Дъщерите на Емил Костадинов Ирен и Катрин: Голът на тате спасил българин в Камбоджа

Ирен и Катрин са двете деца на героя от "Парк де Пренс" Емил Костадинов.
Утре се навършват точно 20 години от деня, в който с два гола на Емо България победи Франция с 2:1 в Париж и се класира за световното първенство в САЩ през 1994 г.
"Господ е българин", възкликна коментаторът Николай Колев-Мичмана, когато крилото опъна мрежата зад слисания вратар на "петлите" Бернар Лама.
Кристиан ИВАНОВ
- Ирен, Катрин, вие не помните мача, когато с два гола на вашия баща Емил Костадинов България победи Франция с 2:1, но със сигурност знаете, че това промени футболната история на България. Кои са вашите моменти, в които усетихте огромното значение на тази победа?
- Катрин: Радостта на хората от пожънатите успехи винаги се е усещала. Преди всичко ние сме българи и тези победи, които прославят българската държава, трябва да се почитат. Тогава съм била на 4 години, но знам, че еуфорията е била огромна.
Ирен: В годините, докато растяхме, усещахме уважението към баща ни. Постоянно непознати хора го спираха по улиците. Поздравяваха го и му се радваха. Много често получаваме поздравителни писма по случай празниците и рождения му ден.
- Голяма част от детството ви е минало в Португалия и Германия. Какво е да си дете на известен футболист в тези страни?
Катрин: Времето, през което сме живели в Португалия и Германия, със сигурност ни е леко мъгливо, защото бяхме малки. Животът ни винаги е бил нормален. Хората в тези страни преди всичко са земни. Разбира се, няма как да останат незабелязани вниманието и приветливото отношение, които сме получавали от хората. Но детството ни е било като на всички нормални деца.
Ирен: Да, този период не си го спомням добре, защото бях малка, но винаги бяхме обградени от много хора.
- Как успявахте да се оправяте с различните езици - португалски, български, немски?
Ирен: И на двете доста често ни се случваше да миксираме езиците и се получаваха смешни изречения.
- Разкажете някоя интересна случка, свързана с футболната кариера на вашия баща?
Ирен: Има много интересни случки. Спомняме си как един път бяхме на сватба и един непознат човек дойде при тате. Каза му: "Г-н Костадинов, вие ми спасихте живота!". После ни разказа една история от неговия живот, която е свързана с гола на 17 ноември. Точно по това време е бил изпратен на военна мисия в Камбоджа. Там попаднал в плен и го изпратили в затвора. Бил в килията, когато тате вкарал гола на французите. Камбоджанците толкова се радвали на нашата победа, че решили да го освободят, защото е българин.
- Какъв родител е Емил Костадинов, той ли е по-строг, или майка ви Мариана?
Катрин: По принцип той се прави на по-строг, но е мека душа. Просто държи на определени ценности, към които да се придържаме. За баща на две момичета не можем да се оплачем от ограничително отношение. Всичко е в рамките на нормалното.
Ирен: Баща ни понякога е строг, друг път е много добър и толерантен. Мама разчита на нашето съзнание. И двамата са прекрасни родители.
- Кои от качествата на вашия баща бихте искали да притежавате?
Катрин: На първо място, толерантността. Това качество е придобито от спорта. Честността също. Но човек винаги трябва да има едно наум, защото можем да останем разочаровани. За повечето хора в България тези качества са чужди. Себеуважението и уважението към другите също са много важни.
Ирен: Харесвам неговото благородство. Това, че е добър и честен човек и винаги е помагал на хората.
- Какви са най-хубавите подаръци, които сте получили от него, обича ли да ви прави приятни изненади?
Катрин: За конкретни подаръци не мога да се сетя. Мога да призная, че до голяма степен сме били глезени в това отношение, но никога не е било прекалено. Родителите ни винаги са се стремели да ни научат да запазим земното и естественото у себе си. В крайна сметка сме две абсолютно нормални деца.
Ирен: Получавали сме подаръци в рамките на нормалното. Но той не е много по изненадите.
- Вероятно има и неприятни страни на това да си дете на футболна звезда, кои са те?
Катрин: Може би е малко клиширано, но злобата и завистта са присъствали. Това няма как да бъде избегнато. Важно е да не обръщаме внимание на малките неща, които могат да ни накарат да се почувстваме зле.
Ирен: Може би едно от тях е, че хората остават с погрешна представа за самия човек, без да го познават лично.
- Какви са вашите пристрастия във футбола?
Катрин: Аз лично се интересувам от футбол и гледам. Сестра ми по-малко. За българските отбори съм от ЦСКА - това е ясно. Иначе харесвам "Барселона" като отбор.
Ирен: Не се интересувам от футбол колкото сестра ми. Но и аз харесвам ЦСКА и "Барселона".
- Кой е по-добър - Кристиано Роналдо или Лионел Меси?
Катрин: И двамата са големи футболисти, но имат различен стил на игра. Не мога да определя, харесвам ги и двамата.
Ирен: И двамата са много добри играчи, но ако трябва да избирам - Меси.
- Случвало ли ви се е някога да плачете на футболен мач, когато любимият ви отбор загуби?
Катрин: Не, само съм се ядосвала.
Ирен: На мен със сигурност не ми се е случвало. Аз не съм толкова запалена.
- Кой е любимият ви български футболист?
Катрин: От сегашните ни играчи - Бербатов.
Ирен: Нямам любим български футболист, но изпитвам респект към Димитър Бербатов и Стилиян Петров.
- В отношенията ви с момчетата - това, че сте дъщери на Емил Костадинов, не ги ли стряска малко?
Катрин: Може би ги е стряскало, но не е бил фактор за развоя на самите отношения.
Ирен: Не. Не мисля, че има от какво.
- С какво бихте искали да се занимавате, след като завършите университета?
Катрин: Нямам конкретен план. Предполагам, че ще е свързано със специалността ми "Финанси".
Ирен: Много бих искала да се занимавам с PR и комуникации. Също така и с дизайн.
- И накрая една прогноза - кога България ще се класира отново за световно първенство по футбол?
И двете: Надяваме се да е колкото се може по-скоро.
Три мача преди този на 17 ноември 1993 г. бяха особено решаващи в битката ни за класиране на световното в САЩ. Ето какво се случи в тях.
Първият удар
България - Франция 2:0
България спечели с 2:0 срещу Франция в София на 9 септември 1992 г. Това беше първият голям удар по
Тези ужасни шведи
България - Швеция 1:1
С шведите не ни върви дори и когато играем добре. България поведе с 1:0, но допусна бързо изравняване на
Нова надежда
България - Австрия 4:1
България победи лесно Австрия с 4:1 на 13 октомври 1993 г. Тази победа нямаше да има значение, ако