Боксовата легенда Ивайло Маринов: Осрахме се

- Г-н Маринов, за пръв път от много години България не успя да класира боксьор в осмицата на световното първенство. Каква е причината?
- Докато не се смени треньорът, няма да има промяна. Не става само да се вика дай-дай на момчетата. Боксьорите трябва да бъдат спокойни. Сбъркаха, когато смениха Петър Лесов, който имаше успехи. След това не трябваше да махат и Мишо Таков. Президентът на федерацията Красимир Инински прави всичко възможно, за да може състезателите да се чувстват добре. Организира лагери у нас и в чужбина, праща националите по турнири. Сега е моментът малко повечко да дръпне конците. Много ми е мъчно, че не успях да вляза в осмицата. Осрахме се. Нямам обяснение какво се случи. Уморени ли са, нещо друго ли е, не мога да си обясня.
- Вие приемате много навътре провала, но реално вече нямаме тези легендарни имена като вас, които винаги се връщаха с медали от големи първенства.
- Къде бяхме, а сега къде сме? Това е реалната ситуация. Не останаха подобни боксьори. Виждате къде отидоха момчета като Кубрат Пулев. Ние, клубовете, също носим голяма вина. Вече не произвеждаме толкова качествени боксьори и не ги пращаме достатъчно добре подготвени в националния отбор. За съжаление нямаме пари. Не можем да задържим талантите. Откакто дойде демокрацията, всеки прави каквото си иска. Аз се опитвам да поддържам някакво ниво в клуба. Ето сега пратих две момчета в Пловдив. Единият стигна финал. Лошото е, че когато пораснат, няма откъде да им дам заплата. Дори и за треньорите едва намираме пари. Ето при мен като наставник работи бронзовият медалист от световното първенство за юноши Неделчо Дичев. Той ходи на друга работа сутрин и вечер, но въпреки това се грижи за подготовката на 30 деца. Опитвам се да помагам финансово. Каквото изкарам от заведението, го вкарвам в клуба.
- Какъв е изходът от подобно положение?
- Мога да им кажа на шефовете на българския бокс, но не ме приеха в Управителния съвет на федерацията. Вместо имена като мен има някакви непознати хора, които са уж бизнесмени. Лично аз нямам нищо против никого, но се допускат грешки. Мен много ме боли, защото обичам българския бокс. Дори сега ме е срам да изляза на улицата, защото хората ме питат: "Айде бе, какво стана с твоите хора, защото така се провалихте".
- Докато не се смени треньорът, няма да има промяна. Не става само да се вика дай-дай на момчетата. Боксьорите трябва да бъдат спокойни. Сбъркаха, когато смениха Петър Лесов, който имаше успехи. След това не трябваше да махат и Мишо Таков. Президентът на федерацията Красимир Инински прави всичко възможно, за да може състезателите да се чувстват добре. Организира лагери у нас и в чужбина, праща националите по турнири. Сега е моментът малко повечко да дръпне конците. Много ми е мъчно, че не успях да вляза в осмицата. Осрахме се. Нямам обяснение какво се случи. Уморени ли са, нещо друго ли е, не мога да си обясня.
- Вие приемате много навътре провала, но реално вече нямаме тези легендарни имена като вас, които винаги се връщаха с медали от големи първенства.
- Къде бяхме, а сега къде сме? Това е реалната ситуация. Не останаха подобни боксьори. Виждате къде отидоха момчета като Кубрат Пулев. Ние, клубовете, също носим голяма вина. Вече не произвеждаме толкова качествени боксьори и не ги пращаме достатъчно добре подготвени в националния отбор. За съжаление нямаме пари. Не можем да задържим талантите. Откакто дойде демокрацията, всеки прави каквото си иска. Аз се опитвам да поддържам някакво ниво в клуба. Ето сега пратих две момчета в Пловдив. Единият стигна финал. Лошото е, че когато пораснат, няма откъде да им дам заплата. Дори и за треньорите едва намираме пари. Ето при мен като наставник работи бронзовият медалист от световното първенство за юноши Неделчо Дичев. Той ходи на друга работа сутрин и вечер, но въпреки това се грижи за подготовката на 30 деца. Опитвам се да помагам финансово. Каквото изкарам от заведението, го вкарвам в клуба.
- Какъв е изходът от подобно положение?
- Мога да им кажа на шефовете на българския бокс, но не ме приеха в Управителния съвет на федерацията. Вместо имена като мен има някакви непознати хора, които са уж бизнесмени. Лично аз нямам нищо против никого, но се допускат грешки. Мен много ме боли, защото обичам българския бокс. Дори сега ме е срам да изляза на улицата, защото хората ме питат: "Айде бе, какво стана с твоите хора, защото така се провалихте".
Реклама
Реклама