Боксовата легенда Серафим Тодоров: Искаха да ме отмъкнат като Наим Сюлейманоглу

Боксьорът Серафим Тодоров рядко говори за един от най-тежките моменти в своя живот - бягството в Турция. В интервюто за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Сарафа ще разкрие защо го е направил.

- Олимпийските игри в Атланта като че ли бяха вашата лебедова песен? Там побеждавате Флойд Мейуедър.

- Въобще не съм го броил да ми е голям конкурент този боксьор тогава. На 1/4-финал играеше с един кубинец и го гледах как се движи, как посяга, на какво ниво е. Нищо особено, при него нямаше нищо кой знае какво - да му видя техниката, нещо красиво. Затова направо го подцених. Казах си, че той не може да ми бъде конкуренция. Аз какви ги пребивах! Класи над него. Но това е Америка - Меката на бокса е там. Взеха го, много мангизи изкара. Да, в професионалния бокс се е доказал. Но мен не можа да ме затрудни. После искаха да подписвам договор в Америка, но аз отказах. Като се прибрах в България, тогавашната управа на федерацията започнаха едни номера да ми въртят.

- Сега яд ли ви е, че не подписахте договор, когато Боб Аръм ви предложи в Америка?

- Естествено, сега вече ме е яд. Какво ми се даваше тогава. Те и от управата виждаха как ме викаха промоутърите, как идват при мен да ми се молят да подписвам. Преводачът разбра какво се гласи за мен. И съм отказал тези оферти. Като се върнах в България, обещаха едно-друго. Казах: "Вие кога ще спрете да лъжете? Само мен използвате. Я ми дайте каквото ми се полага бе, ало! Аз съм Серафим Тодоров! Аз съм най-добрият боксьор на планетата! Светът ме е признал. Вие какво ми давате, бе?". Скачах вече, полудявах. Само успехи в живота, 20 човека наоколо ламтяха и лапаха от мен. Оставяха ми трохите. Накрая пак отказах милиони в Америка. Само на мен ми се предлагаше да подписвам договори. На никой не се е давал такъв шанс. Всичките ми преводачи мислеха, че нещо не съм наред с акъла. Викаха ми: "Сарафче, какво правиш ти? Мислиш ли какво правиш?". На никой не се дава такъв шанс в живота и в Австралия, и в Америка. Четири пъти съм ходил в САЩ, три пъти ми предложиха да подписвам и да остана. В Австралия бях веднъж и веднага дойдоха промоутърите. И аз тези шансове съм ги пропуснал. Родолюбец, патриот, душа! Но какво съм спечелил? Нищо! Само съм бил използван.

- Това ли беше причината да отидете в Турция?

- Естествено! Много хора са слепи и не знаят нещата. Турците започнаха още 1985 да вървят подир мен. Тогава бях старша при юношите. На първенството във Флоренция ги изпотрепах. Бих на финала Касамайор, кубинеца, олимпийски шампион. Турците се въртяха като кучета около мен години наред. И от Австралия искаха да ме вземат, както Наим Сюлейманоглу. Аз "Не"! Какво са ми дали при тези титли и велики успехи? Някакви мижави трохи. Това е смях и позор! В "Славия" ми дадоха къщичка и кола. Благодаря! Това е най-ценното, което са ми дали. Да излезе някой да каже, че нещо сериозно съм получил, дето съм вършил великите работи.

- Съжалявате ли, че заминахте тогава?

- Тук вече бях в критично положение. Не искаха да ми вдигат заплатата. Няма как да стане! Знам ги какви маймуни са всичките от тогавашната управа. Нещастници! Беше много трудно положението. Женичката ми ражда дечица. С тази заплата не мога да изкарам. Започнаха да ми правят всякакви номера управата. Влязох и им заявих: "Това ли заслужавам? Аз ви нося на гръб толкова години. Какво сте ми дали? Аз съм великодушен човек и ви трая. Но още колко ще ви трая и нося на гръб? Вие нормални хора ли сте тук във федерацията? Събрали сте се само кърлежи да крадете на момчетата парите. Я повече не ме занимавайте, идиоти! Да не направя някоя беля тука!" Отидох в Турция, защото световното първенство беше същата година. Правех си сметка там вземали една титла за тях, ще ме благославят, насират те с пари. Можех да си взема $1 млн. най-спокойно. Отидох и влязох в "Бешикташ". Шефът му беше най-големият бос на подземния свят. Само той ми обеща $500 000 да ми даде от джоба си, ако стана световен шампион. Като ми каза така, станах машина. Само тренирах като куче. Да взема световна титла, да събера оттам, каквото трябва, и няма да ме видят повече. Тръгвам си за България да си живея като бял човек.

- А защо не ви пуснаха да участвате?

- Пак на управата гнусотията. Те пък ми искаха пари. Турците им казаха: "Ало, този човек колко ви е направил? Колко ядохте от него? И пак искате да лапате. Ние сме го взели и само на него даваме пари. Как на вас ще даваме?". Тогавашната управа бяха мърлячи.

- Вие сте бил много разочарован, че няма да участвате?

- Ако ме оценяват реално, ще си дам главата. Те ме подведоха. Да отида, щели да оправят нещата. Много пари им искаха управата - $300 000. Турците отказаха да ги платят.

- Помните ли моментът, когато ви съобщиха, че няма да участвате?

- Бях на последния лагер преди световното. Бях в страхотна форма и ми се обаждат, че няма да стане. Спират ме. На мен вече като ми падна пердето, започнах и тях да ги псувам. Заявих: "Всички сте измамници, гадове!". Казах им, че се махам и оттам. Повече бокс няма, спирам. Лошо беше!

- На практика тогава приключва кариерата ви?

- Имаше професионални мачове, но там отидох ей така да помогна. Без тренировки ги биех. Аз си дадох душата за бокса. Какви оферти съм отказал и да ти правят такива лошотии. Колко са демонични хората!

- А какво се случва с филмовата ви кариера? Направихте уникална роля в "Снимки с Юки", която беше призната от всички критици.

- Много хора ме харесаха. Казваха ми: "Серафиме, много хубав филм направи! Ролята ти беше топ. Много си готин в този филм". Обаждаха ми се, поздравяваха ме. Режисьорът каза, че пак ще ме потърси. Ще измисли нещо по-сериозно да направи с мен. Чакам.

- Вие сте снимали и още един филм. Можете ли да разкажете нещо за него?

- Не, не, другият филм още не са го монтирали. Не са го пуснали и затова няма какво да коментирам за него. И там ролята ми беше супер.

- Преживяването "Танцувай със звездите" как беше?

- Там беше страхотна атмосфера. Прекрасно! Да кажа на продуцентите догодина да си помислят и пак да ме канят на "Dancing stars"! Това бяха такава атмосфера и среда! Много приятни моменти бяха. Страхотни дни прекарах. Много нови приятели. Станахме като семейство. Всички си бяхме братя и сестри. Много добре си изкарах.

- Събуди ли се във вас състезателният дух?

- Не, прекарах си хубаво. Запознанствата, общуването ни бяха невероятни. Бях малко разочарован преди това. Нямам и среда вече в нашия край. Не ми отърва. Знам ги какви са и затова бягам. Дистанцирах се от хората. Шоуто ми дойде много добре. Като лекарство ми дойде. Искам да ме поканят пак!