Бай Мишо, човекът с 52 години стаж на ст. "Васил Левски": Ритах футбол с величия от БКП

Стадион "Васил Левски" е място на велики спортни сблъсъци и оттам са си тръгвали победени футболисти като Йохан Кройф, Мишел Платини, Фабио Капело...
Михаил Иванов, или бай Мишо, както го знаят приятелите му, е свидетел на всичко това. Той започва работа като шлосер-монтьор по поддръжката на "Васил Левски" преди повече от половин век - през 1961 г. И все още се труди на същото място. Видял е много неща на националния стадион, които сега споделя за "България Днес".

Кристиан ИВАНОВ

"През 60-те, когато започнах работа на стадион "Васил Левски", сутрин в 7,30 се събираха някои от най-приближените до Тодор Живков партийци да играят футбол на малки вратички - разказва бай Мишо. - Викаха ме да ритам с тях. Там бяха шефът на комитета по култура Георги Йорданов, министърът на търговията Лъчезар Аврамов, който оглавяваше и тогавашното БФС. Те бяха от хората, които решаваха всичко в държавата. Йорданов си водеше свита от верни хора. Той тичаше по странен начин, защото краката му бяха малко криви. За да му се подмажат, неговите съотборници тичат, тичат, а по някое време спрат топката и чакат той да я ритне. Аз бях доста пъргав. Често успявах да изтичам и да я взема, преди той да отправи шут. Веднъж след мача му казах: "Недейте така, другарю Йорданов, срамота е по този начин да ви спират топката.У Той ме погледна и отговори: Вярно е, не бях обърнал внимание. Ти ми е.а майката, наистина не е честно."

Имах един сблъсък и с Лъчезар Аврамов, ама тогава още не знаех, че е министър. Влезе ми здраво и паднах на земята. Играехме в залата на стадиона и настилката беше дюшеме. Разкървавих си и двете колена. Реших да си го върна. Издебнах го в един момент, когато водеше топката близо до радиаторите в салона. Блъснах го здраво в парното. Той падна на пода, а като се надигна, ме подгони да ме бие. Но нямаше как да ме хване - бягах бързо. Успокоиха го по едно време и ме остави на мира. На другия ден ме видя преди мача и каза: "Днес те искам от моя отбор."
По това време Аврамов е заместник на Тодор Живков в правителството. Георги Йорданов е близък с дъщерята на бившия първи Людмила Живкова и много запален по спорта. Години по-късно, когато Христо Стоичков и още няколко от най-силните футболисти на ЦСКА и "Левски" са наказани да не играят футбол доживот, Йорданов уговаря Живков да отмени санкцията.
"След като поритат мач, партийците се събираха в сауната на стадиона, за да бистрят политиката - спомня си бай Мишо. - От тях зависеше всичко. Видни комунисти редяха състава на националния отбор, а ако нещо се объркаше, изкарваха виновен треньора. Просто такива бяха времената."
И след 10 ноември мнозина политици обичат да се правят на спортисти и често се събличат по екип. Бившият премиер Бойко Борисов дори и сега се води професионален футболист, а президентът Първанов много обича да играе баскетбол. Политици от всички цветове обичат да се показват на стадиона, където още работи бай Мишо Иванов. "Доста началници минаха оттук, но с никого не съм имал проблеми - признава Мишо. - Вършиш ли си работата всичко е наред."

Гунди играел с
работниците

"Георги Аспарухов-Гунди съм го запомнил с това, че много обичаше играта - казва бай Мишо. - Не му стигаха тренировките с отбора, а идваше да играе мач и с нас в залата. Често казваше: "

Нямаш представа какво удоволствие ми доставя футболът."
Само веднъж съм го виждал ядосан и това се случи на мач срещу ЦСКА. Тогава получи единствения си червен картон в живота. Защитник на "армейците" много го риташе. Гунди не издържа и го удари. Наказаха го и скоро след това се случи голямото нещастие. Аспарухов загина в катастрофа."

Котков обичал мастика

"Котков беше много елегантен и като човек, и като футболист - казва бай Мишо. - Спомням си го как идваше в ресторанта на стадиона и молеше сервитьора да му донесе една малка мастика. След това поръчваше да пуснат музиката на италианския виртуоз Робертино Лорети. От това поколение най-гол

емият техничар на терена беше Якимов. Съперничеше му само Георги Соколов, но на него алкохолът не му прости. Когато Гунди започна в "Левски", Соколов казваше, че не може да има две звезди в един отбор. И тръгна по нанадолнището."
 

Кашкавал за Зума

"Почитателите на футбола преди години много обичаха играчите и се чудеха как да им го покажат - спомня си бай Мишо. -

По едно време на Христо Бонев запалянковци му носеха на стадиона огромни пити с кашкавал. Той им казваше, че не му трябват, но феновете настояваха да ги вземе. Натурална размяна имаше и за билети. Хора от провинцията разменяха агнета и дамаджани с вино срещу един пропуск за стадиона."

Рекордът е 70 000 зрители

Стадион "Васил Левски" има 60 000 седящи места през 50-те години на миналия век. По това време се допускат и правостоящи зрители. На няколко пъти на арената се събират по 70 000 запалянковци.

Това се случва на двубоя България - Италия през 60-те години, спечелен от нашите с 3:2.
Около 70 000 души гледат и успеха на "Левски" над "Барселона" с 5:4 през 70-те години.