Отхапаните уши в спорта: От Майк Тайсън до Митко Илиев

Спорт или канибализъм? 

10 случая, в които схватките прераснаха в захапвания

Преди броени дни българската бойна сцена бе разтърсена от инцидент, какъвто рядко се вижда дори в най-ожесточените битки. По време на галавечерта на MAX FIGHT ММА боецът Георги Валентинов отхапа и изплю част от ухото на своя съперник Митко Илиев, шокирайки зрителите и организаторите. Случаят веднага предизвика вълна от реакции, а президентът на организацията публично заяви, че Валентинов повече няма място в ринга, където "за хора без чест няма място".

Това далеч не е първият път, когато спортният свят е свидетел на такова варварско поведение. Отхапването на ухо не е само физическо увреждане - то е символ на преминаване на всякакви граници на феърплея. Историята познава няколко такива случаи, част от които се превръщат в легенди, а други - в посрамени страници от кариерите на иначе изявени атлети.

Тайсън срещу Холифийлд

Най-емблематичният пример за подобен инцидент е прословутият мач между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд през 1997 г. По време на реванша между двамата в Лас Вегас Тайсън отхапа част от дясното ухо на Холифийлд пред очите на милиони зрители по света. Захапката бе толкова дълбока, че парче от ухото буквално бе изплюто на ринга. Реферът първоначално отсъди наказание, но след втора захапка дисквалифицира Тайсън. Последва глоба от 3 милиона долара, временно отнемане на лиценза и една от най-скандалните глави в историята на бокса.

MMA, UFC и уши под прицел

С напредването на смесените бойни изкуства и нарастващата популярност на най-голямата ММА организация в света UFC захапванията не изчезнаха. През март 2024 г. бразилецът Игор Северино бе дисквалифициран от мача си срещу Андре Лима в UFC, след като захапа ръката му. Президентът на UFC Дейна Уайт не се поколеба да прекрати договора му на секундата, заявявайки, че за такова поведение няма място в спорта.

Година по-рано, на гала в Казахстан, боецът Тиаго Оливейра бе дисквалифициран, след като се опита да се измъкне от задушаване, захапвайки ухото на съперника си Еркин Дарменов. Всичко бе уловено от камерите и наказанието бе неизбежно.

От ринга до ръгбито - спортът не е защитен

Подобни инциденти не се ограничават само до бойните спортове. През 1994 г., по време на тест мач между Южна Африка и Нова Зеландия, ръгбистът Йохан ле Ру захапа ухото на Шон Фицпатрик. Това му донесе 18-месечна забрана и край на международната кариера. Години по-късно английският национал Дилън Хартли също бе наказан с няколко седмици отстраняване, след като захапа противник в схватка.

Футболният хищник - Луис Суарес

Може би най-прочутият "рецидивист" в ухапванията е уругвайският нападател Луис Суарес. През 2010 г., още като играч на "Аякс", той захапа играч на ПСВ. През 2013 г., вече в Ливърпул, впи зъби в ръката на Бранислав Иванович. Но кулминацията настъпи на Световното първенство през 2014 г., когато Суарес ухапа Джорджо Киелини по рамото. Последиците бяха тежки - четиримесечно отстраняване от футбола и огромна глоба.

Боксови захапвания и други срамни моменти

През 1999 г. в Лондон боксьорът Ейдриън Додсън бе наказан с 18 месеца отстраняване и глоба, след като захапа опонента си Ален Бонами по време на мач. В по-ново време британецът Каш Али направи същото - по време на среща срещу Дейвид Прайс през 2019 г. - и бе дисквалифициран, глобен и временно отстранен от професионалния ринг.

Дори аматьорският бокс не е застрахован - на Олимпиадата в Токио през 2021 г. мароканецът Юнес Баала се опита да захапе новозеландския си съперник Дейвид Ниика, но за щастие, без тежки последствия.

Какво казват тези случаи за спорта днес

Захапването в спорта - било то ухо, ръка или рамото - е форма на агресия, която не може да бъде оправдана с адреналина на момента. То говори за загуба на контрол, липса на уважение към съперника и често - отчаяние. Повечето спортни организации реагират безкомпромисно независимо от името или статута на нарушителя.

Инцидентът с Георги Валентинов и Митко Илиев може да е първият подобен случай в българските бойни среди, но той не трябва да бъде последван от други, категорични са експерти. Отговорността е на треньорите, съдиите, федерациите - и на самите състезатели - да пазят спорта от деградация.

Нека ухото на Холифийлд остане символ на границата, която не бива да се преминава в никой спорт.