MMA боецът Христомир Каросеров: Тренирах сам вкъщи с клипове

*Конър Макгрегър ме запали!

*Целта е да запазя нула загуби

*Емоцията в Сливен беше уникална

Кой е той

Христомир Каросеров е прекрасен пример за целеустремен ММА боец. Той започва да тренира самостоятелно след бой в училище. 21-годишният талант от Сливен вече има 3 победи в професионални срещи от 3 двубоя. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" той разкрива цялата си история.

- Христомир, имате три победи от три мача. Какво е усещането да започнете по подобен начин кариерата си?

- Усещането е страхотно. Целта е да се запази тази нула на загубите. И да трупам само победи.

- Направихте три мача през последните три години. Малко или много е това?

- Смятам, че е добре. Не съм голям, но не съм и малък, за да се натискам да имам много мачове. Считам, че здравето ми е по-важно на тези години, отколкото това да трупам двубои, които не мога да бъда сигурен дали ще ми се изплатят. Дали в кариерата, дали под формата на награда. Целя за тази година в един-два мача. В зависимост от обстоятелствата. Надявам се малко по-малко да вдигам интензитета и срещите. Но повече от три, в никакъв случай.

- Първите ви две победи бяха срещу чужденци. През 2022-ра дебютирахте с успех срещу молдовец в Сливен. Какво беше усещането да победите в своя град на 19 години?

- Много беше хубаво. Емоцията беше уникална. От самото състезание нямам много спомени. Горях в адреналина и огромното желание да се докажа пред близките и приятелите. Силно беше изживяването. Постарах се да се раздам колкото мога, макар че подготовката ми не беше най-доброто, което мога да покажа. Въпреки това заслужих победата.

- Какво помните от мача?

- Помня си излизането. Всичко до самия старт. Кой какво ми е казал в ъгъла - нищо! Просто петно. Самия мач си го спомням на кадри. Ако го пусна, си припомням кое как се е случило. В минутата почивка ми се говорят едни неща, аз си мисля други. В главата ми е хаос. Влиза информация и всичко се блъска на едно. Запомням, което ми е най-важно.

- Бяхте много емоционален след мача?

- Такова изживяване не знам дали ще изпитам в скоро време. Сигурно трябва да се боря за някаква уникална титла или за нещо грандиозно и да го спечеля, за да има подобно изживяване. Това е първият ми мач, първата ми победа в това, което най-много харесвам. Беше уникално. Едно чувство вътре в мен просто гръмна. След това нямах търпение да се прибера и да си почина. Бях смачкан целият. Имах чувството, че са ме газили влакове през цялото време.

- В Свети Влас тази година имахте по-различно изпитание. За първи път се изправихте срещу българин. Колко по-различно беше?

- Много повече тежеше. По-трудно беше за мен. Не физически, а по-скоро психически. Първо, защото играя с човек, когото познавам. Знам, че е опитен и има качествата. Виждал съм го. На всичкото отгоре имам най-голямото предизвикателство до момента. Да пазя тази нула, която съм извоювал. Беше сравнително трудно. По време на срещата дадох всичко от себе си, въпреки че подготовката ми не беше на някакво много високо ниво. Отделих месец, в който да развия някакви дребни неща в зависимост изискванията на мача. Дадохме това, което искаше публиката. Раздадохме се. Досега това е най-тегавата ми среща. Имам голямо уважение към човека.

- Как се запалихте по бойните спортове?

- Започнах да се занимавам с бойни спортове в осми клас. Когато влязох в училището, което завърших, имаше много непознати момчета. Всеки гледа да се наложи, да се изпъчи. Имах много конфронтации с някои момчета. Беше ми случвало да се сдърпваме. Аз бях доволен за себе си, защото съм най-якият и голям, но едно момче се беше допитало до по-големите как да удря. Бяха го научили. Изпука ми една глава и не знаех какво става. Хванах го на гилотината, но ни разтърваха. Той ми наду окото, значи печели. Не ми харесваше да го чувам. Започнах да си тренирам вкъщи. Нямаше кой да ми даде насоки. В същото време разбрах, че в квартала има зала по бокс и муай тай. Реших да пробвам. Ходих една седмица да видя дали ми харесва. Запалих се.

- Искахте ли да бъдете като Конър Макгрегър? Той тогава беше много популярен и успешен.

- Точно той ме запали по ММА. Бях много възпламенен от неговата игра, от красотата на стойката му, на ударите му. Как си предразполага опонента в ситуация, в която просто да го накаже. Създава ситуация или намира дупките, в които да си наложи играта. Много ми харесваше това нещо и той много ме запали.

- Още с първите ви стъпки ли мечтаехте да станете професионален боец?

- Първоначално беше, за да мога да се справя с конфликтните хора. А и да си развия някакви спортни качества. След няма и месец вече бях решил, че това ми харесва и искам да правя. Ще стана шампион!

- Помните ли момента, в който си казахте, че това може да е вашето нещо?

- Още след първите 4-5 месеца тренировки. Искахме с приятели да отидем на състезания. На треньора не му се занимаваше, а и нямаше условията на големите зали. При нас изявяваш желание и ако искаш, отиваш. Даже е имало случаи сме ходели сами на състезания с някои момчета. Минаха няколко години, в които усъвършенствах качествата си. Сменях залите. Беше объркващо.

- Тази година решихте да отидете в Бургас. Тренирате в една от водещите граплинг зали в България.

- Преместих се в средата на април. Това беше най-добрият избор. Имаше доста хора, които бяха много по-добри от мен, а не тренираха толкова, колкото аз. Чудех се какво се случва. За едно лято изградих супер много. Треньорът Пламен Петров е уникален. За мен е един от най-добрите в България. Много ми помага и ме окуражава да успея да си постигна целите.

- Вие сте на 21 години и освен че тренирате, студент сте в НСА и работите. Как комбинирате трите неща?

- Засега не съм събрал всичко, което се изисква от мен в едно. В момента само тренирам и уча. Сега отново ще започна работа. В същото време трябва и да тренирам. Ако изскочи състезание, да се подготвя за него. Две тренировки на ден не ми мърдат. Ученето е индивидуално и го чувствам по-олекотено. Това не променя факта, че имам да чета от учебник 400 страници за един изпит. Трудно е. Доскоро си мислех как ще ги нося всички неща под една мишница. Дали ще успея да се справя. Започвам да си правя планове занапред кое как да върша, за да ми е по-лесен животът.

- Какви са близките ви планове?

- Предложения за ММА мачове имам. Кога ще са, все още не знам. Зависи от това как ще ми протекат възстановяванията от контузиите. Кога ще намеря време да се подготвя, защото все пак и университетът заема време в първите три-четири месеца от годината. Трудно ми е да се подготвя сам в София. Гласи се състезание в Милано през март. Да участвам там. С удоволствие бих го направил. Чужденците са доста по-развити. Не знам какъв човек ще изскочи за съперник. На мен ми е важно да се тествам.

- В България ли мислите да продължите да се подготвяте, или ще отидете в чужбина?

- Не знам как да процедирам в тази насока. Говорил съм с Пламен за тези неща. Идеята е да се усъвършенствам още малко тук. След това да отида някъде, където той прецени, че ще е най-добре. Да си тествам уменията. Да преценим дали ставам. Дали има смисъл да се развивам. По принцип не ми се ходи в чужбина. На мен много си ми харесва в България. Всичко, което искам, е на едно място. За чужбина най-близките ми остават тук, а аз отивам. Другото е, че там нищо няма да ми е така наблизо, както тук. Всичко е много надалеч и това на мен никак не ми харесва.

- Каква е рецептата да си голям шампион в бойните спортове?

- За успеха се иска много мисъл. Да тренираш правилно, да знаеш кога колко да се раздаваш. Да се запазиш като спортист. Идеята на всички ни е да сме дълголетни. Да можем дълго да пишем история като спортисти. Да можем да се разпишем и покажем колко сме велики. Трябва да мислим колко кога трябва да даваме от себе си.