Наказаната за допинг спринтьорка Инна Ефтимова: Жертваха ме!

Стадионът "Птичето гнездо" в Пекин е препълнен. Най-добрите спринтьорки на планетата са заели местата си. Сред тях е българката Инна Ефтимова. Тя вдига глава, пистолетът гръмва и 11,67 секунди по-късно пресича четвърта финала. Резултатът е достатъчен, за да може да се класира на четвъртфинал на олимпийските игри.
Пет години по-късно талантливата спринтьорка загрява на пистата на стадион "Васил Левски". Тя няма право да се състезава, защото получи 2-годишно наказание за употреба на допинг през май 2012 г. Пробата е взета още на световното първенство в Дегу '11, но началният срок на санкцията изненадващо е удължен.
"Не стигнах до точен отговор как е попаднал хормонът на растежа в тялото ми - спомня си Ефтимова. - Колкото повече мислех, излизаха все повече причини. Като се започне от часовата разлика и аклиматизацията. Те влияят на организма. Пробата ми е била на границата. Всичко може да е."
Ефтимова е принудена да признае вината си, защото е заплашена от още по голямо 4-годишно наказание.
"Стана ми много неприятно, че никой не застана зад мен - смята спринтьорката. - На момента разбрах, че борбата ми е безсмислена. Приех нещата. Можех да заведа дело, но ми беше ясно, че никой не е спечелил срещу международната федерация. Щеше да струва страшно много пари, с които не разполагах. Агонията щеше да се удължи. Исках всичко да приключи възможно най-бързо. Най-много ме заболя, защото можеха да направят наказанието да започне от датата на пробата. Ако беше така, този август всичко трябваше да е приключило. Щях вече да участвам по турнири. Имаше хора, които можеха да помогнат, но не пожелаха. Обвиниха ме несправедливо. Един вид ме пожертваха. Искаха да покажат, че има хора, които се хващат с допинг."
Веднага след санкцията Инна остава без възможност да си вади хляба. Тя започва работа като фитнес инструктор, за да оцелее.
"В България атлетиката не е спорт, от който може да се издържаш - смята Ефтимова. - Трудно е да намериш пари за подготовка, за да си на някакво хубаво ниво. Ако възможностите ми бяха само да съм първа на държавните първенства в България, изобщо нямаше да се занимавам. Много трудно се справих финансово. В момента положението е същото. Ако не беше моето семейство, нямаше да имам възможност да тренирам. Разходите са големи - ежедневно масажи и възстановяване. Някои хора обещаха, че ще помогнат, но останаха само обещанията. Знам, че мога да разчитам само на себе си и на моето семейство. Разбрах кои са ми истинските приятели. Никога не са били много, но знам, че са истински и не ме изоставиха в трудния момент. Вярваха в моята невинност."
Ефтимова смята, че изграждането на допинг лаборатория в България е една голяма бутафория.
"Получават се големи разминавания при реалността и това, което се пише по вестниците за нея - смята 25-годишната българка. - Много говореха как ще може да си изследваме медикаментите. Казваха, че няма да плащаме. Това изобщо не е така. Първо - лабораторията не работи. Второ - ще трябва всеки да си плаща за изследването на медикаментите. Спортът става само за хора с възможности. Жалко е, защото повечето талантливи деца са от бедни семейства, които искат да се докажат в живота и се борят."