Златното момиче Мадлен Радуканова: Мечтите ми се сбъднаха

Отдадена съм на дъщеря си, учим я на песни на ЦСКА

Коя е тя?

Мадлен Радуканова е част от ансамбъла по художествена гимнастика, който спечели златния олимпийски медал на Игрите в Токио 2021. Това бе първото олимпийско злато за България в този спорт и исторически успех за страната. След края на активната си кариера Мадлен се посвещава на семейството си и майчинството, но остава свързана със спорта, като понякога се включва в треньорска дейност. Баща й, Милен Радуканов, е бивш футболист и треньор. На церемонията "Спортист на годината 2024" Мадлен Радуканова и олимпийският ансамбъл получиха официално наградата за "Отбор №1 на България" за 2021 г., която не успяха да приемат тогава поради пандемията.

- Мадлен, как се чувстваш, след като ти и ансамбълът най-накрая получихте статуетката за "Отбор №1 на България" за 2021 г.?

- Много благодаря за това признание! След три години най-накрая се случи тази церемония и това е много вълнуващо за нас. Отново се връщаме към 2021 г., когато спечелихме златния олимпийски медал заедно с останалите момичета. Това е зареждащо чувство, което можем да предадем и на следващите поколения гимнастички.

- Виждала ли си новите златни момичета? На последната олимпиада не успяха да се качат на почетната стълбичка.

- Да, наскоро бях в залата и видях новия ансамбъл. Весела Димитрова е създала изключително силни композиции, така че очакваме много от тях. Също така имаме големи надежди за Стилияна Николова, Ева Презелиева и останалите млади момичета, които тази година попълниха отбора. Основните фаворитки за мен са именно Стилияна и Ева. Пожелавам им успех и им стискам палци да сбъднат своята мечта!

- А ти сбъдна ли своята мечта?

- Да! Нашата спортна мечта се сбъдна през 2021 г. със златния олимпийски медал. Това е върхът в спорта за нас.

- А какви са целите ти оттук нататък?

- След спорта започва семейният живот. Всяка от нас пое по свой път - някои от момичетата пътуват и работят като треньори в различни държави. Аз също се занимавам с това, но доста по-рядко, защото малката ми дъщеря е само на година и два месеца. В момента съм се отдала на семейството си, което е моята втора сбъдната мечта. Надявам се то да се разшири в бъдеще.

- Няма как да не те попитаме за твоя баща Милен Радуканов. До каква степен той помогна за твоето спортно развитие?

- Баща ми винаги е бил моя опора и ми е давал ценни съвети. Никога не ме е притискал да правя нещо от негова амбиция, винаги ми е давал свободата да взимам решенията си сама. Въпреки това той винаги е бил до мен и заедно стигнахме до олимпийския медал. Имало е моменти, в които съм взимала трудни решения, като дали да продължа като индивидуална състезателка, или да стана част от ансамбъла. Родителите ми винаги изказваха мнение, но финалната дума беше моя.

- Гледаш ли футбол?

- Преди гледах много, особено когато баща ми беше треньор. Следях всеки отбор, в който беше, но в момента съм от ЦСКА - няма как да бъде иначе, защото и моят мъж - Божидар, подкрепя този отбор. Баща ми също е фен, така че няма как да предам тази традиция. Дори учим малката на песни на ЦСКА!

- Смяташ ли, че се обръща достатъчно внимание на спорта в България?

- Определено имаме нужда от повече спортни бази. Нашите спортисти показват потенциала, който има българският спорт, и затова призовавам всички федерации и Министерството на спорта да обръщат повече внимание на състезателите. Те са хората, които тренират всеки ден и представят страната ни на международни състезания. Важно е да бъдат изслушвани и да им се предоставят най-добрите условия за тренировки, за да може и резултатите да са още по-добри.

- След като стигна върха, чувстваш ли се като голяма звезда? Разпознават ли те хората?

- Това се случва най-вече когато сме заедно с другите момичета от ансамбъла - тогава хората ни разпознават повече, особено малки момиченца, които тренират художествена гимнастика. Искат да се снимат с нас и да им дадем автографи. Когато съм сама, не ми се случва често, може би защото в България спортът не е толкова популярен сред широката публика. Надявам се това да се промени, защото гимнастиката носи невероятни емоции.

- Какво би искала да кажеш на хората, които подкрепят българските спортисти?

- Искам да им благодаря! Когато спортистите застават зад българския флаг, те правят това с гордост и защото искат да дадат нещо за своята страна. Затова трябва да ги подкрепяме и да се гордеем с техните успехи.