Васил Върбанов: Национален срам е да не познаваме историята на спорта!

Публикувана: 07.08.2023, 13:30 7236 Автор: БД Онлайн

Популярният радио и телевизионен водещ Васил Върбанов работи по последната част на своя документален филм "В името на бог ръгби". Първите два епизода от историческата хронология, съчетана със забавни, драматични и тъжни моменти, вече дефилираха в избрани кино салони. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Върбанов обръща внимание на един голям проблем. Забравата на собствената спортна история.

Огнян Георгиев

- Направихте филма "В името на бог ръгби". Личи огромен труд, за да разберете откъде тръгва този спорт в България.

- Предисторията на цялото това нещо е от 2014-а, когато се празнуваше 100 години "Левски". Аз в България започнах да се състезавам точно в редиците на ръгби клуб "Левски". Оказа се, че не познавам хората от по-старите поколения. Не знаех нищо за тях. Изпитах огромно чувство на срам. Когато човек изпитва такова нещо, се опитва да го премахне. Първото нещо, което направих, е да се запозная с тях, да проверя кои са те, да ми разкажат своите истории. След това разбрах, че всъщност това чувство на срам го имаме всички ние. Не познаваме корените си и вертикално връзките вътре в нашето голямо национално ръгби семейство. Така започнах.

- Това не е ли тенденция във всички български спортове?

- Участвах в едно издание на предаването "История Бг", което беше посветено на футбола. Теодор Борисов говореше за онези славни български футболни национали, които са били посрещани в София като истински герои в края на 20-те и 30-те години. Сигурен съм, че дори при тази толкова разпространена добре архивирана и пропагандирана игра футбол и за тях никой нищо не знае. Това е национален срам. Едно престъпление, което сами причиняваме към собствената си спортна и културна памет.

- Вие достигате до документ, в който описват ръгбито като разновидност на футбола.

- В световната спортна история е ясно, че футбол и ръгби произхождат от един общ корен. Можем да кажем, че те са братя. Техен син и по-специално на ръгби е американският футбол. По тази роднинска линия европейският футбол е чичо на американския, а негов баща е британският спорт ръгби.

- Много хора всъщност не знаят, че ръгби не е толкова брутален спорт, колкото го описват. Защо хората имат погрешно впечатление?

- Тук проблемът е езиков, лингвистичен. Още от 60-те години има изрезка от вестник, в която пише: "Ръгби не означава ръгане". Много често хората се подвеждат, че ръгби е комбинация от два български глагола - "ръгам се" и "бия се". Няма нищо общо. Ръгби просто е името на града в Англия, където тази игра се ражда през 1823 година.

- Доколко успехите на българския национален отбор през последните няколко години ви вдъхновиха за този филм?

- Аз вече бях започнал. Дори националният ни отбор да не беше съставен от толкова фантастични момчета, които съвсем искрено плачат от емоции в съблекалнята. За тях думата "България" не е лишена от смисъл. Не е празно клише. Дори да го нямаше този техен възход, бях започнал работа по филма. Това беше щастливо стечение на обстоятелствата. Бързах да завърша този филм през тази 2023-а, защото това е годината на рождения ден - 200 години ръгби в света. Това предизвиква голям международен интерес към всичко, което се е случвало и се случва в този спорт навсякъде по света. За да не стои България като едно празно място на картата, този филм имаше за цел да покаже, че думата "ръгби" вирее тук повече от 100 години. Успехът на момчетата и на нашия френски треньор ми помогна в друго. Помогна ми безкрайно много в това да действа успоредно в наместването най-после на тази игра в българското общество и медии. Място, което тя със сигурност заслужава. Тези момчета го заслужават, защото почти 100% от тях са аматьори. А всъщност тренират и са изключително професионално отдадени като мисъл и манталитет към тази игра. Тя не е проста. Това е много сложен спорт, в който, първо, че има много правила. Трябва да се мисли изключително бързо. Това е силна, контактна игра, но в същото време е и игра на ума. Представете си хора, които се борят, и то докато тичат със 17 км/ч със спринт. Този филм е част от моя личен генерален план за популяризиране на нашата игра.

- Докъде може да стигне българският национален отбор по ръгби?

- Нашите момчета с изключение на един работят и нещо друго. Половината от сегашната селекция играе извън България. Това, което е задължително да се направи, е преливането от поколение в поколение. В първата линия на схватката ни титулярите в момента са момчета на 21, 22 и 23 години. Те са много млади. Изключителното в тези 14 последователни победи на европейската сцена плюс изкачването с 35 позиции нагоре в световната ранглиста за три години е, че тези момчета придобиха страхотен опит. Виждат механизмите, по които френският ни треньор и неговият щаб работят.

- Какво предстои оттук насетне?

- Останахме в дивизията, в която сме. Практически стигнахме до върха на аматьорското ръгби в Европа. В следващото ниво отборите са с по-голяма част професионалисти сред играчите. Там не е лесно да участваме. Още ни е рано. Доволен съм, че не успяхме да се класираме по стечение на обстоятелствата в горното ниво. Ако догодина го направим, вече ще имаме по-добра емоционална и тактическа подготовка. Големият проблем, както във всички български спортове, е привличането на повече деца. Материалната база с много малки изключения също е голям проблем. Трябва да сме готови като общност да посрещнем новата вълна от желаещи да се занимават с ръгби.

- До момента сте готов с две от частите на филма.

- В последната част основна тема ще е разцветът на ръгбито в България през 70-те и 80-те години. Също и последвалото разкъсване на схемата, по която работеше българският социалистически спорт. Как приемат днес нашите играчи във Франция. Интервюирах техните съотборници. Успяха ли мутрите да превземат и този силов спорт в България.

- Багата също участва. Малко хора знаят, че той е тренирал ръгби в "Локомотив" (Сф).

- От всички момчета, които сме снимали, няколко са по-популярни. Те са станали такива не защото са ръгбисти, а по други причини. Борислав Борисов е фантастичен атлет. Той е първият българин с професионален договор във Франция. Той стана известен с това, че беше в "Биг брадър". Андре Токев, когото всички познават като шеф Токев, беше фантастично крило на схватката на отбора в Костинброд. Играл съм срещу него и знам качествата му. Багата дълги години играеше в схватката на "Локомотив". Клуб, създаден още в края на 1955-а.