Легендарният администратор Александър Динев притежава черната кутия на националния отбор. За 33 години служба Бате Сашо е видял какво ли не, сменил е 20 треньора на България. Той е като баща за Борислав Михайлов, Любо Пенев и Христо Стоичков и цялата Пенева чета.  

Алексей Гилтяй

- Г-н Динев, как върви подготовката за празненството по случай 20 г. от великата победа на "Парк де Пренс"?
- За моя голяма радост всички, които участваха в това велико събитие дадоха съгласието си да дойдат. Единствено Велко Йотов, който е в САЩ, прати имейл, с който се извинява, че няма да може да пристигне. Но обеща, че ако празнуваме успехите от 1994 г. ще дойде. До един всички войници ще бъдат строени, с изключение на д-р Гевренов, бог да го прости и Цанко Михов масажиста и кондиционния треньор Михаил Бъчваров. Д-р Гевренов беше душата на отбора и един от най-добрите лекари, човек история.

-След 33 години като администратор на националния отбор се оттеглихте, но останахте в БФС. С какво точно се занимавате в момента?
- Занимавам се с логистиката и сигурността. Вече съм по-далеч от националния отбор. Защото съм на 72 г. и разликата ми с футболистите вече е 50 години. Вече ми става четвърто поколение, не че няма да се справя, но по-добре е на тези години да си почивам повече. А и работата с националния е голяма отговорност. С удововолствие работих 33 години, но възрастта си казва думата. Благодаря на цялото ръководство на БФС, че ме държат на работа, въпреки че аз се старая да се справям добре.
- Липсва ли ви тръпката от мачовете, да сте на скамейка, постоянно да сте с отбора?
- Как да не ми липсва? Да не мислите, че лесно свикнах с мисълта, че няма да съм на лагер, да съм с момчетата, да тръпна мачовете. Но Боби ме води навсякъде по света на мачове, така че не ми липсва чак толкова.
- Как попаднахте в националния отбор през 1979 г.?
- Случайно. Д-р Божков ми предложи да се опитам. Предишният администратор беше направил нещо, което не е за разказване и го уволниха. Той ме заведе при тогавашния председател на футболната федерация Димитър Николов. В нея работиха 13 души. Това, което днес правят 130 човека. Същото. Може ли с 13 души щат да правиш някои неща по-добре, отколкото сега 130? Явно може.
- Как успяхте 33 години да се задържите?
- Ужасно много време, смених много треньори. Не аз де. Имах щастието да работя с най-добрите ръководители и треньори. Като Славчо Тепавичаров, като Иван Вуцов. Въпреки, че в момента не сме в най-добри отношения, за мен той е един от най-големите капацитети във футбола. Аз бях закърмен с футбола, още преди 60 години играх футбол. Минаха много поколения, но нямам врагове. Винаги съм се старал да давам всичко от себе си.
- С кой треньор работихте най-добре?
- С всички съм бил в добри отношения. И с Пенев, и с Вуцов, Стоичков, Пламен Марков и бате Серги Йоцов, Пържелов...Много съм доволен и от тоя германец Лотар Матеус, но аз знаех, че той няма да успее да пробие тук. Можех да работя и с Любо Пенев, той ме имаше като баща и щеше да разчита на мен, ако не се бях отказал. Дори и Боби ме попита: Искаш или не искаш? Но вече ви казах, че работата е доста трудна и отговорна и не е за тези години. Сега с това, което правих аз се занимават 7-8 души.
- Вие сте познавал от деца някои от четвъртите в света.
- Аз се занимавах с всички национални отбори от юноши до мъже. И затова познавах всички, които идват. Любо Пенев го помня как майка му Лили го водеше на тренировки в ЦСКА с едни три-четвърти чорапки.
- А Христо Стоичков?
- Христо Стоичков нека да разкаже кой го е открил за българския футбол. Защото той се опитва да преписва заслугите на други хора.
- Вие му бяхте като баща, усещам, че нещата са се променили?
- Не. Той просто не се обажда на никой, не само на мен. Никой не му е виновен, че не успя да пробие тук. Какво стана с този човек не знам. Знаете и с Боби какво стана, но не ми е приятно да говоря за това.
- Кой е най-силният отбор на България, този от 1994 г. ли?
- Разбира се. Отборът от 1993 до 1998 г. е най-доброто поколение. От 19 футболисти на "Парк де Пренс" 17 игреха в чужбина. И то от Испания, Германия, а не от "Кубан" или от Турция.
- Често ли си спомняте "Парк де Пренс"?
- Как да не си спомням, това беше върхът на моята кариера и на българския футбол. Оттам тръгна всичко. Ако не ни бяха попречили в САЩ съм категоричен, че щяхме да станем световни шампиони.  Просто мача с Италия го дадоха на французин, всичко беше предрешено. Аз съм бил на три световни и две европейски, местата горе са разпределени. Случайно могат да изпуснат някой, иначе великите сили не дават парите на малките. Ако бяхме на финал в САЩ щеше да има 1500 българи, а италианците бяха 30 000. Наградиха ни с билети за финала, единият струваше 800 долара.
- Повечето играчи казват, че са били сигурни в победата срещу Франция?
- Самочувствие не им липсваше, показаха го и след това. Ако не си вярвахме, как щяхме да победим. Димитър Пенев може да ви каже как 5 минути преди края каза: Язък за това поколение. Викам му: Пена, чакай има още 5 минути. За съжаление този успех не можа да се развие в тази държава. Можехме да берем плодове, но вместо това всеки почна да дърпа от футбола. Държавата обърна гръб, въпреки че всички се снимаха с нас. Жалко, защото децата бяха запалени.
- Каква е разликата между златното поколение и сегашните футболисти?
- Това бяха големи футболисти. Ако някой тогава  записваше тренировките и ги покажеше на сегашните момчета...Аз с Христо Стоичков, Любо Пенев, Боби Михайлов съм оставал след тренировки по час-час и половина. Голът на Ицо срещу Германия го тренирахме с часове. Останалите отиваха да почиват, да обядват...Сега никой не ги тренира.
- Вярно ли е, че Димитър Пенев е слагал празни от кутии от цигари пред гумите на колите на играчите, за да разбере дали са излизали нощем?
- Не слагаше празни кутии, а клечки от кибрит под гумите и по това разбираше. А те излизаха. За тия професионалисти, че са тръгнали да се позабавляват, не беше проблем. Но когато идваше мачът пазеха железен режим и се раздаваха до последно. Помня един двубой, в който на полувремето Краси Балъков легна на цимента в съблекалнята. Като убит. Такъв футболист, който толкова да се е раздал, повече не съм виждал.
- Премълчавали ли сте понякога нарушаване на дисциплината и режима?
- Не понякога, а винаги съм премълчавал. Никога не съм бил срещу тях и за това и до днес ме уважават и обичат. Аз знаех за всичко, което се случва в лагера, кой къде и какво прави. За мен е най-голямата подлост е да предадеш приятелите си. Аз и сега знам много тайни, които ще си останат в мен.
- Наричали са ви ченгето на националния, обиждахте ли си?
- Не, защото не съм бил ченгето. Бил съм служител на МВР и се гордея с това. Но никога не съм издавал нищо на министерството.
- В тази връзка по време на социализма партията бъркаше ли се в националния отбор?
- Бъркаше се, разбира се. Но това беше през 80-те години след това нямаше вмешателство.
- Суеверен ли сте както повечето футболисти?
- Суеверен съм, но преди всичко съм вярващ. Ходя на църква редовно и преди мачовете съм го правил. Всеки си имаше ритуали за себе си, моят беше да се кръстя преди и след мача.
- Може ли да се каже, че постоянните шеги, купони и понякога скандали направиха отбора на златното поколение по-силен?
- Скандали не е имало. Понякога се караха след мачове, които не са спечелили. Но винаги е било в интерес на отбора, не е имало жестоки обиди. И сега са приятели, чуват се, виждат се. Сега напоследък Христо нещо се измени, какво стана не мога да разбера.
- Какви номера си правеха един на друг играчите?
- Всички си правеха майтапи един с друг. То не бяха сипвания на вода по столовете, шеги по телефона, сипване на сол в кафето, люто на доктора в чинията... И с мен са го правили. Веднъж играчите ми свиха чантата преди заминаването на летището. И понеже и Пенев участваше в играта да скрият моята, в бързината си беше забравил неговата на летището. Добре, че полицията му я върна. Сега някакъв казармен ред се въведе, играчите не смеят да си говорят, това не е дисциплина според мен. Трябва да има разбирателство, приятелство за да има успехи. Ние играехме и белот и много други работи играхме...
- Имаше ли по вашето време златотърсачки и плеймейтки, които да се въртят около момчетата от отбора?
- Такова нещо самите те не си го разрешаваха. Извън лагерите не мога да кажа. Но такова нещо като сега - да разрешиш националния отбор да е в хотела в Правец и там да са плеймейтките не можеше да се случи. Ние си бяхме изолирани в Бояна и за такива неща нямаше почва. Повечето бяха женени, гледаха си семействата. Знаете, че съпругите дойдоха в САЩ, след като се класирахме за полуфинал. Всички бяха много запалени - Мариана на Стоичков, Мария на Боби, на Данчо Лечков жена му, на Любо, на Киряка.    
- Какво ви е мнението за днешния национален отбор?
- Не искам да го коментирам. Само ще кажа, че той е много, много далеч от отбора от 1994 г. Мен ме обвиняват, че държах на Марто, на Бербата, на Стилиян. За мен те са безценни момчета, с душа и сърце. Според мен около тях не можаха да израстнат повече като тях. Бяха малко само тримата, нямаше как да теглят каляската. Останалите не дадоха, това което трябваше.
- Вярвате ли, че ще доживеем да видим победи като тази на "Парк де Пренс" и тези на световното в САЩ?
- Трябва някой да е луд за да вярва. Аз не съм луд.