квалификация за световно първенство, а след това падна с 0:6 от Чехия в Прага. Така останахме извън финалистите за мондиала в Япония и Корея през 2002 г. - бел. авт.)
- Съжалявате ли за пропуснатия шас?
- Исках да играя в Англия и съжалявам, че това не се случи. Такъв ми е бил късметът. Но не се знае дали щях да пробия там. В живота и във футбола трябва да имаш и късмет, иначе нищо не става.
- Един ваш съотборник от ЦСКА - Димитър Бербатов, имаше късмет и носеше екипа на "Манчестър Юнайтед". В един по-ранен етап е имало възможност да заиграе при вас в "Лече", какво точно се случи тогава?
- Още преди Бербатов да замине за първия си отбор в чужбина - "Байер" (Леверкузен), беше ходил на прегледи в Италия. Но явно не са се разбрали по финансовите параметри на договора и неговата заплата. В моя случай "Лече" вече беше платил трансферна сума на ЦСКА и аз трябваше да замина за Италия.
- Сегашният селекционер на националния отбор Любослав Пенев беше президент на ЦСКА в този период. Беше ли той коректен към вас с плащанията по трансфера ви в "Лече"?
- Любослав Пенев не постъпи коректно с мен. Това е все едно да заработиш сто лева и да ти ги откраднат. Истина е, че той има задължение към мен, но едва ли някога ще си получа парите. Става дума за 80 000 лв., които ми се полагат по договор за трансфера ми в "Лече".
- Какво мислите за това, което се случва сега в ЦСКА - продават се акции, за да се съберат пари за лиценза на отбора?
- Какви акции, какви чудесии, само гледам и се смея! Трябва да се намери един истински президент на клуба и това е. Да се искат от феновете по два, по три лева е несериозно. Стига с това крадене, стига с това хвърляне на прах в очите на хората. Въпреки всичко се надявам, че парите, които хората дават за акции, ще отидат в клуба. Дано не се окаже, че всичко е един спукан балон. Времето ще покаже.
- Как е животът в Италия, има ли все още икономическа криза там?
- Навсякъде е трудно. Много хора си мислят, че като работиш някъде навън, ще получаваш по двайсет хиляди евро заплата. Който не е бил в чужбина за дълго, той не се сблъсквал с трудностите на живота извън родината.
- Продължавате ли да се занимавате с футбол в Италия?
- Още играя, но смятам скоро да спирам. С годините ставам по-тежък, а така спортът не ми доставя удоволствие. Живеем в Равена, а се състезавам за малък клуб от Болоня.
- Отново сме в една група с италианците за европейското през 2016 г., какви са според вас шансовете ни да се класираме?
- Групата е тежка, но ние сме отбор, който може да победи всеки и да загуби от всеки. Шансове винаги има. България разполага с млад и перспективен отбор. Ако се развиваме в правилна посока, може да се класира за голямо първенство.
- Бихте ли се върнали в България, за да се занимавате с футбол?
- Защо не? Натрупах голям опит в Италия. В момента не виждам клуб, който да търси такъв тип специалисти. Но не се знае какво ще стане в бъдеще. Един ден може да се върна да работя в България.
Реклама
Реклама
