Олимпийският шампион Андон Николов: Режех си сухожилията с ножичка
Огнян Георгиев
Олимпийският шампион във вдигането на тежести Андон Николов плаща скъпо за своята титла от игрите в Мюнхен през 1972 г. Три години по-късно неприятен инцидент го праща на операционната маса.
"Скъсах сухожилие на футболен мач - спомня си Николов. - Коленете винаги са ме болели. Бяха ми слабо място. Висок съм, а краката ми са дълги. Не съм типичният щангист като физика. Докторите ми биеха много инжекции, които нараняваха сухожилията през годините. Направиха ми шест операции. Всичките бяха неуспешни. Две години бях с отворени рани. Течеше гной. Сухожилията излизаха. Имаше абсцеси. Беше страшно. Самият аз си режех с ножичка излезлите сухожилия. Бях много затормозен психически, но въпреки това ходех по малко да тренирам."
Последната операция, която Андонов претърпява, беше през 1976-а.
"Направих опит да се върна на олимпиадата в Москва през 1980 г. - спомня си талантът. - Тренирах здраво. За съжаление единият ми крак беше два пъти по-тънък от другия. Вдигах големи тежести - по 220 кг, но не можех да ги тласкам. Не успявах да направя подем с един крак. Другият ми служеше само за подпиране. Отказах се преди олимпиадата. Бях разбит от травми. Имах тендовагинит на ръцете. Скъсах и мускул на крака. Биех инжекции, но ми помагаха само за един опит. За щастие сега не куцам, а коляното не ме боли. Като спомен ми остана капачката на левия крак, която е доста по-нагоре от нормалното. Не ме боли, защото всичко около нея е отрязано от операциите. Не чувствам нищо, но не съжалявам."
Андон Николов печели по сензационен начин олимпийската титла. Той не е слаган като фаворит за медал.
"Никой не очакваше, че ще взема титлата в Мюнхен - спомня си шампионът. - С Атанас Шопов, който остана втори в моята категория, бяхме заедно в битка за златото. Големият фаворит Давид Ригер беше с класа над останалите, но хвана нула и отпадна. Имаше двама силни шведи - Бетенбург и Йохансон, които също се бореха за медалите. Не можех да асимилирам какво означава да бъдеш олимпийски шампион. За мен беше едно състезание, на което съм победил. Сега си давам сметка какво означава. Това е огромен успех, постигнат с много труд и лишения. Всеки иска да стане, но малко успяват. Реално не отидох да се боря за медал. Щях да съм доволен и на място в шестицата. По мое време никой не се надяваше, че ще направи нещо в щангите. Ние бяхме много далеч от истината. Успехите ни бяха пети-шести на световно първенство. Иван Абаджиев има второ място на олимпиадата през 1956-а. Когато той стана треньор, промени много неща и стана причина за успехите не само на щангите, но и на другите спортове. От 1968-а стана треньор на националния отбор."
Защитава Абаджията
Андон Николов е един от малкото останали защитници на легендарния треньор Иван Абаджиев. Специалистът беше низвергнат от свои дългогодишни състезатели.
"Как така плюят по Абаджиев - чуди се златният медалист от Мюнхен '72. - Той ги направи олимпийски шампиони. Даде хляба на тези, които сега го ненавиждат. Тези хора не зачитат нищо. Навремето бях най-големият опонент на Абаджиев, но винаги съм уважавал и ценял това, което е направил. Най-много съм се карал с него. Тези, които му бяха близки, стояха около него и му сваляха звезди, после тръгнаха срещу него. Причината за това отношение е завист. Преди време имаше борба за неговото място. Искаха да го махнат от треньорския пост. Той беше фигура. Опитаха се да го елиминират, за да може да си вършеят, както си искат."
Стартира късно
Николов започва много късно с щангите. Той влиза в залата чак на 16 години.
"Играех всички спортове като дете - спомня си олимпийският шампион. - Стана малко случайно. Първо исках да тренирам атлетика, но оттам ми казаха, че съм стар. През март 1968-а участвах на първото си републиканско първенство. След това ме приеха в училището за спортни таланти "Олимпийски надежди". Точно тогава Иван Абаджиев сформира първия випуск. Той ме хареса и ме прие. Моите родители бяха обикновени работници. Бедно семейство. Майка ми гледаше животни, а баща ми беше първо в ТКЗС, а после в печатница. Още от малък съм самостоятелен. Почнах работа в хладилния завод. Когато завърших училище, ме взеха нощна смяна, а през деня ходех на тренировки."
Тежко му е като шеф
Андон Николов беше председател на федерацията по вдигане на тежести между 2004-а и 2007-а. Бившият национал признава, че това е най-лошият момент от неговия живот.
"Никога не бих се хванал отново - спомня си Николов. - Исках да направя добро, но вместо това си навлякох толкова много врагове. Всички бяха срещу мен."
Бившият шеф на щангите забранява на всички състезатели и треньори да ползват допинг. Няколко месеца, след като беше свален от поста, гръмна жестокият скандал в положителните проби на целия национален отбор.
"Сега продължават да хващат някои наши щангисти - признава Николов. - Допингът е голям бизнес. При това на световната федерация. Знае се, че там се купуват нещата. Който има финансови възможности, се урежда да не му вземат допинг или да го прикриват. Медалите се разпределят."
Олимпийският шампион във вдигането на тежести Андон Николов плаща скъпо за своята титла от игрите в Мюнхен през 1972 г. Три години по-късно неприятен инцидент го праща на операционната маса.
"Скъсах сухожилие на футболен мач - спомня си Николов. - Коленете винаги са ме болели. Бяха ми слабо място. Висок съм, а краката ми са дълги. Не съм типичният щангист като физика. Докторите ми биеха много инжекции, които нараняваха сухожилията през годините. Направиха ми шест операции. Всичките бяха неуспешни. Две години бях с отворени рани. Течеше гной. Сухожилията излизаха. Имаше абсцеси. Беше страшно. Самият аз си режех с ножичка излезлите сухожилия. Бях много затормозен психически, но въпреки това ходех по малко да тренирам."
Последната операция, която Андонов претърпява, беше през 1976-а.
"Направих опит да се върна на олимпиадата в Москва през 1980 г. - спомня си талантът. - Тренирах здраво. За съжаление единият ми крак беше два пъти по-тънък от другия. Вдигах големи тежести - по 220 кг, но не можех да ги тласкам. Не успявах да направя подем с един крак. Другият ми служеше само за подпиране. Отказах се преди олимпиадата. Бях разбит от травми. Имах тендовагинит на ръцете. Скъсах и мускул на крака. Биех инжекции, но ми помагаха само за един опит. За щастие сега не куцам, а коляното не ме боли. Като спомен ми остана капачката на левия крак, която е доста по-нагоре от нормалното. Не ме боли, защото всичко около нея е отрязано от операциите. Не чувствам нищо, но не съжалявам."
Андон Николов печели по сензационен начин олимпийската титла. Той не е слаган като фаворит за медал.
"Никой не очакваше, че ще взема титлата в Мюнхен - спомня си шампионът. - С Атанас Шопов, който остана втори в моята категория, бяхме заедно в битка за златото. Големият фаворит Давид Ригер беше с класа над останалите, но хвана нула и отпадна. Имаше двама силни шведи - Бетенбург и Йохансон, които също се бореха за медалите. Не можех да асимилирам какво означава да бъдеш олимпийски шампион. За мен беше едно състезание, на което съм победил. Сега си давам сметка какво означава. Това е огромен успех, постигнат с много труд и лишения. Всеки иска да стане, но малко успяват. Реално не отидох да се боря за медал. Щях да съм доволен и на място в шестицата. По мое време никой не се надяваше, че ще направи нещо в щангите. Ние бяхме много далеч от истината. Успехите ни бяха пети-шести на световно първенство. Иван Абаджиев има второ място на олимпиадата през 1956-а. Когато той стана треньор, промени много неща и стана причина за успехите не само на щангите, но и на другите спортове. От 1968-а стана треньор на националния отбор."
Защитава Абаджията
Андон Николов е един от малкото останали защитници на легендарния треньор Иван Абаджиев. Специалистът беше низвергнат от свои дългогодишни състезатели.
"Как така плюят по Абаджиев - чуди се златният медалист от Мюнхен '72. - Той ги направи олимпийски шампиони. Даде хляба на тези, които сега го ненавиждат. Тези хора не зачитат нищо. Навремето бях най-големият опонент на Абаджиев, но винаги съм уважавал и ценял това, което е направил. Най-много съм се карал с него. Тези, които му бяха близки, стояха около него и му сваляха звезди, после тръгнаха срещу него. Причината за това отношение е завист. Преди време имаше борба за неговото място. Искаха да го махнат от треньорския пост. Той беше фигура. Опитаха се да го елиминират, за да може да си вършеят, както си искат."
Стартира късно
Николов започва много късно с щангите. Той влиза в залата чак на 16 години.
"Играех всички спортове като дете - спомня си олимпийският шампион. - Стана малко случайно. Първо исках да тренирам атлетика, но оттам ми казаха, че съм стар. През март 1968-а участвах на първото си републиканско първенство. След това ме приеха в училището за спортни таланти "Олимпийски надежди". Точно тогава Иван Абаджиев сформира първия випуск. Той ме хареса и ме прие. Моите родители бяха обикновени работници. Бедно семейство. Майка ми гледаше животни, а баща ми беше първо в ТКЗС, а после в печатница. Още от малък съм самостоятелен. Почнах работа в хладилния завод. Когато завърших училище, ме взеха нощна смяна, а през деня ходех на тренировки."
Тежко му е като шеф
Андон Николов беше председател на федерацията по вдигане на тежести между 2004-а и 2007-а. Бившият национал признава, че това е най-лошият момент от неговия живот.
"Никога не бих се хванал отново - спомня си Николов. - Исках да направя добро, но вместо това си навлякох толкова много врагове. Всички бяха срещу мен."
Бившият шеф на щангите забранява на всички състезатели и треньори да ползват допинг. Няколко месеца, след като беше свален от поста, гръмна жестокият скандал в положителните проби на целия национален отбор.
"Сега продължават да хващат някои наши щангисти - признава Николов. - Допингът е голям бизнес. При това на световната федерация. Знае се, че там се купуват нещата. Който има финансови възможности, се урежда да не му вземат допинг или да го прикриват. Медалите се разпределят."
Реклама
Реклама
