Григор: Изживявам най-добрия си период, критиките не ме интересуват
Григор Димитров се наслаждава на най-добрия период в кариерата си. Най-добрият български тенисист е Стокхолм където започва участието си в местния турнир. Димитров даде интервю за местната телевизия Tennisportalen, в която говори откровено за кариерата си и живота на тенисист. Ето какво казва световният №10 в него.
– Срещу мен е кралят на Швеция, а до мен е кралят на Стокхолм. Ти си печелил този турнир.
– Да, така е. През 2013 г. , мина много време от тогава. Когато спечелиш първата си титла, изпитваш огромно облекчение. Не знам дали сте наясно, но всъщност не ни дават трофеите, така че не си го отнесох вкъщи.
– Ти си един от най-лоялните към този турнир играчи. Това ще бъде твоето 10-о участие, а след титлата през 2013 г. стигна до още два финала.
– Винаги ми е много приятно да бъда в Стокхолм. Фактът, че 15 години след първото си участие отново съм тук, е наистина показателен. Винаги е специално да се връщаш на места, които означават толкова много за теб, особено на етапа от кариерата, в който се намирам аз. Освен това живях една година в Стокхолм, така че познавам добре града. От момента, в който пристигнах, се чувствах много комфортно. Чудесно е да изпитваш това усещане след толкова много години в Тура. Наистина се наслаждавам на това.
– В твое интервю от 2007 г. ти каза, че би искал да живееш в Стокхолм и впоследствие това наистина се случи. Какъв е най-хубавият ти спомен от времето, прекарано тук?
– Пазя множество хубави спомени. Най-много ми харесваха сутрешните разходки край къщата ми близо до езерото. Харесваше ми този здравословен начин на живот. Бихте могли да ме питате и за нощния живот, ако искате, но нямам какво толкова да ви кажа, защото рядко ходех по дискотеки. Още от първия път, когато дойдох тук с майка ми, ми харесва просто да обикалям града и да откривам нови неща. Влюбих се в Стокхолм на мига. Прекарах цяла зима тук и бе доста мрачно и студено, но, изненадващо или не, това изобщо не ме притесняваше. В момента времето е много хубаво. Вчера се разхождах навън по анцуг и се чувствах добре. Много ми харесва и да посещавам стария град.
– През 2017 г. ти спечели титлата на Финалите на ATP и беше №3 в света. Следващите две години обаче бяха трудни за теб. Какво се случи?
– Да, бяха трудни времена. Колкото и странно да звучи обаче, това бяха може би най-хубавите трудни времена в живота ми. Не съм от хората, които живеят в миналото, но понякога мисля за тези неща. Вярно е, че сезон 2017 беше чудесен за мен, но на следващата година психологическото ми състояние не бе добро, тъй като имах доста проблеми извън корта. Направих някои промени в екипа си, като това бе и периодът, в който започнах да се сблъсквам с първите си по-сериозни контузии. Когато нещата тръгнат по тази спирала, е много трудно да се възстановиш, особено когато губиш мачове и увереността ти намалява. Всеки път, когато излезеш на корта, усещаш тези липси в играта си и това прави нещата още по-сложни. Тенис кортът може да е едно от най-самотните места на света. Има моменти, когато просто ти се иска да изчезнеш. Мисля, че повечето хора не си дават сметка какви емоционални вреди може да ти нанесе в дългосрочен план животът на професионален спортист. Най-важното нещо, което научих в този период, бе да започна да работя върху своята психологическа и емоционална устойчивост и да намирам начини да преодолявам болката. От тази гледна точка това беше един от най-добрите периоди в кариерата ми. Най-важното е, че никога не се предадох, продължих да вярвам и да се трудя. Освен това имах около себе си хора, които вярваха в мен дори повече, отколкото аз вярвах в себе си – семейството, приятелите ми, други близки.
– Би ли било правилно да се каже, че след всичко това, което си преживял, сега оценяваш още повече ситуацията, в която се намираш?
– Да, абсолютно. Няма никакво съмнение в това. В сравнение с преди 5-6 години сега съм в много по-различна позиция както в професионален, така и в житейски план. Когато ти се случат толкова много неща, разбираш кое е наистина важното. Всеки има своя собствена причина да играе тенис. Аз имах множество причини в хода на кариерата си. Осъзнавам, че се приближавам към края на кариерата си, но все още се наслаждавам на играта и не мисля за оттегляне. Мисля, че в момента изживявам най-хубавия период от кариерата си и се старая да се възползвам максимално от всяка възможност. Освен това се чувствам по-силен от повечето играчи, което ми дава още едно предимство на корта.
– Все още имаш шанс да се класираш за Финалите в Торино. До каква степен мислиш за това?
– Близо съм, но в същото време съм и далеч. Има и няколко други играчи, които също имат шанс и ще дадат всичко от себе си в оставащите турнири. Разбира се, че искам да се класирам и ще направя всичко по силите си, но в същото време аз съм най-големият си критик и никой не поставя повече напрежение върху мен, отколкото аз самия. Това е моята битка в момента. Ако стигна до Финалите – чудесно. Ако ли не, няма да е трагедия. Позицията в ранглистата има значение за мен, но не толкова голямо, колкото преди. Спокоен съм, тъй като постиженията на корта не са това, което ме прави най-щастливият или най-нещастният човек на света. Благодарен съм, че съм в Тура вече толкова много години и ако остана още няколко, ще бъде наистина невероятно. Точно затова не обръщам внимание на хората извън Тура, които критикуват тенисистите. Каквото и да се случи до края на годината, ще завърша сезона с високо вдигната глава.
– Би ли ни разказал и за Laver Cup. Тази година видяхме, че имаш качествата да бъдеш много добър треньор?
– Мислите ли? Изглеждаше, че останалите в отбора нямат нищо против. Все пак обаче съм 10 години по-възрастен от тях, така че са длъжни да ме слушат. За тяхно добро е. Шегата настрана – и в двата отбора имаше изключителни играчи, всеки от тях със свой собствен стил. Беше много интересно да наблюдавам отблизо всичко това. На дивана вкъщи всеки си мисли, че тенисът е лесен и винаги е ужасно да слушам хората да повтарят как трябва да правим това или онова. Много се забавлявах през целия турнир и мисля, че Laver Cup е нещо много позитивно не само за тениса, но и за играчите, тъй като идва различно поколение и всички го виждаме. Чудесно е играчи от различни генерации да се обединяват и всеки да допринася с нещо. От момента, в който пристигнах в Берлин, казах на останалите, че не искам да чувам никакви оплаквания – искам само радост и усмивки. Това е много важно в отборните турнири, особено в тениса, където тези надпревари са такава рядкост, а в останалото време сме конкуренти и всеки върви по своя собствен път. Бях много впечатлен от това, че останалите наистина ме слушат и дори задават въпроси, тъй като искат да научат повече. Наистина се насладих на Laver Cup, като смея да кажа, че останалите тенисисти също се забавляваха много.
– Един последен въпрос, Григор: ти си част от поколението на „Тримата големи“, като си побеждавал всеки от тях. Коя от тези победи ти достави най-голяма радост?
– Много труден въпрос. Боже, наистина ме поставихте в много сложна ситуация. Вероятно бих избрал победата над Федерер на US Open. Това беше през 2019 г., когато влязох в турнира като №82 в ранглистата. До ден днешен за мен е мистерия как успях да се подготвя за този турнир и да играя толкова добре.
– Може ли да се каже, че това е мачът, който преобърна кариерата ти след трудния период, за който стана дума?
– Не бих казал конкретно този, но определено беше много важен момент. Това бе награда за целия труд, който бях положил. Впоследствие играх много добре до края на сезона и завърших годината като №19 в света. Бих могъл да назова още няколко много важни момента от този период.