Кикбоксьорът Марчо Марков: Ще се бия като за последно

На 37 г. имам какво още да дам на спорта

В Glory не се отива случайно

Синовете ми са приоритет

Кикбоксьорът Марчо Марков ще се качи на ринга на Glory за историческата първа галавечер на глобалната организация в България. Това ще стане днес в Бургас. Марков е водил много битки. Промяната в живота на кикбоксьора върна неговата мечта. Да бъде част от световно бойно шоу. Преди него той говори пред jungle.bg и "България Днес".

- Марчо, предстои ви мачът на живота ви - в Glory. Какво беше усещането, когато разбрахте, че ще се биете на такава галавечер?

- Още ми се свива стомахът. Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах. Това е сбъдната мечта за всеки. За мен е нещо нереално. Всеки, занимаващ се с бойни спортове, знае какво е Glory. Това е най-голямата бойна организация. За мен е изключителна чест. Аз се завърнах след 9-годишно отсъствие. Всичко дължа на хората зад гърба си. Път към това участие ми проправи Теодор Карастоянов, който е един от основните организатори на мероприятието. Такова не е имало в България. Мога да изживея нещо, което не съм и мечтал, че ще ми се случи. В рамките на една календарна година направих две сериозни срещи в две от най-големите бойни вериги. С всяка следваща вдигахме нивото. Сега съм готов да дам най-доброто от себе си. Ще се бия като за последно. Това е сбъдната мечта - Glory, в родния ми град. Стана и още по-нереално - Бадр Хари дойде. Един от хората, на които като повечето бойци съм фен. На стила му на игра, лошото момче. За мен е огромна, изключителна част.

- Вие сте на 37 години. Излизате срещу друг опитен боец. Какво знаете за него?

- В Glory никой не отива случайно. Всеки си е проправил път, за да бъде поканен. Винаги изпитвам респект към противниците си и ги уважавам. Но отивам там да победя! Истината е, че когато съм готов, няма значение срещу кого излизам. Сега давам всичко от себе си и подготовката ми протича по-добре от всякога. Нямам травми. Надявам се това да остане така. Имам сериозен екип от момчета. Няма какво да стане!

- Може ли на тази възраст това да е ново начало за вас? Да си проправите път към световната сцена?

- Имам какво да дам. Не съм спирал да спортувам. Дълго отсъствах от бойната сцена, но не и от тренировките. Спортът е моят начин на живот. Истината е, че след като станах треньор, промених много стила си. Надградих уменията си. В последните ми изяви показах, че има какво да се види от мен.

- Как смогвате с подготовката, работейки на две места?

- Нереално е, но съм така устроен. Моето мото е: "Няма не мога!". Това ме мотивира и прави още по-концентриран и подреден в ежедневието. От много години съм треньор и изпълнителен директор на един от най-големите фитнеси на водеща верига. Развивам треньорска дейност. Преподавател съм в към Европейската фитнес академия. Всекидневно водя куп групови и персонални тренировки. От 15 септември съм и учител по физкултура. Това е ново предизвикателство за мен.

- Какъв е първият ви спомен от залата по бойни спортове?

- От шестгодишен се занимавам с бойни спортове. Първият, с който започнах, бе таекуондо. 12 години съм го тренирал. След това преминах към кикбокса. Извоювах титли там. Имам първи дан по таекуондо. Боготворях треньора ми! Беше ми втори баща. След като надобрях, ми даваше възможност с по-малките да се изявя като помощник-треньор. Това ме изгради много. След това кикбокса и муай тая ми легнаха на сърцето. В момента, в който се докоснах до муай тая - това е най-твърдият стил - нямам думи какво почувствах.

- Как започна приключението културизъм за вас?

- Имах фитнес на морето. Всеки инвестира в реклама, а аз реши да го направя върху себе си. Преди това съм бил любител, но тогава му се отдадох. А при мен няма не мога. Захвана ли се с нещо, го правя докрая. Раздадох се на макс и постигнах много сериозни успехи. Взех две вицешампионски титли, невероятна физика. Нещата, които научих тогава от най-добрите, ме накараха да уважавам този спорт. Като боен атлет преди това си мислех, че културистите са като роботи, за нищо не стават, само напомпани. Няма такова нещо. Там се изисква толкова дисциплина, отдаденост, жертви и нетърпим глад. Дадох си сметка тия хора какви качества имат. Няма спорт, който да не уважавам. Това също ме е изградило като личност и състезател.

- Какви са плановете ви извън състезателната ви дейност? Работите като треньор и няколко ваши момчета вече са се изявявали на гала вечери.

- На първо място са синовете ми. Искам да градя тяхната кариера. Имат всички качества, за да постигнат много повече от мен. Те са ми абсолютен приоритет. Винаги се целя нависоко. Това ме зарежда.